Пълният размер на финансовата криза, налегнала Портсмут беше разкрита едва вчера, когато дълговете на клуба излязоха на бял свят - 105 милиона лири. 105 милиона лири дългове, описани до последното пени.
В "Доклада за кредиторите" се разкрива структурата на дълговете - към бившите собственици - 38,2 милиона лири, към държавата - основно към Приходната агенция и митниците - 17,1 милиона лири, към други клубове от Висшата лига и клубове от чужбина - основно заради трансфери - 17,3 милиона паунда.
Агенти и ловци на таланти от 26 различни организации и компании имат да получават 9,76 милиона лири, като най-голям е дългът към "супер агента" Пини Захави - 2,1 милиона. Клубът дължи на играчи и бивши играчи 1,86 милиона лири, още 3,04 милиона за използването на различни търговски марки и имидж права, а "търговските кредитори" - основно местни доставчици имат да вземат 4,4 милиона. Това са все "неосигурени" кредитори, т.е може и да не си получат парите.
Портсмут дължи и 14 милиона лири на бившия собственик на клуба Балрам Чейнрей, но дълговете към бизнесмена от Хонг Конг ще бъдат изплатени, макар и в дългосрочен план. Той успя да си осигури като залог активите на клуба, когато отпускаше пари назаем на Портсмут.
Клубът дължи около 14 милиона на различни финансови институции, които са му отпускали пари в аванс, като тези задължения са били гарантирани с приходите от трансферите на Съли Мунтари (в Интер), Глен Джонсън (в Ливърпул) и Джърмейн Дефо (Тотнъм). Но тези дългове не се включват в общата сума от 105 милиона, тъй като клубът ще се разплати с финансовите институции директно.
Отлично информиран източник заяви пред The Independent снощи, че синдикът на клуба - Андрю Андронику от Hacker Young обмисля да предложи на кредиторите по 23 пенса за всяка лира, която имат да получават от Портсмут. Андронику обаче обяви, че не може да коментира и че засега няма оферта към кредиторите.
Синдикът ще се срещне с комитета на кредиторите на 6 май, като ще им даде едномесечен срок да приемат или отхвърлят офертата му за уреждане на дълговете на клуба. За да излезе клубът от защитата от кредиторите, 75% от кредиторите с неосигурени вземания трябва да приемат офертата на синдика.
Но никой не се наема да прогнозира как ще гласуват кредиторите.
Английските футболни клубове, които имат да получават пари от Портсмут - като Челси (1,02 милиона лири за Глен Джонсън) и Тотнъм (500 000 лири за Джейми O'Хара и други суми за още играчи), както и другите "футболни кредитори" ще получат парите си от Висшата лига, а те ще дойдат от бъдещите приходи на Портсмут.
Малко по-неясни са настроенията сред чуждестранните клубове, група в която влизат Ланс, Удинезе и Лион. Те не знаят дали ще получат всичките си пари или ще трябва да обмислят офертата от 23 пенса на лира.
В същото време изглежда почти сигурно, че парите, които клубът дължи на свои бивши и настоящи играчи ще бъдат определени като "футболни задължения" и футболистите ще получат парите си чрез Висшата лига. Но това не се отнася за т.нар "имидж права", тъй като Висшата лига не защитава тези задължения към играчите.
Работата на Андронику може да не се окаже толкова трудна - достатъчно е офертата му да бъде приета от бившите собственици и държавните органи, които са кредитори на клуба и Портсмут ще прескочи трапа.
Андронику вече публикува пълния списък с кредиторите на клуба на страницата на Hacker Young, счетоводната къща, за която работи той. Това е изключително важен документ, който поражда много и интересни въпроси.
Защо, например дълговете към Чейнрей са гарантирани? Защото той успя да си осигури тази защита, когато отпускаше пари на клуба и сега ще получи всичко в пълен размер, е краткият отговор. Защо другите ще получат по 23 пенса? Честно ли? Защото Андронику смята, че кредиторите ще приемат тази сума, а и защото клубът не може да си позволи да плати повече.
Най-големият дял от неосигурените дългове принадлежи на бившите собственици Александър Гайдамак, Сюлейман ал-Фаим и Али ал-Фараж. Чейнрей сложи ръка на пакета акции на Фараж - 90%, което на практика е целият клуб - през февруари, когато Портсмут спря да изплаща задълженията си към него.
Сега Андронику трябва да убеди кредиторите, че им е подготвил най-добрата сделка, което никак няма да е лесно.
