1. Литекс. "Оранжевите" от Ловеч се окичиха с третата си титла в историята, която чакаха 12 години. Българо-бразилско-френската команда на Гриша Ганчев пое водачеството в ХI кръг и не го изпусна до края. Пролетният полусезон не започна убедително за Литекс със загубата от Пирин с 1:4 в ХVII кръг, но веднага след това възпитаниците на Ангел Червенков разбиха Левски с 3:0. Преломна бе победата над друг конкурент за титлата - Локомотив (Сф) с 2:0 в ХХV кръг и оттогава насетне в града на люляците започнаха да отварят шампанското.
2. ЦСКА. 2009/10 бе поредният интересен сезон в новата история на „армейците". Имаше си всичко - и смяна на треньори, и некоординирани управленски движения, и изгонени и после върнати футболисти, и подмяна на състава на полусезона. Като нововъведение може да бъдат приет боят на фенове над футболисти - на два пъти, в Горубляне и в Мездра. С тези екстри червеният клуб си заслужи определението „психиатрия", дадено от напусналия технически директор Караиванов. Въпреки всичко изброено ЦСКА все пак се докопа до второто място и краят на сезона по-скоро бе приет като хепиенд.
3. Левски. Вероятно най-слабият в последните 20 години състав на Левски в крайна сметка успя да се класира за евротурнирите и не повтори постижението на предшествениците си от 1989/90. Още в началото на сезона за втора поредна година треньорът бе заменен и дойде сръбското недоразумение Ратко Достанич. Като капак на всичко им/си спретнаха „Казанската афера", която може да кандидатства за гаф на десетилетието в българския футбол. С връчването на треньорските правомощия на мултифункционалния Георги Иванов-Гонзо нещата отначало като че ли тръгнаха по правилния път, но шокиращата загуба от Сливен в последния есенен кръг май уби надеждите за шампионска титла рано-рано. По-притеснителното е че не изглежда, че нещо в клуба е на път да се променя в положителна насока и от следващия сезон.
4. Локомотив (София). Най-голямото разочарование - от кандидат-шампион „железничарите" отпаднаха изобщо от евротурнирите в рамките на последните шест кръга. А само месец преди черната си финална серия Локо се разправи безапелационно с Левски, записвайки пета поредна победа. Когато нещата започнаха да се объркват, президентът Гигов емоционално уволни треньора Окука, за да се стигне в крайна сметка до пълен провал на сезона.
5. Черноморец. Отборът, издържан от петролния бос Митко Събев, бе доста противоречиво явление от създаването си, когато узурпира мястото на традиционния клуб, носещ това име. Сега, когато оригиналният Черноморец бе окончателно затрит от Ивайло Дражев, новият клуб има много по-положителна окраска като отборът на Бургас. Нещо повече, начинът по който се случват нещата в лагера на „акулите", дават основание да се очаква, че в бъдеще търпеливият и професионален подход ще дава далеч по-силни резултати. Впрочем, петото място е изравнен рекорд в историята на клуба, а за известно време през есенния полусезон Черноморец дори бе водач в класирането. Вярно е, че чужденците в състава на Красимир Балъков са твърде много, но с инвестициите в школата младите български таланти вероятно скоро ще намерят път към мъжкия отбор.
6. Славия. Добрата стара Славия отново зае обичайно за себе си място в класирането и амбицията за европейски излаз, изявена за пръв път от много години от президента Стефанов, отшумя набързо. Освен с крясъците на треньора Вуцов и отпадането с дузпи от Чавдар (Етрополе) за Купата, годината ще се запомни и с пробите на най-добрия вратар в българското първенство Райс Мболи в Манчестър Юнайтед, потвърждаващо правилния подход на Славия към трансферите.
7. Черно море. „Тича" бележи отстъпление от миналогодишните си позиции, когато игра в Лига Европа, но като цяло представянето им бе стабилно. Поднесоха и по някоя неприятна изненада на водещите клубове - две победи срещу Локомотив (Сф), две равенства с ЦСКА и по едно с Литекс и Левски, с което се намесиха в разпределението на медалите. „Моряците" набързо се разделиха със звездата си Александър Александров-Кривия, завърнал се в Левски, но, за да се поддържа балансът от двама играчи с това име, бързо привлякоха още един Сашо Александров от Берое.
