НЕЩАТА СИ ДОЙДОХА НА МЯСТОТО
Удоволствие бе да гледаш саморазправата на Португалия с Босна във втория плейофен мач за класиране на Евро 2012 преди няколко дни.
Резултатът 6:2 говори сам за себе си - атрактивен атакуващ футбол без много мисъл за защита. Нищо общо с първата среща в Босна, завършила 0:0, когато и двата отбора разочароваха със своето представяне.
Във вторник Кристиано Роналдо, Нани и компания бяха в стихията си и отбелязаха виртуозни голове. Именно като такива можем да определим изпълненията от пряк свободен на звездата на Реал (Мадрид) Роналдо за първото от двете му попадения и на Мигел Велосо. Още по-атрактивен бе далечният прехвърлящ удар на техничаря от Манчестър Юнайтед Нани, а с начина, по който завърши атаките при своите два гола, Елдер Пощига демонстрира класата, необходима за централен нападател на водещ национален отбор.
Странно е, че Португалия хем е такъв, хем не е. Още през 60-те години насам Бенфика е сред най-силните клубове в Европа и има репутацията на континентален гранд. Постепенно такъв статут си извоюват още Спортинг (Лисабон) и особено Порто. Националният тим обаче не успява да достигне постиженията на тези клубни отбори.
РЯДКО ЩАСТИЕ
Шокиращо, "мореплавателите" дебютират на Световно първенство чак в осмото му издание - през 1966 г. в Англия. Разбира се, мястото на Португалия по това време е точно сред най-добрите - Бенфика е играла в четири от последните шест финала за КЕШ и е спечелила два от тях, водена от славния Еузебио, който е звездата и на националния отбор.
Представянето на Мондиала в Англия е очаквано силно - в предварителната си група португалците побеждават убедително Унгария, България и световния шампион Бразилия. На четвъртфиналите замалко да стане сензационна засечка, когато друг дебютант - съставът на КНДР, им повежда с 3:0 за едно полувреме! След почивката обаче голмайсторът Еузебио се събужда и осъществява един от най-смайващите обрати в историята на футбола, нанизвайки четири гола!
На полуфинала "мореплавателите" са отстранени с 2:1 от домакина и бъдещ шампион Англия и след това печелят третото място с победа срещу СССР.
Никой не предполага, че Португалия няма да играе на голямо първенство цели 18 години! Затова се погрижва първо България, начело с незабравимия Георги Аспарухов - Гунди. "Лъвовете" си връщат за 0:3 на Световното, оставяйки на второ място след себе си лузитанците в квалификационната група за Евро'68. Така България отново е в ролята на "черна котка" за Еузебио и компания след епичните елиминации в три мача за Евро'64.
Така за дълъг период от време португалците си остават един "бутиков" отбор - желан на финалите на големите първенства заради удоволствието, което носи с техничната игра, но много рядко присъстващ там.
В крайна сметка те се появяват отново на голямата сцена чак през 1984 г., когато на европейското оставят великолепни впечатления и са отстранени чак след продължения - отново на полуфинал и отново от домакина и бъдещ шампион, този път Франция.
Следва невзрачно отпадане в групите на Мондиал'86 в Мексико и нова десетгодишна пауза, в която въпреки успехите на Порто и донякъде на Бенфика на международната сцена, Португалия я няма на картата на националните отбори.
ЗЛАТНОТО ПОКОЛЕНИЕ НЕ ОПРАВДА НАПЪЛНО НАДЕЖДИТЕ
През 1989 "мореплавателите" стават световни шампиони за младежи до 20 години и юноши до 17! В младежкия отбор блестят звезди като Пауло Соуса, Фернандо Коуто и Жоао Пинто, а при по-малките са Мануел Руи Коща и Луиш Фиго. Последните трима заедно повтарят успеха при двайсетгодишните и през 1991! Сред представителите на това "златно поколение" са още хора като Абел Шавиер, Рикардо Са Пинто и Кощиня, които впоследствие формират гръбнака на новия национален отбор.
След като Португалия достига и до финала на Евро'94 до 21 години, всички очакват от тези момчета да осъществят сериозна португалска доминация и в мъжия футбол.
Те се представят прилично на Европейското в Англия през 1996 г., но все пак отпадат на четвъртфинала от бъдещия сребърен медалист Чехия.
УТВЪРЖДАВАНЕ СРЕД ГОЛЕМИТЕ
Мондиал'98 също е пропуснат, но от 2000 г. нататък "мореплавателите" най-сетне се утвърждават като редовен участник на големите форуми и оттогава не са пропускали нито един!
Вече с Кристиано Роналдо в състава си и с бразилския треньор Луиш Фелипе Сколари, световен шампион през 2002, Португалия е близо до върха в домакинското Евро 2004, когато губи на финала от сензационния първенец Гърция, и на Мондиал 2006, когато завършва четвърта.
Тези полууспехи само подсилват образа на бутиковия отбор, който в крайна сметка все си остава симпатичният губещ.
