Всички сме чували за успехите на Владимир Николов на волейболното игрище - бил е шампион на България с волейболния "Левски", шампион на Италия и Франция, златен медалист от шампионската лига...
Но Владо има друга страст, която дълги години му помага да се разтоварва от натрупаното напрежение - компютърните игри. И тъй като да побеждава му е в кръвта, там също е записвал успехи.
В края на 90-те един от най-големите хитове в компютърните клубове беше стратегията в реално време StarCraft: Brood War. Много от нас и до днес пазят топли спомени от битките на терани, протоси и зерги, а Владо има и титла, с която да се похвали - национален шампион от турнири на легендарното списание за игри Gamers' Workshop.
Историята - и гледната си точка защо игрите не са лошо нещо, а напротив - той сподели в подкаста ни "Първа страница". Вижте сегмента по темата тук:
Първият досег на Владо с игрите, както сам разказва в автобиографичната книга "Високо", е в края на 80-те години. Тогава прекарва летата си в село Горна Малина, където има компютърен клуб с няколко машини "Правец 8".
"Лятото имаше курсове по основи на компютърната грамотност, така да го кажем. Занятията бяха два пъти по един час. Бяха сутрин примерно от 10 и до към 11 и половина приключвахме", разказва Николов. "След това преподавателят си отиваше и ни оставяше в компютърния клуб. И ние там всеки ден, по цял ден."
Превъртаме лентата десетилетие напред и златната ера на компютърните клубове в страната.
През 1998 г. Владо започва да играе StarCraft, новото предложение на студиото Blizzard Entertainment, създало и други култови франчайзи като Warcraft и Diablo. Година по-късно още по-сериозно се отдава на играта след излизането на разширението Brood War. В онези години интернетът чисто и просто е зле и когато се играе в мултиплейър, това става в LAN мрежи, компютър до компютър.
Владо играе с расата зерг - насекомоподобни извънземни, ръководени от общ разум, чиято основна цел е да асимилират други раси из Космоса. За избора на волейболиста обаче има много прагматична причина.
"Понеже бяхме отворковци, бяхме гледали интервюта от някакви професионални геймъри, които ни обясняваха, че за да си ефективен в играта, трябва да тормозиш противника нон-стоп, да не му оставаш време да си развие собствената игра. И ние с моя приятел Богомил се пуснахме със зерг, за да може по-бързо да отиваме при лошите", спомня си.
Тогава идва и успехът в турнира на Gamers' Workshop, а покрай онези славни години на битки в компютърните клубове успява да играе с някои от играчите, които след това професионално се отдават на гейминга.
Включително е побеждавал на Starcraft Здравко "SK Insomnia" Георгиев, който по-късно стана световен шампион по Warcraft III: Reign of Chaos на Световните кибер игри през 2003 г.
"Това е ключовото - той беше малък, ние бяхме големи. Дето се вика, ние си бяхме в прайма, а той сега започваше", разказва с усмивка за този геймърски успех. "После вече не можехме да играем с него, толкова се беше научил."
Всъщност най-голямото постижение на самия Владо в игрите е именно с Warcraft III, друга игра на Blizzard, появила се в началото на века - успява да стигне 21-во място в класацията за най-добри играчи в Европа.
"И това нещо беше 2003-та година. Мая (бел. автор: съпругата му) беше бременна с Алекс и спеше по 14 часа на ден. Аз тренирах по 6, спях по 8, но всичкото време, което тя спеше, докато аз бях буден, играех", разказва Николов.
За него игрите винаги са били начин да се отърсва от насъбраното от волейбола напрежение. Освен това доказано развиват рефлексите, което пък му помага на терена.
"Проблем не са компютърните игри или проблем не са телефонните игри. Проблем е прекаляването с тях. Като всяко нещо", отбелязва той, за да успокои родителите. Дава пример с кафето, работата и храната - все хубави неща, които се превръщат в казус, едва когато прекалим с тях.
Играе ли Владо днес? Разбира се, при това всяка седмица, със "старите муцуни", както ги описва.
С приятелите му вилнеят из MMORPG-то World of Warctraft, което вече 20 години е мултиплейър феномен и едва ли не втори дом за много геймъри (за играещите го - волейболистът и неговата компания правят рейдове на Classic версията, а в момента мъчат боса Ragnaros).
И им е все така приятно, защото заедно са същите хора, както и преди десетилетие и половина. От друга страна, отбелязва волейболната легенда, си дават сметка, че са остарели, макар да не си го признават.
"Лафовете са ни същите от 15 години. Само сме станали по-дебели, с по-бавни рефлекси", шегува се със себе си и бойните си другари.
Целият ни разговор с Владо Николов в подкаста "Първа страница" гледайте тук:
Може да го откриете и в канала на Webcafe.bg в YouTube, в Spotify, Apple Podcasts, Soundcloud и всички платформи за слушане на подкасти.
