Особената харизма на Йоахим Льов

Германският футболен съюз обяви вчера, че е постигната договорка с треньора Йоахим Льов да продължи да води националния отбор в следващите две години. С него остава и целият му щаб - мениджъра Оливер Бирхоф, помощника Ханзи Флик и треньорът на вратарите Андреас Кьопке. Новината за подновяването на контракта на Льов бе приета със задоволство от феновете, играчите и специалистите в Германия.

Какво всъщност отличава Льов от останалите треньори?

Най-напред това, че за своите 50 г. той е един от успешните наставници. Естествено, ако бъде сравнен с Жозе Моуриньо, Йоги отстъпва. Но ако нещата се погледнат от гледна точка на националните отбор, Льов е най-младият от онези, които постигат някакви резултати. Изключение прави само Юрген Клинсман, но медалът, който той спечели през 2006 г. е не по-малко заслуга на неговия помощник, какъвто тогава бе Льов.

Казват, че през 2004 той се е появил от никъде. Всъщност до идването му в националния отбор той има десетинагодишна и доста пъстра кариера.

През 1995 година е поканен като помощник на Ролф Фрингер в Щутгарт. Швейцарецът познава отлично Йоахим като футболист. Година по-късно Фрингер получава възможност да работи в националния отбор на родината си, а Льов остава като главен мениджър на Щутгарт.

В първата си година, в която работи самостоятелно той успява да изкачи тима от девето до четвърто място в класирането. Той създава „магическото трио Елбер-Бобич-Балъков". Щутгарт завършва с отбелязани десет гола повече от шампиона и с втората най-добра защита в Бундеслигата след тази на Байерн (Мюнхен).

Паралелно с това отборът се представя силно в турнира за купата на Германия, стига финал и го печели с голове на Елбер. Това са последните му попадения за тима преди да премине в Байерн. Щутгарт по времето на Льов стига финал и в турнира за Купата на носителите на национални купи, който по онова време бе втори по важност в Европа. При това тимът играе в един вече изграден стил - атакуващо.

В последния мач за трофея обаче Щутгарт губи минимално от Челси с Дзола, Петреско, Виали, Ди Матео, Пойет. След този двубой тимът губи и треньора си - Льов продължава треньорската си кариера в Турция. Престоят там е кратък и той се връща във втора Бундеслига като поема Карлсруе. Тимът обаче изпада и Льов отново заминава за Турция.

През цялото това време наставникът се утвърждава най-вече като тактик. Стратегията, мениджмънта, масовата покупка на играчи не са сферите, в които той се чувства силен. През октомври 2001 той получава покана от Инсбрук. Льов прави местния Тирол шампион на страната. Клубът обаче обявява банкрут, Йоги е уволнен - за четвърти път в последните три години. Следващият сезон той води друг местен тим - Аустрия, но стига само до второто място в първенството.

В този момент се намесва съдбата.

През 2003 г. Льов се отправя на треньорски курс, където се запознава и сприятелява с Юрген Клинсман. Именно бившият нападател, който бързо намира общ език с наставника, го кани в националния отбор. Подобно предложение не се отказва, въпреки че реално за Льов да бъде помощник е крачка назад в треньорската кариера.

Сътрудничеството на дуета, започнало през 2004 г., се оказва изключително ползотворно. Клинсман е по-влиятелният в съблекалнята, умее да държи пламенни речи, чути преди това от неговите треньори. Льов мълчал, а после нанасял корекции в представянето на тактическата схема на състава.

Първите резултати идват след година - на турнира за купата на Конфедерациите. В пет мача Бундестима бележи 15 гола, въпреки че накрая остава на трето място. Тази главна репетиция за „домашния" мондиал се харесва на всички.

Година по-късно тимът отново е много резултатен. До полуфинала германците бележат 11 гола. Само в мача с Аржентина, играчите срещат трудности и се стига до дузп. След загубата от Италия, в спора за бронза Бундестима разбива Португалия.

Играта, която показва пък допада на всички и след оттеглянето на Клинсман (който поема в посока Байерн (Мюнхен), никой не е изненадан от факта, че поста е предложен на Льов. Приемствеността в Германия винаги е била важен фактор, а Йоахим не подвежда след гласуваното му доверие да застане начело на състава.

Като треньор Льов е привърженик на открития футбол. По тази причина отборите му са доста резултатни. Обича да рискува, което в съчетание с особени тактически решения му позволява да побеждава дори отбори като Англия и Аржентина. Засега непреодолима преграда остава само Испания. Но ако се оценяват отборите от ЮАР по красотата на показания футбол, отборът на Льов е извън всякаква конкуренция.

Бундестима в сегашното му състояние може да бъде определен като скучен и слаб само от хора, които никак не харесват страната. Отборът е млад и непрекъснато прогресиращ.

Льов дори намери начин да отговори на отправяните обвинения, че не може да се справя с конфликтите. Примерът е отстраняването на Кевин Курани след като играчът си позволи да наруши дисциплината. Както и учтивата, но категорична молба към Балак да напусне ЮАР в момента, в който между контузения ветеран и Филип Лам се появи напрежение.

Заради факта, че е безкрайно уверен в себе си, Льов излъчва особена харизма. И мястото му е в първите редици. Той рядко проявява голяма емоция, но когато го прави не остава незабелязано. Трябва да си спомним само червения му картон в мача с Австрия на Евро 2008.

Непоколебим е в увлечението си по красивия футбол. Но пък често сваля гарда и си позволява да вика футболисти, въпреки че не са се представили особено добре в отборите си. Такъв, например, е случаят с Клозе и Подолски. Но дори тогава Йоги има на кого да се опре - мениджърът Оливер Бирхоф, който е близък до ръководството на федерацията винаги го подкрепя.

Единственото, което липсва на Льов са трофеите. В Германия се надяват той да не повтори пътят на Байер (Леверкузен), който стигаше до финали, но винаги ги губеше. В страната обаче са оптимисти и вярват, че Льов и играчите му има какво да кажат и покажат на света.

Новините

Най-четените