8. Миньор. „Чуковете" бяха хит в първенството този сезон, особено с победата си с 3:0 над ЦСКА насред „Българска армия". Сезонът бе помрачен със загубата от Черноморец (Поморие) на четвъртфинала за Купата, но това не наруши репутацията на Антон Велков като на един от най-търсените млади треньори в България.
9. Пирин. Стефан Грозданов създаде приятно играещ отбор, който е способен да се опре на всеки дори и след като през зимната пауза се раздели с Пеев, Галчев и Цачев. Бъдещият шампион Литекс най-добре знае това, след като падна два пъти през сезона от „орлетата". В днешно време рядко може да се види отбор, който да играе с толкова офанзивна схема, а за атакуващия квартет Младенов - Кондев - Коцев - Златковски могат да завидят доста треньори в „А" група.
10. Берое. Бързият и техничен състав на „зелените" предложи много приятен и грамотен футбол, като в него блестяха или юноши на клуба като Иво Иванов и Дончо Атанасов, или недооценени на други места таланти като Искрен Писаров и Георги Андонов. Напоследък новините около "зелените" са доста тревожни, но дано в Стара Загора все пак успеят да решат финансовите проблеми и да се радват на заслуженото си участие в Лига Европа.
11. Монтана. За тях най-малко се говореше през целия сезон, но, без да вдига шум, скромният клуб от дивия северозапад си се утвърди след завръщането в „А" група, откъдето изпадна през 1997 г., и поддържаше добра точкова дистанция от опасната зона. Ако първата година е най-трудна, то можем да очакваме догодина Монтана да има и по-големи амбиции освен оцеляването.
12. Локомотив (Пд). На практика два различни състава играха под това име през двата полусезона. След купуването на клуба от Коко Динев от Галя Топалова, кадровият ресурс претърпя почти пълна промяна, като бяха привлечени много силни за нивото на българската „А" група футболисти като Здравко Лазаров, Йордан Тодоров, Юнес Бенжелюн и Гара Дембеле. Треньорският пост бе поет от темпераментния и атрактивен Наджи Шенсой, но след скандал с някои от футболистите, косоварят трябваше да си тръгне. Временно бе назначена клубната легенда Христо Бонев, който довърши спасителната операция, и бъдещето на „Лаута" изглежда светло.
13. Сливен. Отборът на Йордан Лечков отбеляза отстъпление от миналия сезон, когато не трепереше за кожата си до последно. Съставът бе доста отслабен и като качествени футболисти, след като най-добрите от тях подсилиха ЦСКА. След трагичния старт на първенството за треньор бе привикан доказалия се начело на „войводите" Драголюб Симонович и под негово ръководство отборът запази елитния си статус. С проблемите със закона, които си има президентът и кмет на Сливен, над клуба може би надвисват облаци...
14. Локомотив (Мз). Оказа се, че „А" група е тясна за три железничарски клуба въпреки немалкото известни имена в състава на мездренския Локомотив. Безпаричието удари силно клуба, но все пак те се бориха докрай. Годината ще се запомни с нахлуването на агитката на ЦСКА на терена в Мездра, както и със силната игра на преотстъпения от Левски централен нападател Исмаил Иса.
15. Спортист. Отборът от града с шоколадовата фабрика смени четирима треньори в този луд сезон, но рано се прости с надеждите за трайно присъствие в „А" група. Така изненадващият дебютант засега ще трябва да се задоволи само с едногодишен престой в елитната дивизия. Заслужава си да се отбележи добрата игра през сезона на малкия син на Стойчо Младенов, който носи неговото име.
16. Ботев. Горките привърженици на пловдивския клуб преживяха много странни емоции през този сезон. Почна се с мнимото купуване на клуба от италиански бизнесмени, достойни повече за комедийно шоу, и инвазията на нискоразредни футболисти от Апенините, някои от които обаче ставаха за нашето първенство. Сред тях изпъкваше нападателят Морини, който наказа местния враг Локомотив за победата с 1:0 и му отне точки, които можеха да се окажат фатални в борбата за оставане в „А" група. Особено колоритен бе световно неизвестният треньор Енрике Пичони, който обаче се влюби в Пловдив и си татуира емблемата на Ботев. През зимната пауза отборът бе изваден от „А" група и служебно отпадна. Използвайки юридически хватки, привържениците и ветераните на клуба уж узурпираха властта на печално известния президент Христолов, но тепърва ще видим докъде ще доведе експериментът с новия свободен Ботев.
