Висшата лига на Англия може да претърпи ключови финансови промени, които да предопределят начина на управление на клубовете през следващите години.
Днес на среща в Лондон, 20-те клуба от английския елит ще гласуват няколко предложения за сериозна трансформация на финансовите правила, които движат цялото състезание.
Предстоят три отделни вота, които могат да променят всичко, но могат и да не променят нищо, ако не бъдат приети.
В основата е схващането, че е нужна промяна в сегашните правила за печалба и устойчивост (PSR) и Висшата лига е на кръстопът по темата какви парични ограничения да наложи на тяхно място.
Измина десетилетие, откакто PSR влязоха в сила през сезон 2015/16.
Според настоящата система, клубовете нямат право да са на загуба от повече от 105 млн. паунда през тригодишния период за отчет.
Проблемът е, че PSR моделът вече е опорочен, защото неведнъж клубовете намираха начини да го заобиколят и да замаскират или компенсират загубите си чрез вратички в правилника.
Това доведе до пространни дискусии какви мерки са необходими, а пролетта на 2024 г. донесе две основни предложения - т.нар. "закотвяне" (TBA, top-to-bottom anchoring) и правилото за разходи на отборите (SCR, squad cost rule).
Освен тези две предложения, на днешната среща ще бъде гласувано и правилото за системна устойчивост (SSR, sustainability and system resilience).
Преди да обясним поотделно какво представлява всяко едно от трите, ще отговорим на основния въпрос - какво значение има всичко това за футболния фен?
Истината е, че Премиър лийг не се е изправяла пред толкова значим вот от юни 2024 г. насам, когато реши системата ВАР да остане в сила и да помага на съдиите.
Тогава казусът беше възникнал покрай разочарованието от съдийските грешки, но този път става въпрос за нещо, което може да разтресе по-силно английския футбол.
Определянето на финансовите ограничения, които да действат в Премиър лийг, ще повлияе на стратегията на клубовете за селекция и планиране на съставите, за всякакви дългосрочни и краткосрочни инвестиции.
Правилата пряко ще влияят на това какъв състав ще може да сглоби всеки клуб и какви футболисти ще пуска на терена.
Ако бъде прието "закотвянето", което фактически ще наложи таван на заплатите, то може да причини фундаментални стратегически промени, защото нищо подобно на това правило не е действало досега в лигата.
Харчовете на най-богатите клубове ще бъдат "вързани" с тези на най-скромните и ще има строг финансов таван, който на теория ще предотврати възникването на прекалено голямо финансово неравенство.
Какво точно предвижда "закотвянето" (TBA) и защо е толкова противоречива идея?
Този модел би ограничил до определена сума разходите на всеки клуб от елита за заплати на играчи, за трансферни суми и комисиони за агенти.
Максимално допустимият разход ще се определя, като се вземат приходите от телевизионни права и наградни фондове на последния отбор в класирането и се умножат по пет.
Колкото и големи приходи да имат грандовете или класиралите се на първите места, те ще са ограничени в разходите си от този таван.
Да вземем за пример миналия сезон 2024/25, когато последният в таблицата Саутхемптън получи общо 109.2 млн. паунда.
Като умножим тази цифра по пет, получаваме 546 милиона и това щеше да бъде лимитът на харчове за всички тимове.
Очакваното увеличение на отчисленията към клубовете в началото на новия договор за ТВ права ще вдигне приходите, съответно таванът би се вдигнал до около 600 млн. паунда.
Цифрата ще се променя, но ще е една и съща за всички участници в състезанието.
Не е лесно да се предвидят последиците от такова ограничение, но приемането му би предизвикало доста недоволство, а Висшата лига даже вече е заплашвана със съд заради него.
А какво представлява правилото за разходи на отборите (SCR) и с какво променя досегашните ограничения?
Този модел е сходен с финансовия феърплей на УЕФА.
Той позволява на клубовете да харчат определен процент от общите си приходи за разходи по състава, включително за заплати, трансфери и комисиони за агенти.
В момента при УЕФА лимитът е 70%, докато Премиър лийг предлага по-свободна система с позволени харчове до 85% от приходите.
Така или иначе, девет от 20-те клуба в английския елит участват в евротурнирите и са принудени да спазват финансовия феърплей на УЕФА за споменатите 70%.
Те познават тази система и би трябвало да се чувстват комфортно с нея.
Но това не гарантира, че ще я приемат, нито пък гарантира, че клубовете извън евротурнирите ще искат да си наложат такъв таван, пък макар и с по-щедрите 85%.
По изчисления на The Athletic, за момента никой тим от шампионата на Англия не е надвишил 85-процентния лимит.
А какво е правилото за системна устойчивост (SSR)?
Това е най-малко коментираното предложение, което не получава особено внимание в сравнение с другите две.
В най-общ план, то се стреми да гарантира, че клубовете разполагат с достатъчно пари, за да изпълнят свои финансови ангажименти както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
Много е важно, че трите предложения ще бъдат гласувани независимо едно от друго, така че е възможно няколко от тях да бъдат приети и да влязат в сила едновременно - както и всички да бъдат отхвърлени и да продължи да действа досегашният PSR правилник.
Необходими са 14 гласа "за", за да бъде одобрено което и да е от предложенията.
Всяко от тях ще получи определена подкрепа, но въпросът е дали тя ще бъде достатъчна.
Очаква се клубове като Ливърпул, Астън Вила, Евертън, Съндърланд и Бърнли да подкрепят TBA, SCR и SSR, а останалите ще бъдат убеждавани в продължителни дискусии да ги последват.
Но някои, като например Арсенал, Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед, няма да са склонни на таван на заплатите поради опасения, че това ще ограничи конкурентоспособността им на европейската сцена срещу съперници като Реал Мадрид и ПСЖ.
Асоциацията на професионалните футболисти отсега скочи срещу модела TBA и потенциалното му влияние върху заплатите на играчите.
Синдикатът даже вече заплаши със съдебни действия, ако "закотвянето" влезе в сила.
Но ако нищо не бъде прието и се продължи със старата система, това определено ще бъде разочарование.
Висшата лига готви реформи от над две години с признанието, че PSR има недостатъци и не работи в определени случаи.
Все пак се очаква някои клубове да приемат SCR и SSR, стига таванът на заплатите да бъде отхвърлен.
Усещането е, че Висшата лига е готова за промяна, но остава да разберем колко значима ще е тя - и дали ще даде възможност на по-малките отбори да съкратят разликата с по-силните.
