Вчера беше специален ден за най-колоритния и шантав съдия в английския елит.
Майк Дийн записа своя мач номер 500 във Висшата лига при равенството на Арсенал с Шефийлд на "Емирейтс" (1:1). Реферът, който доста пъти през годините е бил подиграван от феновете заради комичните си изяви по терените, говори за Sportsmail по случай забележителното си постижение.
Дийн е единствен по рода си и това негово достижение няма еквивалент в Премиър лийг. 51-годишният рефер свири в елита от 2000 г. и натрупа огромен опит, докато зрителите събират цели компилации с неговите най-забавни моменти и нелепи грешки.
Майк Дийн е всеизвестен шегаджия, често определян и директно като клоун, който се старае да бъде атрактивен за публиката със своите жестове, отсъждания и поведение към играчите. Една от последните му типични прояви беше в първия ден на годината на Саутхемптън - Тотнъм. Тогава камерата го улови да пита един от асистентите си "Кой, по дяволите, е този", след като непознат мъж му стисна ръката.
Дийн е човек, който осъзнава своите странности, но е убеден, че футболистите са го приели такъв, какъвто е.
"Според мен играчите реагират на моя характер и са свикнали с мен през годините", казва той. "Никога не съм бил роботски тип съдия. Винаги опитвам да бъда комуникативен, да обяснявам решенията си, ако играчите ме питат. Общуването ми с тях е много важно".
"Нямам проблем с понякога лошите отзиви, това е част от играта, която всички обичаме. Говоря с няколко съдии, докато се прибирам след мачовете, но опитвам да не се терзая за решенията си - добри или лоши, взимам всяко решение, влагайки максимума от своите умения".
Дийн посочва сър Алекс Фъргюсън като най-добрия, но и най-трудния мениджър, с когото е трябвало да се справя.
Най-запомнящият се негов мач е драмата през 2012-а между Манчестър Сити и Куинс Парк Рейнджърс на "Етихад", в която Сити взе титлата с победен гол на Серхио Агуеро в последните секунди.
"Това ще се помни дълго, предвид какъв беше залогът, пък и получих доверието да ръководя толкова важен мач в последния ден от сезона. Ние като съдии не знаехме какво се случва в другите мачове (Манчестър Юнайтед до последно се бореше да изпревари "гражданите", б.р.), но се усещаше, че Сити се нуждае от гол и когато Агуеро тръгна към вратата, беше ясно, че може да има само един изход".
"Когато за пръв път стигнах до Висшата лига, нямах конкретна цел за бройка мачове, която искам да достигна. Тогава съдиите трябваше да се пенсионират на 48 г., но за щастие днес няма лимит на възрастта", добавя съдията.
Друг опитен английски рефер, Марк Клатенбърг, коментира, че когато Дийн прави някои глуповати неща, не бива да се изненадваме, защото той просто си е такъв.
"Не крие характера си и играчите оценяват това. Не е някой робот. Асоциацията на съдиите би искала да произведе перфектния рефер, но е важно да показваш характер и даже понякога да се шегуваш. Не просто да отиваш към играчите и да размахваш картона във въздуха. Малко характер от твоя страна може да ти помогне да успокоиш най-нажежените ситуации и точно с това допринася Майк. По-младите колеги му се възхищават заради огромния опит. Той е от изчезващия тип съдии, а никак не е лесно да стигнеш 500 мача".
Освен всичко друго, не може да се отрече, че Майк Дийн искрено обича футбола. Той е фен на третодивизионния Транмиър и не се опита да скрие присъствието си в агитката на отбора миналата година в плейофа за влизане в Първа лига:
