На лицата на Оле Гунар Солскяер и Одион Игало грееха усмивки в края на зимния трансферен пазар, но те се появиха след дълги дни на треперене.
Самият факт, че „червените дяволи“ трябваше да стигнат до подобна сделка за наем е доказателство за това. Юнайтед имаше още варианти преди това: Единсон Кавани от ПСЖ, Дани Ингс от Саутхемптън, Дрис Мертенс от Наполи, Теему Пуки от Норич, Джошуа Кинг от Борнемут и Саломон Рондон от Далиан Про. За да се стигне до Одион Игало от Шанхай Шенхуа.
Солскяер бе принуден да върши всичко сам. Игало е играл в Норвегия, а агентът му – Ата Анеке, е имал взаимоотношения в миналото с представителя на Оле – Джим Солбакен. Да, толкова отчаяно мениджърът на Юнайтед искаше нападател през зимата, който да замени контузения Маркъс Рашфорд. Сделката ще струва на клуба четири милиона паунда.
Близки до клуба описаха сделката като „действие на отчаяние“. Но Солскяер знае много добре разликата, които пет допълнителни гола могат да окажат в битката за място в Топ 4.
И той не е единственият. Просто Юнайтед бе най-настоятелен и най-активен в опитите да реши проблемите си. И стигна най-далече – да пазарува чак от китайските отбори.
Междувременно, Челси се провали в опитите си да привлече Кавани, Мертенс, Джейдън Санчо от Борусия Дортмунд или Тимо Вернер от РБ Лайпциг. Това доведе и до провала на трансфера на Оливие Жиру в Тотнъм, който направи някои много добри покупки, но не успя да реши проблема си с централния нападател.
След като продаде Кристиан Ериксен на Интер, Тотнъм откупи Джовани Ло Селсо, който игра като отдаден под наем през първата половина от сезона, даде 30 млн. евро на ПСВ за крилото Стивън Бергвайн, който веднага се отблагодари с гол при победата с 2:0 над Манчестър Сити, и взе таланта на Бенфика Жедсон Фернандеш под наем за година и половина.
Но нито „шпорите“, нито Челси успяха да вземат централен нападател през зимата. А не беше тайна, че искаха. Единствено Юнайтед успя. Евентуалните голове на Игало пък могат да окажат огромно влияние в края на сезона. Но е истина и че пазарът вече не е като едно време.
Далеч в миналото вече са дните, в които топ клубовете могат да си харесат някого от по-ниско класираните и просто да го вземат. Няма модерен еквивалент на зимните трансфери на Луис Саха от Фулъм в Юнайтед или на Никола Анелка от Болтън в Челси.
И това не е в резултат на изравнените пари от ТВ правата, а заради важността на ТВ парите.
Не че малките вече имат силата да удържат на парите на големите, но от запазването на звездите си и оставането във Висшата лига ще спечелят много повече. Логиката просто не позволява да се разделиш с най-добрите си футболисти по средата на сезона, когато задачата да бъдат заменени е почти невъзможна.
Джак Грийлиш е перфектният пример. Юнайтед го искаше настоятелно, но той е толкова важен за борбата за оцеляване на Астън Вила и потенциалните 100 млн. паунда през следващия сезон, заедно с всички спонсорски и рекламни бонуси, че продажбата му в момента просто е немислима. Поне през лятото клубът поне би имал време да му намери заместник.
Именно заради това не виждаме трансфери на най-добрите играчи през зимата. За да се случи нещо подобно, трябва да имаме извънредна ситуация някъде – дали в купуващия, дали в продаващия клуб. Но ако няма такова наличие, напъните за звезден трансфер през януари са безсмислени.
Но това не означава, че не можем да виним големите отбори, че не успяват да ги направят.
От Юнайтед обявиха, че нарочно не финализирали сделката за Ерлинг Хааланд заради поискани клаузи при евентуална продажба. А каква роля можеше да изиграе норвежецът за „червените дяволи“ само. Бавиха и трансфера на Бруно Фернандеш цял януари заради някакви си допълнително поискани 10 милиона. Но поне успяха с него, с което доказаха, че отчаяно се нуждаят от такъв тип полузащитник. Но не дръзнаха да го направят и с позицията на нападателя, въпреки че изпуснаха да вземат деветка още през лятото – след раздялата с Ромелу Лукаку.
Междувременно, Челси плати милиони на адвокатите си, за да намали трансферното ембарго, от което обаче не се възползва и не взе никого през януари. Тотнъм пък така и не успя с привличането на нов нападател.
Затова януарският трансферен прозорец е толкова странен и забавен. А всичко приключи с нещо повече от изненадващо. Едва ли някога фенът на Юнайтед от дете Игало си е мечтал да играе на „Олд Трафорд“. Е, едва ли поне на тази възраст (30 години).
А ако успее да донесе головете, които се очакват от него, изненаданите ще са дори повече, но никой няма да има право да се смее на решението на Солскяер. Все пак, това е едно голямо „ако“ и шансовете Игало да се превърне в провал са далеч по-големи.
