Мелмак, ако случайно сте забравили, е планетата на Алф. Оттам дойде косматият симпатяга, който обича да хапва котки и ръси лаф след лаф.
Не е ясно колко е бърза интернет връзката на тази и без това измислена планета, но в "А" група има един играч, който е по-бърз от нея. Така се разбира поне от едно от мненията на една от 150-те страници във форума на ЦСКА, посветени на Спас Делев.
150 страници - в пъти повече, отколкото за всеки друг играч в отбора. Със 7 шампионатни гола в близо 40 мача, Делев едва ли е еквивалентът на головата машина Гара Дембеле, а и не може да се сравнява по заслуги с Тодор Янчев например. Но, фактът си е факт - 150 страници...
Тази Спасмания започна през юни 2009 г., когато ЦСКА го привлече от Пирин. Но още преди това се хареса на "Армията" с ракетата, която изстреля в армейската врата за купата, допринасяйки за елиминирането на "червените". Голът, между другото, е почти копие на този в мрежата на Порто отпреди седмица.
След това цесекарите го заобичаха още повече, когато припадна на терена в желанието си да елиминира Левски от полуфинала в турнира. Получи пристъп и го откараха с линейка в болницата. Оказа се, че играл с ангина и дробовете му не издържали на натоварването.
Месец по-късно стана играч на ЦСКА и подпали форумите.
В началото феновете наместиха името на Делев в стотици каламбури за Чък Норис и Бойко Борисов. После Спас вкара два-три важни гола, убеди, че може да тича неуморно в два поредни мача, а и показа чепат характер. Допадна на агитката.
Първо поиска 1000 лева заплата и бунгало на Панчарево. Това му стигало. За какво са му пари, ако живее и се храни на базата. Не звучи като типичният футболист, нали? После 170-сантиметровият дребосък се разписа култово с глава за отстраняването на Динамо (Москва), вкара ключов гол (и то не защото е роден в село Ключ) на Литекс за Купата на България, както и най-красивото попадение на ЦСКА за цялата 2009 г. - с левачката в паяжината срещу Славия, оставяйки безпомощен най-добрия вратар в "А" група Раис М'Боли.
След това Спас утихна. Цяла пролет повече бе резерва, говореше се дори за продажба в Литекс или някакви полски клубове. Пред лятото Павел Дочев почти не го пускаше в контролите. Влезе в мъчното домакинство на ТНС и заби важен гол, после вкара на Видима-Раковски и си върна мястото в 11-те.
Направи най-силния си период в кариерата тази есен. 10 гола във всички турнири за нападател, който никога не е бил деветка и основен реализатор, си е отлично постижение. Някои - доста важни. Двата срещу Берое за 3:2, победният срещу Пирин за 1:0, 3 в 2 мача за купата, както и паметният (макар и незначителен за резултата) гол в Порто. Делев вече е най-конвертируемият български нападател от "А" група. И единственият в ЦСКА, който успя да вкара двуцифрен брой голове за календарната 2010 година.
С изригването на таланта му обаче избуя и нервният и сприхав нрав на македонско чадо. Ругатните и провокациите срещу феновете на Пирин, както и поведението му в Микрево - все в родния край, извикаха сравнения дори с ранния Христо Стоичков. Като характер Делев може и да гони Ицо, като игра и постижения още е много далеч. Освен това има да изчиства и една голяма слабост от игровия си стил. Често пада в търсене на нарушения дори в ситуации, в които страхотната му бързина му е дала предимство и може да опита завършек на атаката. Става му навик, който се набива в очи.
Но е факт - заложбите са налице. За феновете на ЦСКА той е надеждата за пролетта и следващите сезони. За останалите е ясно - колкото по-бързо излезе от България и попадне в нормална футболна среда и месомелачката на истинския професионализъм, толкова по-голям е шансът да стигне далеч.
