Десертът е последният щрих в един апетитен обяд или вечеря. В българската кухня и традиции той обаче заема още по-специално място, защото се е поднасял рядко и при специални поводи.
Сладки изкушения са се появявали на трапезата на големи празници като Коледа и Великден или ако у дома дойде ценен гост. Затова и повечето български десерти са пестеливи и с достъпни съставки.
В тях обаче се усеща силното влияние на Ориента и по тази причина са наситени с вкусове и аромати, каквито не се срещат на Запад.
Ето пет традиционни български десерта, които да си припомним:
Сутляш
Сутляшът, както подсказва името му, каца на българската маса от Близкия изток. Среща се и изписването сутлаш или сютляш, а от детската градина мнозина го помнят и като мляко с ориз и нямат най-топлите спомени за него.
Приготвен с внимание и старание, сутляшът обаче е гладък, кремообразен десерт с фин вкус, допълнен от малко канела отгоре.
В ориенталските варианти десертът е с по-силни подправки и при варенето на ориза се добавя и розова вода, шафран, мента и сумак. Това придава на варивото силен аромат и вкус, който е възможно да не допадне на нас, българите, защото е прекалено интензивен.
В България предпочитаме сутляша само със захар и канела.
Грис халва
В началото на XX век рецептите за грис халва са официално записани черно на бяло, например в колекцията от рецепти на Марин Лесев. При оригиналната рецепта се приготвя халва от пшеничен грис и масло и се полива с гъст захарен сироп.
С помощта на супена лъжица от халвата се оформят продълговати "мидички", заливат се със сиропа и се поднасят.
Съществува и постен вариант, при който маслото се замества със зехтин. По-съвременните рецепти съдържат и прясно мляко, допълнително захар за подслаждане на халвата, както и декорация от счукани или смлени ядки.
Точно както и сутляшът, така и грис халвата не е вкусна за всеки заради зърнестата си текстура и плътен, много засищащ вкус.
Курабии
В редица тефтери съществуват и като войнишки курабии, защото съставките са почти спартански. Резултатът в миналото обаче се е смятал за почти ненадминато сладко печиво, радост за големи и най-вече за малки около трапезата.
Както повечето записани рецепти за български десерти, и тази не изисква свръхпрецизно мерене и теглене на съставки.
Продуктите са яйца, захар, брашно и мас. Постепенно към тях се прибавят кисело мляко и набухватели за по-пухкави и пръхкави сладки, започва да се добавя и ванилия за по-ароматни курабийки. Или курабиес, както им казват в съседна Гърция, където ги правят и с ядки в тестото.
За повече разкош курабиите се поднасят, оваляни в пудра захар и ванилия, макар и в оригинала да не са били чак толкова сладки.
Подсладено жито
В наши дни вареното жито с ядки, сушени плодове и захар се свързва със Задушница - дните, в които отдаваме почит и си спомняме за починалите. Едва преди век, век и нещо, подсладеното жито е било традиционно и за Коледа и Великден и се е свързвало повече с радост и празници.
Житото се сварява в подсладена вода, след което се отцежда и се добавят продукти според наличностите - мед, стафиди, сушени плодове и ядки.
От десертът се приготвяло голямо количество, което стигало за няколко дена напред, а и колкото повече престоява ястието, толкова повече поема вкусовете си и става по-апетитно. Много е вероятно подсладеното жито да е останало на заден план с навлизането на по-модерните десерти с какао, шоколад и сметана.
С течение на времето то е останало традиционно само за Задушница, което е напълно незаслужено предвид това колко полезно е житото.
Баница с плодове
Подобно на подсладеното жито, сладките баници с плодове са били строго празнично ястие. Няма как да е другояче, след като домакините не са разполагали с удобството на готовите купени кори и са точили на ръка корите за абсолютно всяка баница.
Затова и баницата - солена и сладка - пристигали на масата на Коледа, Благовещение, Великден и по-популярните имени дни.
Продуктите за плънката също са стриктно сезонни - тиква през зимата, ябълки от зимника или череши и вишни през по-топлите месеци. Добавките са според наличното - ядки, локум, мед, захар, сушени плодове, а с навлизането на цитрусите - и цитрусови корички.
Сега баницата с плодове е въпрос на една разходка до магазина за кори и плънка, така че можем да си я припомним още тази събота и неделя.
