Законът "Магнитски", по който шестима български граждани бяха ударени със санкции от Министерството на финансите на САЩ, е един от начините на Вашингтон да посочи кои са "лошите".
Санкции по този закон означават, че някой е толкова жестоко сгафил и прекалил в свободията си, че Белият дом го маркира като токсичен за бизнеса.
Наложените рестрикции означават не само, че лицата Х и Y няма да могат да влизат на територията на САЩ, а активите им там ще бъдат замразени, но също така означава крайно отрязване на пътя за конкретните хора и фирмите им до американските пазари.
С други думи - санкциите падат не само върху теб, но и върху всеки, с когото правиш бизнес.
Ако в миналото властите са използвали нажежена дамга върху лицето на провинилия се, то това е днешният ѝ вид. Едно голямо, тлъсто и ясно предупреждение, че Вашингтон те смята за твърде разрушителна фигура, която или пренебрегва човешките права, или създава толкова корупция около себе си, че руши самата демокрация.
Разбира се, никой не си мисли, че налагането на тези санкции е нещо обективно, нито че САЩ навсякъде подхождат с един и същ аршин при определянето кой точно да попадне под ударите им.
И все пак да се озовеш в такава далеч не престижна позиция означава, че по някакъв начин си успял много сериозно да се набиеш в очите на американците. И тук не говорим само за конкретните санкционирани лица, тук става въпрос за държавата като цяло.
Имената на Делян Пеевски и Васил Божков не са се споменавали веднъж и два пъти в публичното пространство. Около тях витае цяла една мъгла от недоизказаност, слухове и твърдения. И ако срещу втория тече в момента дело, то е интересно да видим дали спрямо първия - бивш депутат, бизнесмен и медиен магнат - ще има някаква проверка.
Въпросът тук е друг. Макар действително това да са две наистина големи имена, в момента на тяхно място можеше да бъдат други и темата да бъде пак толкова актуална.
Едва ли имаме нужда от американската аларма, за да прозрем, че проблем с корупцията у нас съществува. Няколко десетилетия, редица многобуквени съкращения, криещи зад себе си агенции, чието основно съществуване е посветено на борбата с корупцията се борят с нея. Резултати? Осъдени? Не особено.
Единственият ярък пример за някой, попаднал в затвора след подобни практики (и то дори не точно за корупция), е Валентин Димитров, познат като "Вальо Топлото". При това бившият шеф на Топлофикация София беше прекалил наистина здраво и по набиващ се в очите на всички начин.
Колко са осъдените за корупция в България? Към 2019 г. става въпрос за 9 души, при това дребни риби, искащи нищожни рушвети от по под 100 лв.
Ще вземе да каже някой, че корупция по високите етажи на властта няма. И всички ще се засмеем дружно и горчиво.
Сякаш у нас борбата с корупцията обикновено се свежда до една по-лека форма - контрол над корупцията. И затова за толкова много време, усилия и изразходени средства резултатът е такъв - никакъв.
Обявените санкции от САЩ трябва да послужат обаче като червена лампа, като ясен знак - не само че нещо гнило има в България, но и че външните ни партньори искат да видят промяна в страната ни и как тя се справя с корупцията.
Защото нека не се лъжем, не са само санкциите от Вашингтон срещу Пеевски, Божков, Желязков, Манолев, Харалампиев и Томов. По темата има сериозно внимание от страна на Европейския съюз, а ситуацията тепърва ще придобива градус, след като европейската прокуратура на Лаура Кьовеши започна работа.
Промените идват независимо дали хората по върховете на властта у нас искат, или не. Те трябва да се случат, а борбата с корупцията да се превърне в нещо реално, а не само да стои на хартия.
Защото алтернативата не можем да си я позволим - изпадане във все по-дълбока и тежка политическа изолация в европейски и световен мащаб.
Така че е време да видим малко реални действия. И не само шумни дела и повдигнати обвинения, а присъди и осъдени за корупция лица. А докато това се случи, ще броим "лошите" и санкционираните от други държави.
