Днешните времена във френския футбол, със сигурност, ще останат в историята като „ерата“ на Пари Сен Жермен. Отборът спечели шестата си шампионска титла, след като беше поет от катарския фонд Qatar Sports Investments (QSI), като през този период отстъпи само две на Монпелие (2012) и Монако (2017).
С почти 600 милиона евро годишна инвестиция от катарците, днес Пари Сен Жермен е недостижим във Франция. Което изобщо не е изненадващо, тъй като се е случвало и преди това. И то без да има чак толкова голяма разлика във финансирането между хегемона и тези отдолу.
Лион, например, стигна седем пъти до титлата между 2002 и 2008 г. Същото направи Сент Етиен в десетгодишния период от 1967 до 1976 г. Олимпик от Марсилия завърши първи във всички шампионати от 1989 до 1993 г., преди техният бос Бернар Тапи да бъде спипан в корупция. Заради това дори им отнеха последната титла, а Тапи отиде в затвора. Пет трофея за десет години печели и Реймс между 1952 и 1962. Така че нищо ново за френския футбол, само че доста по-скъпо.
Какво толкова, всъщност, беше постигнато с милиардите на QSI?
Снабден с най-скъпи играчи като Неймар и Килиан Мбапе, Пари Сен Жермен дотук си остава един отбор за домашна употреба във Франция. Извън границите на страната се явява европейски средняк и нищо повече, ако му се гледат резултатите в Шампионската лига.
Там катарските босове искат техният отбор да бъде сред големите акули, тъй като това е елитът на футболна Европа. Само че тимът си плува успешно единствено във водите на френската Лига 1. Която пък е малък басейн, макар да я слагат в Топ 5 заедно с елитните шампионати на Англия, Германия, Испания и Италия.
На всичкото отгоре, спечелването на титлата се случи след няколко твърде унизителни резултата като домакинското равенство със Страсбург (2:2), катастрофата в Лил (1:5) и загубата от Нант (2:3). А първото място дори не беше валидирано директно на терена.
Това, че Пари Сен Жермен е новият шампион, стана ясно след нулевото реми между Лил и Тулуза в мач, игран по-рано през деня в неделя. Което не попречи на изумително талантливия Килиан Мбапе да изнесе впечатляващ спектакъл с три гола за победата с 3:1 над бившия си тим Монако по-късно вечерта. А треньорът Томас Тухел се поздрави с втория си голям трофей след Купата на Германия, когато водеше Борусия Дортмунд.
Само че апетитът на запалянковците е насочен в друга посока. На тях им беше обещано, че Пари Сен Жермен не след дълго ще вдигне „купата с големите уши“, както наричат трофея в Шампионската лига. Именно това е и целта на фонда QSI от Катар – страна в политически конфликт със съседите си, която търси международна легализация чрез футбола и вече спечели правото да организира Световното първенство през 2022 г.
Бразилецът Неймар имаше неблагоразумието да каже: „Ще спечелим Шампионската лига“, след като на осминафинала Пари Сен Жермен победи Манчестър Юнайтед с 2:0 в първия двубой като гост на „Олд Трафорд“. Но в реванша на 6 март английският тим спечели с 3:1 на „Парк де пренс“. Получи се втора „ремонтада“ като онази две години по-рано, когато Барселона размаза парижани с 6:1 на свой терен, след като каталунците бяха отстъпили с 0:4 две седмици по-рано в Париж.
Точно Шампионската лига се явява цел номер едно на катарците, алфата и омегата на проекта им в Париж. Само че през последните три сезона многомилионното им начинание стига само до осминафинал. Дотук възможностите на Пари Сен Жермен се изчерпват в това да стане шампион на Франция при конкуренцията на Лил, Марсилия, Бордо и Монако. На всичкото отгоре, някои от елитните играчи вече открито говорят за липса на характер в отбора (Мбапе) или на организация (Алвеш).
