Пауло Дибала има проблем. През този сезон започна като титуляр само в три от досегашните 6 кръга, прекара на терена едва 280 минути и не отбеляза нито един гол. Точно преди година числата бяха доста различни и на сметката му имаше 8 гола след пет рунда в Серия "А".
На какво се дължи този спад?
Според някои специалисти, нападателят трудно намира себе си в схема 4-3-3, която редовно използва Ювентус. Но миналата седмица Масимилиано Алегри заложи на формация 4-3-1-2, която не бе ползвал от почти три години, и като плеймейкър-трекуартист действаше Дибала. Роля, която би трябвало идеално да съответства на неговите характеристики и която през годините бе поверявана на Платини, Баджо, Зидан (при Анчелоти) и понякога на Дел Пиеро.
От Паулито се очакваха голове и асистенции, но срещу Сасуоло в играта му не се видя живец и някакъв осезаем напредък. В отсъствието на Пянич се опитваше да дирижира атаките, но безуспешно.
Плюс това, схема с трекуартист и двама нападатели прави отбора уязвим по фланговете.
Едно възможно решение е Алегри да се върне към 4-2-3-1, но това не гарантира възраждането на Дибала.
А и защо треньорът да разбива основите на концепцията си с трима централни халфове, с която планира да стигне до финала на Шампионската лига в Мадрид?
В навечерието на срещата с Валенсия от Шампионската лига журналистите се чудеха дали Алегри ще пусне аржентинеца. В крайна сметка той вече разполага с Кристиано Роналдо, на когото се дава максимална свобода на действие. Португалецът се движи по целия фронт на атаката, като често променя позицията си. И идеалният партньор за такъв свободен творец е Марио Манджукич. Третият човек трябва да бъде такъв, който да остави блясъка на другите, готов е да подсигурява и да бъда дръпнат леко по-назад. Името му е Федерико Бернардески.
През последния сезон най-талантливият италианец от своето поколение седеше на пейката, а през лятото се опитаха да го трансформират в централен халф. Тази идея все още не е напълно умряла и наскоро треньорът на италианския национален отбор Роберто Манчини заяви, че е готов да участва в експеримента, но само ако се съгласува с Ювентус. Засега Алегри не дава зелена светлина на идеята.
В стартовия кръг на Шампионската лига Бернардерски излезе в обичайната си роля на фланга и ако не беше гениалното представяне на Пянич, със сигурност бе претендент за играч на мача.
Федерико беше феноменален. Не спря да се движи нито за секунда, записа невероятни статистики и реагира по най-добрия начин след изгонването на Роналдо, заемайки място в центъра. Заради играта си на сутринта Бернардески бе сравняван с легендарни фигури в жанра - от Каузио и Конти до Лентини и Донадони.
Няма как обаче да се обобщи, че Бернардески печели пряката конкуренция с Дибала. Да, формално може и да изглежда, че двамата се борят за едно място, но всъщност присъствието на Кристиано прави това на Дибала ненужно, а понякога дори и вредно за баланса на торинци.
С подобни проблеми се сблъска Чезаре Малдини на Мондиал 1998, когато бе принуден да избира между Баджо и Дел Пиеро. Двамата не играеха заедно, а предпочитаният отдясно от треньора бе Франческо Мориеро - атакуващ полузащитник, наподобяващ доста Бернардески.
Очевидно е, че Алегри не е готов да прекрои схемата заради аржентинеца, а успешният старт на сезона му гарантира невмешателство от страна на ръководството.
Трява да се отчетат и особеностите в характера на треньора, който още не е забравил тормоза на пресата, когато държеше Дибала на пейката преди три години. Тогава ситуацията беше различна. Юве стартира зле и се спекулираше, че Макс ще бъде освободен. Днес е друго. Решенията на Алегри се оказват все правилни и не дава повод да го докоснат с пръст.
Има обаче и икономическа страна на нещата.
През 2015 г. Ювентус плати на Палермо за Дибала 32 милиона евро плюс 8 милиона като бонуси. За Бернардски - също 40 милиона. И двамата са на 24 години. Те изглеждат съпоставими, но са в тотално различни категории. Достатъчно е да посетите "Allianz Stadium" и да преброите феновете с фланелки на аржентинеца. Няма да успеете. Хиляди са.
Лошата му форма все още не е засегнала предпочитанията на тифозите и Пауло продължава да е всеобщ любимец. Интерес, селфита, автографи и, разбира се, продадени екипи - само Роналдо го изпреварва.
Всичко това осигурява на аржентинеца значителен медиен комфорт. За някои торински журналисти критиките срещу Дибала са табу, а в Tuttosport средната му оценка за представянето през миналия шампионат е доста по-висока от тези в La Gazzetta dello Sport и Corriere dello Sport. Това не ви учудва, нали?
За съжаление това не му помага по никакъв начин...
Разбира се, има и обективни причини за спада във формата му и те не са свързани с футбола.
Миналата есен Дибала се раздели с приятелката си Антонела Кавалиери. Дори си купи нова къща в Торино, тъй като старата му навяваше твърде много спомени за миналата връзка. Сега има ново гадже - 22-годишната Ориана Сабатини, племенница на легендарната тенисистка от недалечното минало и секссимвол Габриела Сабатини. В родината си Ориана е известен модел, певица и актриса.
Също така, Пауло смени и агента си Пиерпаоло Триулци, с когото работеше в продължение на доста години. Сега тази роля се изпълнява от брат му Мариано.
Краят на сътрудничеството с Триулци бе поставен окончанелно миналата седмица в съда в Лозана, когато бяха решени и последните спорове между двете страни.
Причината за конфликта стана промяната на личния спонсор.
Още в Палермо Триулци сключи споразумение със съмнителна малтийска компания, която действаше като посредник при продажбата на правата за използване на имиджа на футболиста. Първо те бяха купени от Nike, а по-късно бяха взети от Puma, когато Дибала вече се бе отървал от мениджъра. Сега пък аржентинецът подписа с adidas, а агентът настоява, че трябва да получи процент, тъй като по документи все още се е водил представител на звездата.
Но това са нормални неща за най-големите във футбола и финансовия водопад, който се излива върху главите им. Да се оправят.
За феновете най-важен е спортният момент и това как се представят играчите.
Дибала смени гаджето, къщата, агента и спонсора. С оглед на това - странно ли е, че не може да се съсредоточи изцяло върху футбола?
От друга страна, играч от такава класа трябва да има начини за противодействие на ежедневните проблеми. В противен случай, може да се наложи да смени и клуба. Особено интересен коментар даде Андреа Пирло. Навремето Маестрото претърпя шумен развод, но той не се отрази на кариерата му. "Ако не играеш, значи трябва да се трудиш по-усърдно. Но класата на Пауло не подлежи на съмнение.".
Ако Ювентус реши да продаде Дибала, това ще е оправдано. Той все още се оценява на около 100 милиона евро, а клубът ще се раздели с играч, чиято заплата е 7 милиона евро годишно.
Както може и да се предполага, желаещи не липсват. Започваме с испанските колоси Реал и Барса, за да стигнем до Манчестър Юнайтед. Нищо чудно някой от тях да предприеме офанзива за Пауло още през зимата.
Жалко за тифозите на Юве, които все още го боготворят, но подобен трансфер ще е от полза за футбола.
Защото както казва Пирло, класата на Паулито е невероятна и е тъжно да го гледаме да седи на пейката.
