За всеки футболист няма по-добра мотивация от собственото му желание да играе футбол. Този порив и това чувство не може бъде изместено от нито един от другите фактори, с които ръководствата се опитват да амбицира своите играчи. С възрастта приоритетите естествено се променят, но основополагащо си остава желанието, стремежа да докажеш уменията и класата си.
Когато Карлос Тевес преди седмици някак уж случайно, но пък напълно искрено заговори за желанието си да спре с футбола беше трудно да му се повярва. Защото на терена, той напълно опроверга думите си. Бележеше по два, три гола, при различни ситуации и съперници. Да, той правеше това без усмивка, празнуваше сдържано, но когато получеше топката, не оставаше съмнение за никой, че това момче гори от желание да играе и изпитва удоволствие от това.
В английския футбол Тевес навлезе заедно своя сънародник Хавиер Масчерано. В кариерите на двамата може да бъде открит известен паралел, най-вече заради факта, че са сложни характери. През това лято обаче Маск изяви желание да напусне Ливърпул по семейни причини. Той смени Мърсисайд с по-успешната и по-топла Барселона. Без значение дали е сбъркал или не, но той постигна своите цели.
Въпреки спекулациите около бъдещето на Масчерано обаче той винаги е бил в сянка и промяната на страната и клубната принадлежност стана някак тихо и спокойно. Може би заради факта, че Хавиер има по-специфичен пост, който и на терена го оставя по-незабележим.
Като нападател обаче Карлос е винаги в светлината на прожекторите. Буйният му нрав и вечно недоволство му отреждат място на първите страници на британските издания. Той е най-добрият играч на Манчестър Сити, възможно и в цялата Висша лига, и изведнъж точно когато от всякъде събира комплименти за изявите си и възхищение подаде молба за трансфер.
За мнозина ситуацията прилича на сагата около Уейн Рууни и неговото оставане в Манчестър Юнайтед. Всъщност обаче е доста различна. Най-вече защото Рууни никога не е имал проблеми с мениджъра си - сър Алекс Фъргюсън. И нямаше начин Уейн да се превърне в нов Дейвид Бекъм.
В Сити обаче е друго. И се видя на мача с Болтън. Тевес, както винаги недоволен от смяната си първо игнорира Манчини, а след това изрече мощна тирада срещу италианеца директно пред телевизионните камери. В тази ситуация бе доста тъжно да гледаш мениджъра на „гражданите", който се опитва да се оправдае пред голямата звезда на своя отбор.
След последните събития вече като че ли никой не критикува сър Алекс Фъргюсън за раздялата му с Тевес. Но пък от друга страна, въпреки самовлюбения характер на Карлос, дали някой си представя как той разиграва подобна сцена с шотландеца?
Манчини просто е твърде малък за суперзвездите, които събра в отбора си. Вината за това е колкото негова, толкова и на собственика, който демонстрира готовност да изпълнява всички финансови прищевки на играчите си. Те от своя страна започват да се чувстват като пълни господари в ситуацията и е трудно да бъде намерен баланс дори в отношенията между тях самите.
Всеки от тях сякаш лети в облаците и не чувства земята под краката си и последният пример за това е поведението на Марио Балотели, който въпреки че е новобранец си позволи да игнорира поздрава на своя треньор при смяна.
За такива футболисти Манчини няма как да стане авторитет, а голямата беда е, че той изглежда неспособен да овладее ситуацията и в бъдеще. Да, отбора му е в челото на класирането, но ако трябва да бъдем откровени това се дължи най-вече на нестабилността на основните конкуренти. Италианецът, следвайки стереотипите, организира добре защитата, но отпред цари същия хаос, който започва именно с Тевес.
На аржентинеца не може да му се отрече, че притежава талант и че е искрен. Това че обича семейството си и че действително иска да е близо до децата си вероятно е истина. Но Карлитос не е единственият, който е разделен от близките си в Англия и въпреки това подобни изявления си позволява само той. Клубът не веднъж проявяваше разбиране и пускаше своя капитан в кратки ваканции в Аржентина. Затова думите му, че за всички тези години нито веднъж не е празнувал Коледа със семейството си звучат малко поукрасени.
Преди година Сити се озова в подобна ситуация и с Робиньо. Бразилецът бе даден под наем на родния Сантос и сякаш се възроди. Само че преди да се върне у дома Робиньо нямаше желание да играе, а и не говореше за възможното си напускане. Докато Тевес не спира да повтаря, че иска да си тръгне. Което някак си навежда на мисълта, че играта все по-силно се отделя от терена, а характерите на изпълнителите са само играчка в ръцете на хората, които управляват спорта.
