Доста от мачовете на Евро 2024 просто не стават за гледане.
Дори звездни сблъсъци като този между Франция и Португалия не предложиха нищо, с което да останат в паметта ни и за седмица напред.
Преобладават защитните тактики и изчаквателните подходи, а повечето големи имена разочароват.
Даже два от полуфиналистите, Франция и Англия, стигнаха до финалната четворка без почти никаква игра.
Добре, че тук е Испания, за да спаси това първенство и да му придаде по-различна стойност. "Ла фурия роха" се бори с пресметливите и скучни опоненти по старомодния начин: като търси удоволствието от играта.
Според клишето, на голям турнир са важни резултатите, а не стилът. Но Испания показа, че не е необходимо да играеш страхливо и прибрано, за да стигнеш до края.
Именно отборът на Луис де ла Фуенте изнася най-вълнуващите мачове на този шампионат и практикува най-вдъхновения и освободен футбол.
Така беше и снощи в полуфинала срещу Мбапе и компания, когато трябваше да бъде наваксан рано допуснатият гол - но испанците не се уплашиха и произведоха своите мигове магия, за да спечелят.
Едно незабравимо изпълнение на 16-годишния рекордьор Ламин Ямал обърна хода на двубоя, а 4 минути по-късно Дани Олмо също блесна с индивидуалната си класа, за да осигури втория гол.
Ямал стана играч на мача и най-младият голмайстор на еврофинали, а попадението му беше от такава класа и с такова значение, че ще го гледаме на повторения години наред.
Трябва да си дадем сметка с какъв отбор Испания се доближи само на една крачка от европейската титла.
Това не е пълен със световни звезди състав като онзи, който доминираше в световния футбол между 2008 и 2012 г. Всъщност сред избраниците на Франция имаше повече футболисти на Реал Мадрид и Барселона, отколкото в селекцията на Луис де ла Фуенте.
Испания разполага с Родри, може би най-добрия дефанзивен халф в света, както и с изгряващата суперзвезда Ямал. Но останалите не са с подобен статут и повечето не играят в топ отбори.
Треньорът пък е още по-далеч от какъвто и да е звезден блясък.
Де ла Фуенте не е практикувал в първодивизионен и дори във втородивизионен клуб. От 12 години е прехвърлян на различни треньорски позиции в испанската федерация и тренира различни възрастови групи.
На 61 достигна върха в кариерата си, след като беше избран да наследи Луис Енрике начело на представителния отбор. Изборът падна върху него не защото изведнъж е придобил огромен потенциал в професията, а просто защото познава добре футболистите и беше под ръка на шефовете на испанския футбол.
Скромен и работлив, селекционерът върши необходимото без излишни фанфари.
За полуфинала срещу Франция половината от титулярната му защита беше аут (Дани Карвахал и Робин льо Норман бяха наказани). Наложи се 38-годишният Хесус Навас да започне на десния бек и да се справя с не кой да е, а с Килиан Мбапе.
Навас увисна още в 8-ата минута и позволи на Мбапе да асистира за гола на Франция - тогава се създаде впечатление, че на ветерана му предстоят кошмарни минути.
Но той стабилизира играта си и издържа час на терена, докато френският капитан се позагуби.
Де ла Фуенте не можеше да разчита и на контузилия се Педри, но вместо него заложи на жокера Дани Олмо, някогашен талант от школата на Барселона, предпочел да се прехвърли в Хърватия още на 16 години.
Дали Олмо е направил верния избор? Може би никога няма да разберем, защото през повечето си досегашна кариера беше контузен.
От пет сезона е в РБ Лайпциг и само веднъж е бил титуляр в повече от 17 шампионатни мача.
Но това не му попречи да се разпише в трети пореден мач на еврофинали (рекорд за испански футболист) и да се нареди сред водещите реализатори на първенството.
Тъкмо фигури като Олмо правят Испания толкова симпатичен отбор.
Други от състава са дълго недооценявани таланти като Фабиан Руис, който играе във френския хегемон ПСЖ, но преди да осъществи големия трансфер, години наред се трудеше неуморно в Бетис и Наполи.
Марк Кукурея беше изхвърлен от Барселона на 21, после обаче направи име в Брайтън, за да бъде купен от Челси и там да бъде съсипван от критики вече две години.
Сред всички тях най-противоречивата кариера е тази на Алваро Мората, който сякаш никога не разгърна потенциала си, макар че вкарваше голове за Реал Мадрид, Ювентус и Челси.
Сега отново е нежелан от клуба си Атлетико Мадрид и се оплака, че в Испания не го уважават достатъчно.
С този отбор и с Де ла Фуенте начело, Испания заряза безплодната тити-така, спря да мисли само за притежанието на топката и вече се стреми реално да пробива противниковата защита.
Има и необходимите оръжия за това в лицето на Ямал и Нико Уилямс по фланговете - с неизчерпаема енергия, гладни за успехи, но също дисциплинирани и работливи в отбрана.
В тази Испания всичко е подчинено на отборния дух и никой не си мисли, че е повече от другите. Капитанът Мората е олицетворението на това с готовността си да остава в сянка и да върши черна работа в помощ на околните.
Талантът е налице, но трудолюбието и отдадеността са не по-малко важни. Испания доказа, че ги притежава и същевременно практикува най-красивия футбол на Евро 2024 със солидна разлика пред всички останали.
Извървя и най-трудния път до финала, като срещна Италия и Хърватия още в групата, а после отстрани Германия и Франция без да стига до дузпи.
Затова "фуриите" просто трябва да спечелят това първенство - никой не заслужава титлата повече от тях.
И каквото и да се случи във финала, Испания може да се гордее с направеното през последния месец.
