"Две Ферарита срещу Италия"
Това беше заглавието на "Марка" под снимка на двамата големи таланти на Испания - Нико Уилямс и Ламин Ямал, преди сблъсъка с Италия от груповата фаза на Европейското първенство.
Уилямс ще навърши 22 г. на 12 юли, Ямал ще стане на 17 г. ден по-късно. Това са двама от най-талантливите играчи не само в селекцията на Испания, но и на цялото Евро 2024, и не спират да го показват.
Дуото впечатли отново и при разгрома с 4:1 над Грузия, благодарение на който "ла фурия" си осигури среща с Германия на четвъртфиналите.
Това изглежда като най-добрия отбор на Испания от доминацията на "ла роха" между 2008 и 2012 г., когато спечели световната и две европейски титли.
Уилямс отбеляза първото си попадение на Европейското, докато Ямал отново блесна по другия фланг.
Интересното е, че Нико се превърна в първия футболист на еврофинали, стартирал като титуляр, (от 1980 г., откакто се води такава статистика), който вкарва гол, дава асистенция и има 100-процентова успеваемост в пасовете си.
Шестте възможности за гол, създадени от Ямал, пък са най-големият брой от играч под 21 г. по време на елиминациите на европейски първенства.
Двамата са добри приятели и извън терена, а на него винаги празнуват головете си заедно, измисляйки всевъзможни танци.
И докато Ямал е смятан за следващия голям световен талант, историята на Уилямс е достойна за холивудски филм. Вдъхновен от по-големия си брат Иняки, с когото сега са съотборници в Атлетик Билбао, той е готов да се превърне в един от новите лидери на Испания.
Преди седмица Нико говори за расизма, с който е трябвало да се бори през целия си живот. Сега братята Уилямс имат висока трибуна, от която могат да обсъждат този проблем и да се опитат да го решат. Но невинаги е било така.
"Всичко, което правим, е за родителите ни"
Като малък Иняки не разбира защо баща му - Феликс, постоянно се оплаква от болки в краката. Едва на 18 г., когато вече е част от първия отбор на Атлетик Билбао, разбира от майка си - Мария, че раните по краката на баща му са от горещия сахарски пясък, който той и бременната му жена е трябвало да прекосят, за да стигнат до Европа.
Феликс и Мария бягат от Гана в търсене на по-добър живот. Целта им е Великобритания, но още на половината път са ограбени и губят всичките си пари и ценности.
Арестувани са в испанския анклав Мелила в северната част на Африка. Лъжат властите, че са бежанци от разкъсваната от война тогава Либерия, за да получат убежище.
Свързват ги с каталоческия свещеник Иняки Мардонес, който успява да ги настани в Билбао. Свещеникът се грижи за тях и дори кара Мария до болницата преди раждането на първородния им син, който веднага е кръстен на него. Мардонес се съгласява да стане и кръстник на малкия Иняки.
Първият подарък за кръщелника му е първата му червено-бяла фланелка на Атлетик.
"Благодарен съм на Бог, че в всички сме заедно в момента и живеем добре. Родителите ми могат да се радват на успехите на синовете си, което е причината да дойдат тук. Всичко, което правим, е за тях - казва Нико. -
Те са рискували животите си, за да можем ние с брат ми да имаме по-добро бъдеще. И са го постигнали. Винаги ще им бъда благодарен за всичко, което са направили за нас - те са бойци, научиха ни на уважение и трудолюбие, на това, че не бива да очакваш подаръци от никого.
Гордея се, че точно те са ми родители и правя всичко, за да могат те да се гордеят с мен като син."
Животът обаче невинаги е бил благосклонен към семейство Уилямс. Дори след пристигането в Испания. Феликс Уилямс трудно намира работа, заради което заминава за Лондон.
Там работи, каквото намери. Чисти маси в търговски комплекс в Челси, работи като охрана, включително и на турникетите на "Стамфорд Бридж" само и само да може да изпраща нещо на семейството си в Билбао.
Далеч е от семейството си в продължение на десет години, в които Иняки се превръща във втори баща на Нико. Двамата имат осем години разлика и трябва да се гледат сами, докато майка им работи на три места, за да изкарва достатъчно пари.
Междувременно ги учи на добри порядки и ги кара да наблягат над образованието си.
"Брат ми е всичко за мен. Той помогна много на родителите ни, за да можем да имаме храна на масата, да сме облечени добре и за да мога да продължа да ходя на училище - казва Нико за Иняки. -
Той е най-големият ми фен и най-големият ми критик, но винаги ме подкрепя и се разбираме прекрасно. Той е мой брат, но понякога влиза и в ролята на мой баща."
Сега и двамата играят за Билбао. На 28 април 2021-ва и двамата влязоха като резерви при равенството 2:2 с Влаядолид и така се превърнаха в първите братя, които играят заедно за Атлетик от 1986 година насам.
За съжаление майка им не успя да види общия им дебют, тъй като по онова време мачовете се играеха без публика заради пандемията от Covid-19
През миналия сезон двамата бяха част от най-големия успех за баските от дубъла преди 40 години, триумфирайки с Купата на краля.
"Ламин копира всичко от Нико"
В националния отбор Нико Уилямс прибира под крилото си 16-годишния феномен Ламин Ямал. Разликата им е пет години, но двамата са неразделни, а всеки техен танц след гол става сензация в социалните мрежи.
През миналия септември Нико и Ямал играят заедно за Испания за първи път. Точно тогава Луис де ла Фуенте слага началото на плодотворното им сътрудничество и започва една нова епоха за Испания.
Абсолютно логично е най-големите клубове вече да гледат и към двамата. С представянето си на Евро 2024 Уилямс едва ли ще остане в Атлетик още дълго.
Говори се, че откупната му клауза е около 60 милиона евро, а най-големият кандидат за него е Челси.
Междувременно Нико казва, че е щастлив в Атлетико, а президентът Йон Уриарте добавя, че в клуба не са притеснени въпреки непрестанните спекулации за бъдещето му.
Дали Нико ще реши да потърси по-добро бъдеще някъде другаде, или да остане в Билбао като брат си, който има вече над 420 мача за баските, включително и рекордните 251 двубоя поред, ще научим рано или късно.
Засега по-малкият брат Уилямс има недовършена работа с националния отбор. За другото ще има време да мисли след Евро 2024.
