Две огромни лични трагедии по пътя към легендарния триумф и вечната слава

Този отбор на Пари Сен Жермен вече влезе в историята с гръмкото си постижение - спечелването на Шампионската лига в две поредни години.

Няма съмнение, че напоследък ПСЖ е най-силният клубен отбор в света и с представянето си заслужи да направи нещо, което само Реал Мадрид беше правил преди.

Зад този успех не стоят единствено реките от пари на катарските собственици, а и огромна работа на всички в клуба, особено на треньорското ръководство.

Не е тайна, че Луис Енрике трансформира ПСЖ и превърна в истински отбор това, което преди изглеждаше просто като сбор от разглезени звезди и шепа черноработници край тях.

Треньорът и неговият екип са с основна заслуга за случилото се на "Парк де Пренс" през последните три години, а постигнатото придобива и по-висш смисъл в контекста на преживените лични трагедии.

За драмата на самия Енрике със загубата на неговата дъщеря се е говорило неведнъж. Но през нещо сходно е принуден да премине и най-довереният му асистент Рафел Пол - човекът, с когото Енрике общува най-активно по време на мачовете.

39-годишният помощник-треньор наистина се казва Рафел, разновидност на името Рафаел, която е популярна в родната му Майорка.

Двамата с Луис Енрике работят заедно още от 2011 г. и всъщност Пол е неотлъчно до Енрике в цялата му досегашна треньорска кариера в Рома, Селта, Барселона, испанския национален отбор и сега ПСЖ.

На пръв поглед общите неща между тях не са много, тъй като Рафел Пол е 17 години по-млад и няма минало на футболист, а само академично образование в спорта.

Те се срещат, когато Енрике тренира втория отбор на Барса, а 24-годишният Пол тъкмо е взел дипломата си по спортни науки и работи като кондиционен треньор на женския отбор Леванте Лас Планас във втора дивизия.

Младият наставник завършва книга на тема физическа подготовка и я издава през издателство, свързано с тогавашния помощник на Луис Енрике - Роберт Морено.

Морено показва книгата на Енрике и след като я прочита, бившият халф на Барселона и Реал Мадрид е решен да се срещне с автора.

Когато е назначен начело на Рома, треньорът решава да покани в екипа си именно младия и скромен Рафел Пол, тепърва прохождащ в професията в неизвестен женски отбор.

Изведнъж в средата на 20-те си години, Пол е натоварен да отговаря за физическата подготовка на Франческо Тоти и Даниеле Де Роси.

Но тогава специалистът вече е прочел множество книги и статии и е развил собствена визия за това как трябва да бъдат подготвяни футболистите във физически аспект.

Преди всичко, за него е безсмислено физическата подготовка да бъде третирана като отделна категория, защото тя не бива да бъде отделяна от тактиката, техниката и психологията на един състезател.

Можеш да направиш играча по-силен физически, но няма гаранция, че това ще го превърне в по-добър футболист.

Фитнес тестовете и упражненията за скорост не са особено интересни на Рафел, той предпочита да поставя играчите в истински игрови ситуации и да ги развива цялостно.

Да речем, че един футболист е способен да тича много и да тича бързо. Но Пол се интересува от други неща. Дали този футболист взима оптималното решение след всеки спринт?

Дали със спринта си достига до правилната зона? Дали отиграва топката в точния момент? Трябвало ли е изобщо да прави този спринт, или е било по-добре да остане на място?

Такива аспекти са по-важни за Рафел Пол от чисто статистически показатели за сила, издръжливост или бързина.

Нищо чудно, че испанецът престава да бъде просто кондиционен треньор в екипа на сънародника си Енрике и днес е негов асистент, който допринася във всички треньорски аспекти.

Старши треньорът се нуждае именно от човек с мисленето на Рафел заради цялостната си футболна философия.

За Енрике не е самоцел отборът му да тича повече от противника.

Интензивността е необходима, за да се възвръща бързо топката, когато бъде загубена, и за да се изграждат атаки с необходимата динамика и размяна на позиции.

Отличната физическа подготовка е основата на игровия модел и за да бъдат надиграни опонентите тактически, футболистите на ПСЖ трябва да са същински зверове във физически план. Очевидно това послание стига до самите тях, за да ги мотивира да работят толкова много на терена.

Sportcafe Авантаж

Арсенал ще съжалява за множество малки неща, но ПСЖ заслужено запази трона

"Топчиите" имаха работещ план, но не им достигна въображение

Но Луис Енрике и Рафел Пол са обединени не само от футбола. 

Сближава ги и трагичната загуба на едни от най-близките им хора.

През 2019 г. най-малката дъщеря на Енрике - Шана, почина от рак на костите едва на 9 години.

Със специална хореография, привържениците на ПСЖ посветиха на нея първия трофей от Шампионската лига.

"Шана е със семейството и приятелите си всеки ден. Независимо от настроението, с което се събуждаш, знаеш, че когато обичаш някого от сърце, той е с теб. Шана винаги е със семейството си и със сигурност е някъде тук, тича между нас", сподели после треньорът.

"Може би се питате дали се чувствам щастлив или нещастен, но се чувствам като голям щастливец. Дъщеря ми дойде на този свят, за да живее с нас през девет прекрасни години. Имаме хиляда спомени с нея."

"Родителите ми нямаха нейна снимка, докато не им отидох на гости един ден. "Мамо, защо нямате снимки на Шана?" "Не мога, просто не мога", отговори ми тя. "Мамо, трябва да си сложите снимка на Шана, защото тя е жива", отговорих аз. Тя не е тук физически, но духом е с нас", категоричен беше Енрике.

Преди две години трагедия застигна и семейството на Рафел Пол. Съпругата му Ракел си отиде след дълго боледуване.

"Независимо колко несправедлив може да изглежда животът, аз съм безкрайно благодарен на теб, Ракел, за любовта и времето, което ми посвети. Болката е неизбежна, тя е олицетворение на страха да загубиш толкова прекрасен човек, но Ракел не е изчезнала", написа Пол на сбогуване.

"Нашата реалност е образувана от спомените ни, така че миналото никога не умира. То е източник на вдъхновение, не на страдание. Както самата Ракел ни научи, ние няма да мислим за нея като за човек, който си е отишъл. Тя ще бъде жива вътре в нас".

При назначаването си в ПСЖ, Луис Енрике нямаше как да не вземе в своя екип и Рафел Пол.

Но в началото асистентът се беше откъснал от работните дейности и посвещаваше времето си изцяло на своята съпруга.

Пол започна да работи активно с отбора едва през есента на 2024 г., което съвпадна с големия възход на парижани.

Новината за смъртта на Ракел дойде веднага след победата с 4:2 над Анже, която Енрике посвети на своя помощник. Скоро и феновете показаха подкрепата си с огромен банер в памет на Ракел.

Половин година по-късно Рафел Пол стана победител в Шампионската лига и избухна в сълзи веднага след последния съдийски сигнал на финала срещу Интер.

Още една година след това двамата с Енрике покориха европейския връх отново, а воденият от тях отбор продължава да диктува тенденциите в клубния футбол.

Sportcafe Футбол свят

Луис Енрике се изравни със Зидан и Пеп

Над тях е само Анчелоти