РЕГРЕС ПРИ КЕЙРОШ И НОВО НАЧАЛО ПРИ БЕНТО
След израстването на тима под негово ръководство, бразилецът Сколари си тръгва след Евро 2008, оставяйки добро наследство на Карлуш Кейрош. Големи са очакванията към треньора, направил младежите световни шампиони на два пъти, въпреки че оттогава (1991) той не е постигнал нищо съществено в треньорската си кариера, независимо че води отбори като Бенфика, Спортинг (Лисабон) и Реал (Мадрид).
Новият наставник класира с усилия отбора си до участие в Мондиал 2010 - трудно начало на квалификациите и в крайна сметка второ място в групата след Дания, изпреварвайки с една точка Швеция. На баражите Португалия елиминира същата тази Босна с две победи по 1:0.
Избраният от Кейрош стил на игра на финалите в Южна Африка с дълги топки, насочени към единствения нападател Кристиано Роналдо, му донася доста критики при нулевото равенство срещу Кот д'Ивоар в първия мач, а победата със 7:0 над аутсайдера КНДР не променя много нещата. "Мореплавателите" се класират напред след нулево равенство с Бразилия, устройващо и двата тима, но на осминафинала се натъкват на добре познат съперник - съседите от Испания, които ги елиминират с гол на Давид Вия по пътя си към титлата.
В новите квалификации ги очакваше позната картинка - отчайващо начало на кампанията, изразяващо се в 4:4 у дома със слабака Кипър и загуба като гост от Норвегия с 0:1.
Това доведе до уволнението на Карлуш Кейрош и еуфория в португалското общество заради предложението към самия Жозе Моуриньо да води и националния отбор паралелно с Реал (Мадрид). Въпреки желанието на Специалния да помогне на страната си, ръководството на испанския гранд обаче каза "не" и така се стигна до пожарното решение Пауло Бенто.
Без големи успехи като треньор (две купи на Португалия) наставникът на Спортинг (Лисабон) бе изненадващо решение, но от федерацията имаха нужда спешно да назначат някого. Младият специалист, който сам беше национал осем години по-рано, бе добре приет и от футболистите, много от които недолюбваха неговия предшественик.
Така Бенто трябваше да започне от неблагоприятна изходна позиция с актива от една точка в два изиграни мача и без да може да разчита на цели петима важни играчи, отказали се от националния отбор - Рикардо Карвальо, Симао, Пауло Ферейра, Мигел и Тиаго.
ДЕЖА ВЮ
Историята обича да си прави шеги и да повтаря минали събития по сходен начин. Освен че започнаха трудно квалификационната борба, португалците завършиха идентично участието си в групата си, както две години по-рано - на второ място след Дания и с минимална преднина пред друг скандинавски отбор (този път те изпревариха Норвегия само по голова разлика, а преди това бе Швеция с точка по-малко). Не стига това, ами и жребият отново ги срещна с отбора на Босна!
Всичко е добре, когато завършва добре, както казахме и вчера за Хърватия, която също трябваше да играе бараж, за да се класира за Евро 2012. От вторник вечерта насам 42-годишният Бенто вече мисли как да проведе подготовката за Полша и Украйна.
Основният му състав е до голяма степен ясен - много "чужденци" от най-богатите първенства в Европа и тук-таме по някой от Бенфика и Порто. За съжаление, въпреки статута си на европейски грандове, тези отбори не се колебаят да продават при интерес от страна на испански, английски, италиански, германски и дори руски клубове. Парите в португалския футбол не могат да се сравняват с тези там и това е и основната причина Примейра лига да не е на топ ниво.
ЩЕ НАДСКОЧАТ ЛИ РЪСТА СИ КРИСТИАНО И ОСТАНАЛИТЕ?
Със сигурност "Кристиано и останалите" е първата асоциация, която ви идва наум при споменаването на националния отбор на Португалия.
Но не е само асът на Реал (Мадрид), там са още "червеният дявол" Нани, безкомпромисните защитници от "Белия балет" Пепе и Коентрао, Раул Мейрелеш от Челси и още актуални имена, които дават надежда за надскачане на досегашния ръст на "мореплавателите".
Надежда дава и разгромът с 4:0 над световния и европейски шампион Испания в края на миналата година, когато се честваше стогодишнината от установяването на република в Португалия.
Да, това бе просто един приятелски мач, но с голямо символно значение. "Мореплавателите" винаги са били в сянката на своята по-голяма съседка - губят в първия си международен мач от Испания с 1:3 през 1921 г., по-късно именно "Ла Фурия" ги спира в първите им квалификации за световното първенство през 1934, а на Мондиал 2010 точно тя ги изхвърли на осминафиналите.
С категоричната си победа преди година малката, но винаги амбициозна Португалия даде признаци, че няма да търпи повече това футболно иго и че именно тя разполага с необходимата сила да детронира испанците. Така, както преди векове тази незначителна като площ страна от някакви си 92 хиляди квадратни километра се разраства до колониална империя на три континента, благодарение на дръзките си мореплаватели.
Дали техните потомци, водени от Пауло Бенто и Кристиано Роналдо, ще завладеят и света на футбола предстои да видим, но от едно такова разнообразие той само би могъл да спечели!
