Лестър крачи към осмото чудо на света (или поне на футбола), каквото ще бъде титла във Висшата лига.
В съвременната игра е недопустимо отбор с такъв ресурс, мащаби и бюджет да е конкурентен за дълъг маратон от мачове на грандовете.
Но не казвайте, че не сме ви предупредили...
Sportcafe написа още на 4 февруари, че титлата си е за Лестър.
Естествено, всичко може да се случи, а ето ги някои от вдъхновенията за "лисиците" - отбори, от които никой до последно не чакаше злато, а те го прибраха напук на логиката.
Нотингам Форест, 1977-78 г.
През 1976-а Форест си гниеше във Втора дивизия, а Брайън Клъф вярваше, че скоро ще е първи в Европа.
През 1978-а Нотингам мина през Ливърпул и останалите, за да вдигне титлата, въпреки че бе новак!
Мартин О'Нийл, Арчи Гемил, Тони Уудкок, Лари Лойд... Никой не ги слагаше в сметките.
Те обаче спечелиха първото място и то със 7 точки пред хегемона от "Анфийлд".
След това дойдоха и две титли на Европа!
А днес можете да видите това втрещяващо постижение във филма "I Believe in Miracles".
Защото наистина си беше чудо.
Продуцентите и режисьорът на филма за Лестър, а такъв безспорно ще има, да помислят за по-оригинално заглавие, моля.
Верона, 1984-85 г.
Типичен йо-йо отбор, който изпада и се връща в елита в началото на 80-те.
Но постепенно изградиха солиден тим, а през онзи сезон добавиха Ханс-Петер Бригел и Пребен Елкер - Бикът от Дания.
Целта бе място в топ 6.Ето я конкуренцията: Ювентус на Платини (станал европейски шампион в края на същия сезон), Милан на Хейтли и Уилкинс, Наполи на Марадона и Интер.
Верона загуби само два пъти за 30-те кръга и триумфира пред Торино, Интер и Милан.
Това е най-сензационната титла в историята на Серия А.
Сампдория, 1990-91 г.
Воден от великия сърбин Вуядин Бошков, с нападателното дуо Джанлука Виали и Роберто Манчини, скромният тим от Генуа направи чудото.
Спря хегемонията на Милан на Саки.
Година по-късно Самп загуби финала в Купата на шампионите от Барса със Стоичков - 0:1.
Нант, 1994-95 г.
Арсен Венгер наскоро бе питан дали някога е виждал нещо подобно на това, което прави Лестър в момента.
Той каза - "Да, помня Нант".
Прези 22 години треньорът на Монако Венгер получава молба от приятеля му Жан-Клод Сюдю, който води Нант.
"Дай ми един-двама играчи под наем, ще изпаднем", моли се колегата.
Каква ирония. Атакуващото дуо Патрис Локо и Никола Уедек вкарва 40 гола общо, а Нант печели титлата.
И то след 32 мача без загуба!
Не стига това "нахалство", ами младият и надъхан тим стига четвъртфинал в Шампионската лига, където го спира Ювентус.
Депортиво, 1999-2000 г.
Депортиво не беше случаен отбор, разбира се. Имаше две купи на краля в онзи период, както и стигна четвъртфинали в Шампионската лига.
Но за титла никой не мислеше, че ще стигнат силите.
Тимът с Хуан Карлос Валерон, Рой Макай, Джалминя, Паулета и Пандиани обаче командваше положението цял сезон и заслужено стана първи.
Монпелие, 2011-2012 г.
С рекорден брой точки - 82 (подобрен после от ПСЖ), с 21 гола на Оливие Жиру, когото днес гледате в Арсенал, те го направиха.
ПСЖ трябваше да е шампион с лекота, според прогнозите.
Преди сезона Монпелие бе 13-и по бюджет, а парижани похарчиха 95 милиона евро за трансфери.
В последния кръг шампионът гостува на Оксер и гол на Джон Утака донесе титлата.
Мачът бе прекъсван няколко пъти заради нахлувания на фенове и завърши 41 минути след този на ПСЖ с Лориен.
"Най-дългата нощ в живота ми", плачеше от радост треньорът Реми Жирар.
Кайзерслаутерн, 1997-98 г.
Ото Рехагел събра добър отбор след влизането от втора в първа бундеслига. Взе Мариан Христов от Левски, Чириако Сфорца от Интер, Мирослав Кадлец от Спарта и един обещаващ младок - Михаел Балак от Кемниц.
Рехагел имаше и мотив - година по-рано той бе изхвърлен от Байерн само след 13 месеца работа.
Започна с победа точно в Мюнхен още в първия кръг, за да покаже на баварците, че битката ще е безмилостна.
До Нова година букмейкърите и медиите не приемаха насериозно, че титлата е възможна.
Но стана факт, а Ото Рехагел стана Крал Ото.
Мариан Христов пък стана първият българин, шампион на Германия.
Боависта, 2000-2001 г.
Само един тим в цялата история на португалския футбол бе успявал да спечели титлата извън Спортинг, Бенфика или Порто. Прави го Беленензеш през 1946 г.
Боависта за втори път разби триполюсния модел с невероятен дух и физическа подготовка, а лудият треньор Хайме Пачеко нарече отбора си "най-добър в Европа".
Фабио Капело се съгласи по един показател: "Никога не съм виждал отбор, който да тича повече", каза италианецът.
Да ви напомнят за Лестър на Раниери?
Твенте, 2009-2010 г.
Стив Макларън предупреди, че Твенте може да изненада много хора преди онзи сезон.
Англичанинът и отборът му обаче не бяха приемани за сериозен конкурент на Аякс, Фейенорд и ПСВ. Но с един невероятен Брайън Руис в атака (24 гола) и сглобена от отхвърлени от грандовете играчи халфова линия (Янсен, Брама, Перес), както и Шейк Тиоте, купен по-късно от Нюкасъл, Твенте го направи.
"Чудото", както гласи заглавието на книгата, издадена в Холандия за този сезон.
Локомотив (Пд), 2003-2004 г.
Солиден отбор за България, борещ се за място в четворката и евротурнирите, но не приеман за реален конкурент на Левски и ЦСКА, спечелили 4 поредни титли и ... изобщо хегемони на трофеите у нас.
Локо обаче направи силна есен, като в края и би поред двата гранда на свой терен с 3:0 и 3:1, за да зимува първи.
През паузата букмейкърите продължаваха да сочат ЦСКА за фаворит №1, Левски за №2, а Локо бе чак трети в коефициентите.
Е... Хората си станаха шампиони.
