Традиционно английската Висша лига се счита за най-богатото футболно първенство в света. А след като през 2015 г. бе сключен рекордният телевизионен договор за над 3 милиарда паунда (всъщност сумата е доста по-голяма, ако прибавим и приходите от правата в чужбина), дори средняците и аутсайдерите в Премиършип започнаха да си позволяват разхищения на трансферния пазар.
Цифрите вече не изненадват никого – неизменно Англия е начело на списъка на страните, които инвестират най-много в привличането на нови футболисти. Причината е ясна – купуват, защото могат.
Изминаха цели 18 години, откакто върхът по прахосничество е бил окупиран от първенство, различно от английското. Трябва да се върнем съвсем в началото на века (сезон 2001/2002) и към времената на изобилие за италианските грандове (тогава Ювентус купи Буфон, Недвед, Салас, Тюрам; Милан – Руи Коща, Индзаги и Пирло; Интер – Толдо и Консейсао; Лацио – Мендиета и Стам), за да се сетим за последния случай, в който Висшата лига не е пръскала най-много за попълнения. В онзи сезон Серия А похарчи общо 761 млн. евро срещу 572 млн. за Англия – но след това всички неизменно дишаха праха и завиждаха на банковите сметки на отборите от Албиона.
Общо от началото на новия век елитната дивизия на Англия е инвестирала близо 20 млрд. евро на трансферния пазар – почти двойно повече от Серия А (11,5 млрд.) и от Испания (под 10 млрд.).
Имаше сезони, в които финансовата доминация на Острова бе смазваща, макар не винаги това да се отразяваше на терена. Преди 2 години например Англия за първи (и единствен път) надхвърли психологическата граница от 2 милиарда евро, похарчени за нови в рамките на един сезон – което не само бе двойно повече от следващия в списъка (Италия), но и означаваше, че средно всеки елитен английски клуб се е бръкнал с над 100 милиона евро за попълнения. Равносметка, която малко или много обяснява настоящата доминация на отборите от Албиона в евротурнирите.
Нещеш ли обаче това лято е на път да довее революция.
Превъзходството на Англия на трансферния пазар е под сериозна угроза под напора на Испания. Трансферният прозорец на Острова (за покупки) затвори на 8 август – ден преди началото на сезона. В Ла Лига обаче той ще отворен до 2 септември, т.е. още почти 3 седмици, но според мнозина испанското първенство дори няма да чака до последния момент, за да задмине английското по инвестирани суми.
Дали заради крушението на Барса, Реал и Атлетико в Шампионската лига през пролетта, дали заради друго, но Ла Лига се е развихрила – още към 1 август водеше в класирането на прахосниците с 1,15 милиарда евро (срещу 1 млрд. за Англия). Трансферите на Еден Азар (100 милиона) в Реал, на Антоан Гризман (120 милиона) и Френки де Йонг (75 милиона) в Барса и на Жоао Феликс (126 милиона) в Атлетико отекнаха като атомни бомби. А това бяха само най-крупните сделки.
Вярно, седмица преди затварянето на прозореца клубовете от Висшата лига вдигнаха рязко трансферните обороти и финишираха с 1,55 милиарда евро, докато Примера дивисион в момента държи ниво от 1,2 милиарда, след като последните дни минаха без нови бомбастични новини.
Видно е, че на финалната права Англия се опита да компенсира необичайната си пасивност, пръсвайки почти една трета от общата сума за трансфери.
Обяснението е лесно: с наближаването на края клубовете се разбързаха да приключат протяжните сделки – просто, защото след 8-ми нямаше да могат да го направят. Неслучайно последният ден от трансферния прозорец се счита за най-безумен, макар това лято да бе относително спокоен с общо 17 трансфера, от които най-скъп бе този на Алекс Айоби, сменил екипа на Арсенал с този на Евертън срещу 30,4 милиона евро. За сравнение – през 2014 г. сделките „в дванадесетия час“ бяха 25, а и като цяло в последните шест години количеството на летните трансфери неколкократно се съкращаваше – от 157 през 2014-та до 101 сега.
Крайното салдо в Англия - 1,55 милиарда евро, е впечатляваща сума, която обаче можеше да е доста по-дебела. На първо място отражение оказа трансферната забрана, наложена от ФИФА на Челси. „Сините“ се ограничиха единствено до откупуването на правата на хърватина Матео Ковачич срещу 45 милиона евро от Реал (Мадрид) – което им бе позволено, тъй като досега футболистът играеше под наем на „Стамфорд Бридж“. И второ, Ливърпул се държа необяснимо пасивно, отчитайки се с едва 1,9 милиона евро за 17-годишния холандски бранител Ван ден Берг от Цволе.
Затова пък неочаквано Арсенал развърза кесията с покупката на Никола Пепе за 80 милиона евро, чупейки собствения си трансферен рекорд. На „артилеристите“ добре припяваше и завърналият се в елита Астън Вила, подписал с цели 12 нови футболисти, без да броим взетите под наем.
Като ударим чертата, към днешна дата разликата между Премиършип и Примера е 350 милиона евро, а до края на трансферния прозорец в Испания остават двайсетина дни. Ще сдаде ли Англия върха?
Предпоставки за това определено има. Ла Лига тепърва ще бъде завладяна от треската на финалния щурм, в които клубовете ще са форсирани да хвърлят пачки със затворени очи. Освен това грандовете Барса и Реал са замесени в операции с потенциал да се превърнат в гръмовни сензации. Очаква се всеки момент Неймар да скъса с Пари СЖ и да се завърне на „Камп Ноу“, докато на „Бернабеу“ съвсем не са се отказали от Погба, а ако не стане с него, усилията ще бъдат насочени към Ериксен или Ван ден Бек. Последният дори вече се спряга за сигурно попълнение на Кралския клуб. Само тези две сделки могат да отидат на над 200 милиона евро, че и повече. А предстоящите покупки като цяло в Примера ще са десетки.
Ето и важният въпрос – откъде испанските клубове извадиха толкова много пари, за да конкурират англичаните?
Най-вече от телевизия. Новият 3-годишен договор, който влиза в сила от сезон 2019/2020, ще увеличи приходите на отборите в елита средно с 20 процента по оценка на Deloitte. Общата сума по контракта е 1,99 милиарда евро (за 3 сезона) – което все още е по-малко от приходите на Албиона, но разликата се топи, при това значително.
Важно е и друго – до 2015 г. испанските клубове продаваха телевизионните си права поотдделно – кой както може. Сега вече договорът е пакетен, а доходите се делят между всички участници (което в Англия се прилага още от 1992 г. насам). Единствената подробност е, че Реал и Барса имат допълнителна клауза с Професионалната лига, която им гарантира, че дялове им няма да паднат под 139 милиона евро.
Разбира се, друг въпрос е какво толкова ще се случи, ако Испания измести Англия от трансферния връх? Засега нищо, но пък ръкавицата ще е хвърлена. И всички ясно ще разберат, че Испания си иска обратно европейската футболна слава.
