Бъдещето пред Милан не изглежда розово

Единствената битка, която играчите на Милан имаха сили да водят по време на дербито с Интер в неделя, бе извън терена - на полувремето престарелият капитан на „росонерите" Масимо Амброзини се разкрещя на главния съдия Паоло Валери в тунела на „Сан Сиро". Да, реалността в момента е такава за някогашния футболен гигант - викаш по рефера, когато не можеш да надвиеш противниковия отбор.

За грубото си държание Амброзини бе наказан от Италианската федерация да не играе само в един мач, което си е направо приятелско потупване по рамото. Всички са единодуши, че санкцията трябваше да бъде далеч по-жестока - например Масимо да изгледа пълен запис на срещата с вечния враг, в която Милан цяло второ полувреме не успя да отбележи гол, въпреки че бе с човек повече.

Единадесетото място на „червено-черните" и изоставането на цели дванадесет точки от лидера в класирането Ювентус изглеждат шокиращо и направо отчайващо. След като се раздели с много от ключовите си играчи през лятото, Милан изглежда беззъб. Пред отбора има реална опасност да не успее да се класира за Шампионската лига през следващия сезон, което ще го доведе до истински колапс.

Къде отидоха Малдини, Гатузо, Зеедорф, Индзаги и Неста? Всички остаряха и си заминаха. Това е един нормален процес във всеки клуб - ветераните очакват обувките на пирона и на тяхно място идват свежи млади играчи. Проблемът в Милан е, че това стана прекалено рязко. Прекалено много ключови футболисти изведнъж си заминаха, а заместниците им засега не се представят никак убедително. Освен гореспоменатите легенди, през лятото бяха продадени още Ибрахимович, Тиаго Силва (според някои най-добрият централен защитник в света в момента) и Касано, а година по-рано си тръгна и диригентът на оркестъра Андреа Пирло. И отборът просто рухна.

Миналият сезон Милан отпадна от Барселона на осминафиналите в ШЛ и всички бяха категорични, че жребият е бил наистина кошмарен. През тази кампания, стигането до този етап на турнира би се приел като малко чудо. Милан за малко не загуби от Андерлехт у дома, а след това с много късмет спечели в Санкт Петербург. Сега предстоят две срещи с надъхания състав на Малага и няма да е изненада, ако „росонерите" не спечелят нито една от тях.

На тима вероятно ще му трябват няколко години, за да се върне на предишното високо ниво. Клубът разполага с ресурсите да привлече топфутболисти (да не би някой да каза Неймар?), но най-важната цел е младите и талантливи играчи да се развиват с много по-бързи темпове, иначе изоставането от другите водещи тимове в Италия ще продължи да нараства.

Алешандре Пато е постоянно контузен, Стефан Ел Шаарави вкара победния гол срещу Зенит, но все още не е постоянна величина в нападение. Да, той предизвика сериозен интерес дори у сър Алекс, но на него просто не може да се разчита да вкарва често, особено срещу по-силни отбори и сгъстена, добре подредена защита. Същото важи и за Боян Къркич.

Прибавяме и сериозното напрежение между Силвио Берлускони и наставника Масимилияно Алегри, заради слабите резултати през последната година, и виждаме, че бъдещето пред Милан всъщност не изглежда розово. Вицепрезидентът на клуба Адриано Галиани вече обяви, че младоците са бъдещето на „росонерите", но сегашните резултати са по-важни от тези след два или три сезона. А в момента тях просто ги няма.

 

Новините

Най-четените