Ето защо няма по-заслужен шампион от прагматичния и предпазлив Арсенал

След толкова дълго чакане, в Арсенал е време за нулиране на таймера.

8060 дни изминаха от миналата шампионска титла на "топчиите" и това беше период на множество трансформации в клуба, напразни надежди и разочарования.

22 години по-късно Арсенал извървя пътя обратно до върха и заслужи отново да бъде шампион на Англия. 

Това ли е най-вълнуващият отбор на Острова в момента? Вероятно не. Най-красиво играещият? Само ако сте фен на Арсенал.

Но битката за титлата не е конкурс по красота и накрая се броят точките. А Микел Артета и неговият състав събраха най-много точки, защото бяха най-стабилни и постоянни в представянето си през целия сезон.

Пеп Гуардиола спечели лигата шест пъти за 10 години с Манчестър Сити и практикуваше един от най-красивите стилове на игра, виждани някога.

Стилът има значение, но атрактивните победи не носят допълнителни медали и често се случва играещите красиво да бъдат детронирани от някой свой антипод.

"Непобедимите" на Арсен Венгер притежаваха неподражаем микс от елегантност, техника, скорост, агресия и мощ - но от първото място ги свали Челси на Жозе Моуриньо, цар на играта в защита.

Артета далеч не е първият мениджър, който възприема прагматичен подход по пътя към титлата.

Испанецът направи точно каквото е необходимо, за да използва най-силните страни на своите играчи, да поправи някои грешки от миналото и да извърви последната крачка до голямата цел.

Трите поредни втори места бяха увеличили до краен предел напрежението върху него и след като на трансферния пазар той получи всичко, което можеше да поиска, беше длъжен да донесе жадувания успех.

Затова направи Арсенал максимално труден за побеждаване, уповаваше се на доказано класната си отбрана и експлоатира до краен предел статичните положения, за да наклони везните в своя полза в най-завързаните мачове.

Ако се защитаваш отлично и си опасен при корнери и преки свободни удари, значи разполагаш с изключително солидна основа - а Артета изгради именно това след години системен труд и неизменна подкрепа от страна на ръководството.

Треньорът получи множество обвинения, нерядко и от собствените фенове, защото подхождаше твърде предпазливо дори в моменти, когато не изглеждаше нужно да държи спирачката натисната.

Арсенал е съвсем различен отбор от Пари Сен Жермен, съперник в предстоящия на 30 май финал на Шампионската лига - но не бива да забравяме, че футболната стойност се определя не само по техниката и атакуващата игра.

Да си добре организиран, почти безгрешен в отбрана и труден за побеждаване също е форма на изкуство, типична за някои от най-успешните отбори.

Арсенал на Микел Артета е шампион, защото се специализира в този подход и чрез него се издигна едно ниво над всичките си конкуренти.

Цифрите говорят достатъчно за начина, по който "артилеристите" постигнаха своето.

Арсенал е допуснал най-малко голове в първенството през този сезон (26), има най-много сухи мрежи (19), най-много победи с 1:0 (8) и оглавява класациите по попадения от статични положения (24) и конкретно от корнери (18).

А противно на някои хапливи коментари, да си силен в стандартните ситуации и да бележиш голове по този начин не е срамно и не е признак за антифутбол, а е мощно оръжие, което често прави разликата в модерната игра.

Футболът е цикличен и минава през периоди на доминация на различни типове отбори.

В едни периоди доминират по-бляскавите и атакуващи философии, в други едни гърди напред излиза дефанзивната организираност и реактивният подход.

Sportcafe Футбол свят

Краят на ерата "Пеп": Гуардиола напуска Сити, а наследникът му е добре известен

Подготвен ли е клубът за голямата промяна?

Гуардиола, Венгер и Юрген Клоп изградиха печеливши състави с невероятен блясък, Моуриньо, Антонио Конте и сега Артета залагат повече на другата формула.

През годините в Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън показа, че познава и двата метода, но преди всичко беше майстор в това да постига необходимите резултати - понякога красиво, друг път не толкова.

За Арсенал беше ключово да сложи край на сушата, а оттук нататък Артета разполага с достатъчно качество в състава, за да подобри естетиката през следващите години.

Сложната задача пред мениджъра ще бъде да открие баланса и да разгърне креативния талант на Мартин Йодегор, Букайо Сака, Еберечи Езе и Майлс Люис-Скели без да жертва стабилността и контрола.

Привържениците, които помнят отбора на Венгер, ще изискват повече смелост, но да не забравяме, че легендарният френски треньор нито веднъж не успя да защити спечелена титла.

А Арсенал на Артета ще има възможността да го направи, най-малкото заради несигурното състояние на основните конкуренти.

Трудно е да се предвиди как ще изглежда Манчестър Сити без напускащия Гуардиола, докато Ливърпул, Челси и Манчестър Юнайтед са в различни фази на преизграждане.

На Микел Артета му отне близо шест години, за да възроди Арсенал и да стигне до върха, а е на крачка и от първи триумф в Шампионската лига в клубната история.

Сега предизвикателството е да превърне един успешен сезон в цяла славна ера - за която предпоставките са налице.

Sportcafe Авантаж

Напук на критиките, "грозният" и "скучен" Арсенал на Артета докосва безсмъртието

Може би това е годината на "артилеристите"