Това са камъни в градината на треньора Томас Тухел и спортния директор Антеро Енрике. От тяхна страна могат да се чуят оправдания, че поради липса на вътрешна конкуренция отборът няма как да бъде мобилизиран и в ритъм през целия сезон. Пред Тухел до края на сезона остана само още едно предизвикателство – да спечели Купата на Франция във финала срещу Рен. Нещо доста мизерно, ако си обещал Шампионската лига.
Истината е, че Пари Сен Жермен е проект, който няма как да се мери с елита на Европа.
Барселона, Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Ювентус, Интер, Милан и Аякс са велики клубове, със славно минало, много дух и вяра в самите себе си. А Пари Сен Жермен е финансов проект на инвестиционния фонд от Катар и толкова. Една от причините е тази, че отборът произхожда от град, чийто клубен отбор никога не е бил на водещо място във футболната карта на Европа.
Наистина, Париж е световен град, предлагащ възхитителни забележителности като Айфеловата кула, Лувъра, Триумфалната арка и наскоро изгорялата катедрала „Нотр дам“. Само че Париж никога не е имал силен градски отбор по футбол. Там силно играе само националният тим на Франция.
По принцип, французите са авторитетна величина, когато става въпрос за световни или европейски първенства. По два пъти са печелили титлите (1984, 1998, 2000, 2018), имат и по още един финал (2006, 2016). А днес са световни шампиони.
Но какво толкова са постигнали в Шампионската лига и преди това в стария турнир за Купата на европейските шампиони?
Два загубени финала на Реймс от Реал (3:4, 0:2) в първите години на турнира, и още един на Сент Етиен срещу Байерн (0:2) през 70-те. Олимпик на Бернар Тапи все пак стигна до трофея през 1993 г. с 1:0 над Милан, след като две години по-рано отстъпи с дузпи срещу Цървена звезда с нулево равенство и дузпи на стадион „Свети Никола“ в Бари.
Монако също имаше страхотен шанс да триумфира като европейски шампион през 2004 г., когато отстрани в елиминациите зведния тим на Реал (2:4, 3:1) и стигна до финала в Гелзенкирхен. Само че там падна с 0:3 от другия изненадващ финалист – Порто на Жозе Моуриньо. Забележете, че тези отбори поне стигат до финал за трофея, за разлика от днешния Пари Сен Жермен.
Ясно е, че французите нямат нито традиции в турнирите на УЕФА, нито чак толкова много успехи, за да претендира Пари Сен Жермен за първото място в Шампионската лига.
Знаете ли например, че този отбор е основан едва преди 49 години? А къде и кога прави европейския си дебют? В София, през 1982 г., когато играе в несъществуващия вече турнир за Купата на носителите на купи срещу столичния ни Локомотив. Действително, в състава му има големи звезди като аржентинеца Освалдо Ардилес плюс националите Доминик Рощо и Луис Фернандес.
Как завършва мачът? Един на нула за нашите. Кой вкарва гола? Петър Миланов, когото може и да не сте чували дори. И така чак до идването на катарците – едва две шампионски на Франция и КНК за 1996 г. Толкова!
Какво ли не купиха баровците от QSI, какви ли пари не хвърлиха за играчи? Едисон Кавани (64 млн. евро), Анхел Ди Мария (63 млн. евро), Юлиян Дракслер (40 млн. евро)… След това извадиха 222 млн. за Неймар и 180 млн. за Мбапе.
Не става. Не и в Париж, град без традиции и опит в клубния футбол. За какъв дух на европейски шампион изобщо може да става въпрос, като там няма дори и градско футболно дерби?
Всъщност има, само че във Лига 2. То е между ФК Париж и Ред Стар, а последното му издание беше миналия декември. Двата отбора излязоха на стадиона в 13-и арондисман (градски район), а като треньори ги водеха знаменитите босненци Мехмед Баждаревич и Фарук Хаджибегич.
Невероятната битка се проведе пред 8000 зрители, игра се на кило кръв и метър кожа, и през цялото време чимовете от терена хвърчаха навсякъде. Мачът завърши 1:1 с изравнителен гол на гостите от Ред Стар в последната минута, когато и вратарят им беше излязъл да вкарва. Наистина, голямо зрелище. Но от Лига 2. А Пари Сен Жермен се цели в Шампионската...
