Търговията с футболисти може да не е като тази с оръжия или наркотици, но пак си е сладък бизнес - стига да си достатъчно умен и да спазваш правилата (или пък да си достатъчно корумпиран и да знаеш как да мамиш).
Влиянието на този бизнес започва да се усеща все по-силно в повечето първенства, особено в Европа, където само най-силните клубове печелят реални пари с игра. Вече е пълно с отбори, които практически съществуват, за да продават и препродават футболисти.
Разбира се, в това принципно нямаше да има нищо лошо, ако бизнесът бе регулиран, а контролът - стриктен. Ситуацията обаче съвсем не е такава и е достатъчно да цитираме мрачната съдба на ЦСКА, който бе фалиран именно чрез източване на пари от трансфери. Впоследствие се стигна до още по-великия абсурд двама кандидати да претендират за правоприемници на армейския клуб, но реално никой да не иска да стане такъв. По простата причина, че ще му се наложи да плаща десетки милиони на стотици кредитори, голяма част от които футболисти с по няколко мача за клуба, подписали тлъсти договори, дело на изпечени мошеници, пардон "агенти".
Съвсем скоро обаче на порочните практики трябва да им се види краят - по-конкретно на 26 октомври, когато се очаква ФИФА да утвърди новия си трансферен правилник.
Съвсем не е пресилено да се каже, че това ще е най-голямата революция във футбола от правилото "Босман" от 1996 г. насам, отворило границите на играта.
Промяната се пече от март 2017 г., когато за първи път се събра Комитетът на заинетересованите страни към ФИФА (FIFA stakeholder committee), който обединява представители на националните футболни федерации, професионалните лиги и асоциациите на футболистите, ФИФпро и др. Година и половина по-късно планът е готов за действие, а последствията би трябвало да се усетят по цялата верига. Най-общо мерките включват въвеждане на постоянен и глобален трансферен прозорец за всички първенства, както и на таван върху комисионните на агентите, създаване на надзорен орган за международните трансфери, ограничаване на броя картотекирани футболисти в отборите и на количеството отдадени под наем играчи. Целта е една - регулиране на бизнес с годишен оборот от 6,5 милиарда долара, нараснал двойно от 2011 г. насам.
Как обаче ще се случи всичко това?
Най-големият удар е планиран срещу т.н. "футболни агенти" - смазката, която движи цялата трансферна система в настоящия й порочен вид. Те не са представени в споменатия Комитет и това изобщо не е случайно - те са хората, които предимно получават, а не дават. Плановете на ФИФА са да се възстанови акредитационната система за посредниците, които ще са длъжни да полагат изпит, за да бъдат лицензирани.
В момента единственото, което ти е необходимо, за да купуваш и да продаваш футболисти е... да се самопровъзгласиш за футболен агент - а това отваря вратите за всякакви тарикати. Всъщност лицензирането на мениджърите съществуваше до 2015 г., когато ФИФА реши, че ще го отмени, понеже във всяка страна законодателството... било различно. Тогава световната централа сметна, че всеки може да е агент, но ще надзирава всяка конкретна сделка. Е, всички видяхме как я надзирава...
Днес във ФИФА вече времената са други, но проблемите са същите - агентите гълтат комисионни от всички замесени страни: от играча, от продавача и от купувача. Едновременно.
По официални данни, между 2013 и 2017 г. точно това се е случило при 166 международни трансфера - а със сигурност цифрата е стотици пъти по-голяма при домашните сделки.
Как така клубовете са ОК с това ли? В определени случаи агентите са много нахални. В други - раздават подкупи или обслужват интереси. В трети - става дума за откровени данъчни или криминални престъпления. Само в споменатите "осветлени" 166 сделки са раздадени 1,6 милиарда долара под формата на комисионни. Добавете няколко нули и може би ще получите реалната картина за сумите, които потъват в джобовете на "посредниците". А това е достатъчно добра причина ФИФА да пожелае да се намеси - оттук нататък мениджърът ще трябва да избере страна - било то на играча, на купувача или на продавача.
Освен това агентът ще може да получава не повече от 5 процента от трансферната сума или от договорената заплата на футболиста.
За нередности в целия процес ще души нещо като футболен Интерпол - организация, която ще оценява по научен път дали паричните потоци не са фалшиви. Това ще се случва с помощта на швейцарския център за спортен анализ CIES, който вече е разработил алгоритъм, позволяващ да се оцени стойността по конкретен трансфер. При международни трансфери клубовете ще са задължени да превеждат парите в административен "буфер", където ще разпределят комисионни само на лицата, които са оторизирани да ги получат. В което наистина има логика - само в Англия през миналия сезон за комисионни на агенти са раздадени 257 милиона паунда при общ трансферен оборот от 1,89 милиарда. Голяма част от тези суми за постъпили по сметки на лица, които няма как да докажат точно каква роля изпълняват по сделката.
Със сигурност ще пострада и друга популярна черна каса - договорите за преотстъпване на футболисти. Всеизвестно е, че оригиналната идея за отдаването на играчи под наем отдавна се е изродила: вместо да помагат за развитието на млади футболисти, клубовете купуват юноши на килограм, разпращат ги наляво-надясно и в крайна сметка ги продават, без да са им дали шанс за изява в първия отбор.
Идеята е вече даден клуб да не може да преотстъпва повече от 6 футболисти едновременно и не повече от четирима в един и същ отбор.
Изключение ще се допуска само за играчи до 21 години, които имат дългосрочен договор с клуба-майка. Не е ясно как отбори като Челси ще се оправят в новата ситуация, тъй като "сините" от Лондон имат цифром 40 футболисти, отдадени под наем срещу 179 милиона евро. Още по-фрапантна е ситуацията с Аталанта, който през миналия сезон държеше правата на 55 играчи, състезаващи се за други тимове. Не е необходимо да си Айнщайн, за да осъзнаеш, че в Челси, Аталанта и още доста подобни "люпилни на таланти" имат или трагична скаутска мрежа или... откровено въртят далавери.
Разбира се, споменатите мерки, както и други подобни - създаване на елетронен паспорт на всеки футболист, навършил 12-годишна възраст, въвеждане на таван на заплатите, съобразен с печалбата на всеки клуб и др., няма да стопират корупцията. Но ще са стъпка в правилната посока. Защо не? С "Босман" вече се получи - преди 22 години футболистите скъсаха с крепостничеството. Май е време и агентите да излязат от феодалния строй.
