Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не се гледах в огледалото - боях се, че отражението ще ме заплюе в лицето!": След Истанбул Креспо беше съсипан, Пирло искаше да се откаже, а Гатузо - да напусне

"Нямаше по-съсипан от Креспо", спомня си Анчелоти.
"Нямаше по-съсипан от Креспо", спомня си Анчелоти.

Президентът на УЕФА Ленарт Йохансон раздаде медалите на играчите на Милан, а Ернан Креспо не се отправи към съблекалнята. Аржентинецът остана на терена, за да види какво ще се случи по-нататък.

"До този момент още не осъзнавах, че сме загубили - спомня си той. - Едва след като Джерард вдигна купата над главата си, разбрах, че всичко се случва наистина. Атмосферата в отбора беше като на погребение. Никой не говореше - нито в съблекалнята, нито в автобуса, нито в хотела. Някои от момчетата плачеха. Други мълчаливо прегръщаха съпругите и децата си."

Според Карло Анчелоти, Креспо бил най-съсипан от всички: "Той никога не бе печелил Шампионската лига (така и не я спечели - б.а.) и вярваше, че е на път да вдигне трофея. Минута след минута през първото полувреме увереността му растеше. Той беше страхотен играч и би било справедливо да спечели турнира. Той заслужаваше триумфа повече от всеки друг."

Пирло изпаднал в депресия и обмислял да сложи край на кариерата си

"Беше ден, след който исках да прекратя кариерата си. След Истанбул вече нищо нямаше смисъл за мен. Най-болезненото беше осъзнаването, че ние самите сме си виновни. Това беше колективно самоубийство - пише Пирло в автобиографията си. - Съблекалнята след мача беше пълна с безмозъчни зомбита. Не говорехме, не мърдахме, просто се бяхме изключили.

Но само след няколко часа осъзнахме какъв кошмар се е случил. Безсъние, гняв, депресия, пустота. Бяхме прихванали ново тежко заболяване с много симптоми - Истанбулски синдром. Вече не се чувствах като футболист и това ме убиваше. Не се чувствах като човек, а това беше още по-лошо.

Обичайно през цялото време мислех за футбол, но тогава не ме интересуваше. Не се гледах в огледалото - страхувах се, че отражението ще ме заплюе в лицето. Единственото правилно решение ми се струваше да прекратя кариерата си, едно безславно оттегляне. Историята бе приключила, аз бях приключил. Вървях с наведена глава. Исках да скоча в някой басейн и да се удавя. Чувството на безпомощност пред съдбата остана с мен завинаги. Никога не съм гледал този мач. Той е враг, с който повече не искам да се срещам."

Снимка: Getty Images

Гатузо искал да напусне, разубедил го Галиани

"В Рино се отвори черна дупка, която безжалостно го засмукваше", описва сътоянието на Гатузо след финала Карло Анчелоти.

Самият Дженаро пък разказва: "Не искам да се спирам отново на това, боли ме много. Това поражение беше голям удар. Дори мислех да напусна Милан, срамувах се от феновете. Провалът измъчваше душата ми. Но в крайна сметка роднини, съотборници и агенти ме убедиха да остана. Връх взе желанието ми отново да стъпим на крака, както и любовта ми към Милан, която бе разпалена още от дете."

Адриано Галиани си приписва заслугата Гатузо да остана в клуба още цели седем години: "Затворих го в музея с купите ни, буквално. За 8-9 часа. Влизаше само секретарката да му носи кафе и сандвичи. Аз също се чувствах зле и не спах седмици наред. Но още тогава казах на Рино, че все пак ще спечелим Шампионската лига и може да се случи точно срещу Ливърпул."

Според Дженаро той никога не е гледал пълен запис на мача, виждал е само отделни фрагменти от него: "Танците на Дудек на вратата ме преследваха много години. Затварях очи и виждах кошмара - как отбива два удара на Шевченко в 119-ата минута."

Неста смята, че Анчелоти е допуснал грешка

Алесандро Неста признава колективната вина на отбора: "Изиграхме най-доброто полувреме в историята. Позволихме на Ливърпул да играе само 10 минути от общо 120, но загубихме." Но според бранителя основният виновник за провала е треньорът Анчелоти: "Карло направи една-единствена грешка - не ме включи в списъка на изпълнителите на дузпите. На финала в Манчестър срещу Ювентус вкарах от бялата точка, но той не ме избра в Истанбул. Това вероятно е единствената му грешка за осемте години, в които работихме заедно."

В трите си книги наставникът разсъждава много за трагедията на "росонерите" в Истанбул. Карло е убеден, че не е допуснал някакви очевидни слабости. "Прекарах дълги дни и нощи в търсене на грешката и в това кой момент се оказа фатален - пише той. - Бяхме остро критикувани за това, че след първото полувреме сме си помислили, че вече сме победители и че в един или друг момент на финала сме можели да действаме по различен начин.

