По следите на изчезналото вечно дерби

Неделя, 19,30 ч.

Можете спокойно да се разходите из Борисовата градина, покрай езерото Ариана или парка около Ректората. Няма опасност нито за вас, нито за детето ви, нито за кучето. Може да чуете тук-там по някой хоров възглас, някъде отдалеч. Няма да има тълпи. Може да хвърлят бомбичка, недай боже, но като цяло струпване на хора не се очаква.

Не повече от 10 000 (оптимистичен прочит) ще се съберат довечера на трибуните на "Васил Левски", за да гледат ЦСКА - Левски. Вечното дерби е на път да обори името, получено от народа. Защото скоро няма да остане нищо, което да го превръща във вечно.

Рекордно ниската посещаемост е много вероятна днес. Отпускарски сезон - ок, солиден аргумент. Но не е само това. В София днес има поне 5 пъти повече хора от ЦСКА и Левски, отколкото стадиона теоретично може да побере. Но те ще останат у дома.

ЦСКА и Левски нямат личности, амбиции и огън, с който да съберат 40 000 на трибуните в град, в който вероятно живеят вече 2 милиона.

Тук не става дума само за цялостния отлив от родните стадиони. Липсата на зрелище и тоталното изтрещяване на части от публиките, както и пресищането с тв забавления, са обяснения защо стадионите са празни. Но когато става дума за мача на мачовете, нищо от тези неща не може да бъде прието.

Да си от ЦСКА и Левски у нас през годините е въпрос на ген, наследство, възпитаване у дома, част от семейната култура. И без глупости от типа - при комунизма било така, сега било иначе. Двата отбора са огромна част от историята на футбола ни, а битките между тях и дават контури.

Да те хване за ръка баща ти и да ти каже: "Днес е дербито. Отиваме!". Тръпката беше несравнима. Чакахме мача с дни, а след него обсъжданията продължаваха със седмици. В училище, на двора, у дома.

Сега 2/3 от хората, които довечера ще са на трибуните, ще пият една бира и ще забравят събитията от терена някъде с късните новини по btv. Да не говорим, че вероятно не знаят действащите лица, за което обаче запалянковците не носят вина.

ЦСКА - Левски днес е симптоматичен за футбола ни. Няма фигури. Няма ореол. Няма хора, с които да се асоциираш. Чие име ще пее сектор "Б" или сектор "Г"? Наумовски, Белаид, Божинов и Бедоя срещу Причиненко, Сънди, Маркиньос и Камбуров.

Това не е нашият мач. Поне не онзи, на който бащите ни ни водеха за ръка в събота следобед, а ние не можехме да спим от вълнение за него от сряда.

Новините

Най-четените