Сутринта на хладен размисъл след горещия ден на емоции винаги носи различен поглед върху събитията. Независимо дали става въпрос за спорт или за ежедневието ни.
В случая с Григор Димитров имаме и колективно емоционално обвързване, типично за нация, която търси спортни герои. Търси каквито и да е герои.
Е, 22-годишното момче от Хасково е точно такъв в момента, защото от понеделник, когато ранглистата на ATP бъде пренаредена, Гришо за първи път ще е в топ 20.
Топ 20! Помислете само - в мъжкия тенис такова нещо за България би следвало да е немислимо и е нечувано в историята.
Преди 64 месеца Григор бе хлапе с перчем и небрежно обърната бейзболна шапка на главата.
Талантливо хлапе, симпатично и - казваха тогава - потенциално добър играч за топ 100.
Беше септември 2008 г., а Григор за първи път бе влязъл в топ 500 (477-мо място в ранглистата). Спечели за тази година юношеските Уимбълдън и US Open и, едва на 17 г., заигра в турнирите на ATP.
Това бе началото.
Първата му победа в ATP дойде през октомври 2008 г. над чеха Иржи Ванек, който вече се отказа. Беше преди 64 месеца.
През 2009 г. силните му представяния са основно на двойки, но има няколко запомнящи се победи и в сингълите.
Но пробивът дойде през януари 2011 г. Преди 3 години влиза за първи път в топ 100 и около името му се шуми сериозно. Някъде през същата година се заговори и за връзката му със Серина Уилямс.
2012-а. Става първият българин в топ 50 на световния тенис (48-о място през ноември). Вече играе редовно с елитни тенисисти, но успехите му са до полуфинали на 3 турнира от ATP Tour.
2013-а. Момчето вече е мъж. Григор е в топ 30, играе финал и губи от Анди Мъри в Бризбейн. Бие Новак Джокович (№1 в този момент), получава медийно внимание и като половинка на най-горещата жена в тениса, а за десерт на годината печели първата си титла - в Стокхолм.
2014-а. На 27 януари Григор ще е номер 19 в света, ще е с около 1800 точки в ранглистата на ATP, най-младият тенисист сред първите 20 и със спечели около 2,3 милиона долара от наградни фондове.
Последното не е никак маловажно в този спорт.
Той вече е в елита и от него се чака не просто да е достоен съперник на големите. Трябва да ги побеждава и да отстоява позицията и името си.
Да задържи ниво и да го вдига, защото вече и той е сред тези, които всеки иска да победи.
Няма да е аутсайдер, който няма какво да губи, а все по-често ще е фаворит, когото може да изненадат.
Няма да има епитети като "голяма надежда" и Baby Federer. Той вече е утвърден тенисист и от него се очаква да побеждава.
Това е тежестта на репутацията, която сам си създаваш с чудесната игра на голямата сцена.
С други думи - трудното започва сега.