Но отношението на играчите тогава беше невероятно. Качеството на играта, която показахме през първото полувреме, беше най-доброто от всичките ми финали. Този мач е чудесен пример за това как треньорът може да контролира почти всички аспекти на мача - стратегия, тактика, мотивация, анализ на противниковия отбор. Но единственото нещо, което той не може да контролира, е крайния резултат. Във футбола, и в живота като цяло, винаги има елемент на шанс и той не може да бъде изключен от всеки един анализ на събитията. С времето обаче можете да се научите да правите всичко по силите си, за да сведете до минимум тези смущения в ефира."

Играчите на Милан твърдят, че не са празнували на полувремето. Но Кафу има различна версия

Защитникът на Ливърпул Джими Траоре разказва, че когато минавал покрай съблекалнята на Милан преди второто полувреме, чул радостни викове и песни. "Те вече празнуваха победата", спомня си бившият национа на Мали.

А това, което се случи в тези 15 минути, е една от големите загадки на финала. Играчите на "росонерите" имат различни версии по въпроса.

Анчелоти: "Футболистите не криеха превъзбудата си и си викаха един на друг: "Хайде! Ще спечелим!", "Продължаваме в същия дух", "Ние сме най-добрите!". Аплодираха се взаимно. Не започнахме да празнуваме предварително, просто бяхме заредени с положителна енергия. Оставих тима да отпусне емоциите си за няколко минути и след това успокоих всички: "Мачовете срещу британците никога не свършват преждевременно. Трябва да внимавате. Не им позволявайте да се възползват в началото на полувремето. Не би трябвало да имаме проблеми. Трябва да контролираме играта. Хайде, Хайде!" Това е всичко, което им казах."

Неста: "Анчелоти ни каза: "Момчета, още не сме приключили. До края има още много. Излезте на терена и вкарайте още, едва тогава мачът ще свърши."

Малдини: "Не празнувахме. Напротив - карахме се за някои сбъркани пасове и т.н. Анчелоти извика: "Млъкнете за пет минути!" Успокоихме се и започнахме да си говорим спокойно."

Гатузо: "Това са идиотски слухове, не сме празнували на почивката. Траоре говори лупости."

Креспо: "Пълни глупости, пълни глупости. Този тим беше пълен с професионалисти, които бяха спечелили много. Всички отлично разбираха, че въпреки резултата, второто полувреме ще бъде трудно. Никой не мислеше, че вече сме спечелили."

Но Кафу в интервю за FourFourTwo през май 2019 г. категорично отрече версията на останалите от отбора: "Празнувахме ли? Да, вярно е. Вкарахме три гола на Ливърпул - най-тактически подготвения отбор, срещу който съм играл. Мислехме си, че това е нашият ден, отпуснахме се. Повярваха си след втория гол. Не беше наша вината, просто Ливърпул заслужи този обрат."

Анчелоти съживил колектива, използвайки дипломната си работа

"Често ме питат какво съм си мислел, когато Ливърпул изравни. Отговорът е прост - нищо. Нулеви мисли. Пустота - пише Карло в книгата си "Предпочитам купа". - Бях като парализиран, дори нямах време да реагирам. Не разбирах какво се случва."

Според Анчелоти той никога не е гледал мача, но не защото би му било неприятно: "Това просто няма смисъл. Не чувствам нужда. Поражението в Истанбул беше едно от многото за мен. Депресията премина. По-трудно беше с отбора - трябваше да събирам момчетата парче по парче. Най-трудният пъзел в живота ми. Спомних си дипломната си работа, която бях написал в Коверчано осем години преди това. Отворих главата за психологията: "[...] резултатът от липсата на резултати е загубата на ентусиазъм. В такава ситуация футболистът поставя под въпрос ефективността на методите на работа, която върши. Треньорът с подкрепата на клуба трябва да намери сили и да продължи да вярва в идеите си, да не се съмнява, да бъде самоуверен и най-вече да е наясно, че отборът го следва и одобрява решенията му. Ако си сигурен, че тимът ви подкрепя, тогава трябва да заложите на работата, която ви предстои да свършите."

И още: "[...] необходимо е да направите така, че отборът да не се тревожи заради резултите. Ако колективът се справя с трудностите, той ще става по-силен и обединен. Тогава треньорът ще може да разчита на мотивирани и решителни футболисти. Ще се работи по-лесно, а резултатите без съмнение ще се подобрят."

Рецептата за преодоляване на кризата беше разбираема. Трябва да се изтръгне най-доброто от драмата. Или успявате заедно и всички се втурват към една цел, или това е краят."

***

През сезон 2005/06 Милан остана трети в италианския шампион и достигна до полуфиналите на Шампионската лига и четвъртфиналите на Копа Италия. За първи път под ръководството на Анчелоти "росонерите" не спечелиха нищо.

През май 2007 г. Милан отново се срещна с Ливърпул на финала на Шампионската лига. Мачът отново беше на Балканите - в Атина. Но този път радостта бе за италианците.

Най-четените