Това ли е най-силният тим на Барселона?

Ерик Абидал вдига високо ръката си с разперена длан. Жестът му повтаря Жерар Пике. Докато футболистите на Барселона се радват и поздравяват Хефрен Суарес за петия му гол срещ Реал, целият стадион отбелязва попадението по същия начин - с широко разперени пръсти на ръцете, вдигнати високо горе.

Докато играчите се преобличаха след разгрома някъде в складовете вече се щамповаха специалните фланелки посветени на двубоя. На гърба им стои надписът „Великолепно представление", на предната част няма нищо. Само датата и резултата от „Класикото". А над него - гигантска разперена жълта ръка.

Голът на Хефрен в добавеното време едновременно промени и не промени нищо. Реал вече бе достатъчно унижен, Моуриньо отбелязваше най-тежкото поражение в кариерата си и едва се придвижваше покрай пейката под оглушителните призиви на публиката да излезе още по-напред. И колкото и на играчите на Реал да им се искаше мача да е свършил още при 4:0, той още не беше. Трябваше да има по гол за всеки пръст от ръката. Идеалната победа, поне за Барселона.

В Испания, особено във футбола, ръката доста често се използва като символ на разгром. Дори Расинг Сантандер имат възпоменателни фланелки с широко разтворена ръка. Но за Барселона той беше още по-дълбок. Ерик Абидал едва ли осъзнаваше това, но Жерар Пике със сигурност. Той е „сосиос" от дете, дядо му е бил част от ръководството на клуба. Това бе петата победа на Барселона над Реал с 5:0 в историята на сблъсъка. Последните три от тях са постигнати от съставите, считани за „най-добрия" в историята на клуба. „Дрийм тийм" - на Кройф като играч, на Кройф като треньор и на Гуардиола. Три победи определящи три епохи.

Дали този тим обаче е най-добрият от най-добрите? До тук равносметката е проста - осем от десет възможни отличия. Което категорично му дава първото място.

Пеп и играчите му стъпиха там още по-здраво след понеделник. Да, резултата от това Класико не може да бъде определящ за класирането. Авансът на Барселона е само две точки, до края на първенството има още 25 кръга. И както каза Моуриньо - „Преди година с Интер загубихме, а след това се върнахме, но вече на полуфинал. А после ние играхме на финал, те ни гледаха по телевизията".

Но за „блаугранас" това в момента няма значение. Защото победата над Реал с 5:0 бе едно от нещата, които тези играчи трябваше да свършат, за да докажат, че превъзхождат предишните златни поколения. Паралелът бе очевиден. Затова и Гуардиола посвети успеха на Кройф и Решак.

И още нещо, което дава предимство. Това е начинът, по който бе постигната победата над Реал - напълно в стила на Барселона.

Той би бил авантюра за всеки друг отбор. Бускетс играеше с петички дори когато беше под натиск и бе последен в защитата. Всеки друг би се притеснил и сърцето му щеше да слезе в петите, но не и той. Всеки път когато Шави се оказваше в неблагоприятна ситуация той намираше изход от нея. Дори Валдес остана верен на съветите и заръките на Кройф и подаваше по земя.

Вторият гол падна след 20 паса и непрекъснато владеене на топката в продължение на минута от играчите на Барселона. И всичко това под съпровода на виковете „оле" от трибуните.

Затова е по-подходящо да се каже, че Барселона уби Реал нежно, с изящество, а не с груба сила. Признаха го и някои медии в Испания. „Головете падаха като есенни листа, естествено, красиво, безметежно", написа Рамон Беса в „El País".

„Дори да бяха играли с две топки, Барселона щеше да контролира и двете", заключиха всички. Футболистите на Гуардиола направиха 636 паса. Шави - един от най-добрите полузащитници в цялата история на тази страна сам подаде 117. От тях 114 точни. За шести път той преминава границата от 100 паса на мач.

Бускетс и Иниеста придвижваха топката с толкова изящество и скорост, като дихание. И разбира се Меси. Меси, който не отбеляза, не направи нито един от своите емблематични пробиви. Но подаде два идеални паса и разби на пух и прах теориите, че Роналдо се явява по-завършения играч. Просто, защото Меси всъщност контролираше играта. За пореден път.

Новините

Най-четените