Отдавна отминаха онези години, в които играчите на футболния терен излизаха с номера от 1 до 11.
Тогава вратарят носеше първи номер, 2 беше десният бек, 3 беше левият и т.н. Естествено, че дясното крило трябваше да носи номер 7 и никакъв друг, а лявото беше с 11 - спомнете си само Дейвид Бекъм и Райън Гигс в златните им години в Манчестър Юнайтед. „Деветката" беше за голмайстора и го натоварваше с голяма отговорност да бележи, а номер 10 беше плеймейкърът, който трябваше да го захранва с пасове.
Тогава всеки номер вървеше с точно определена роля на игрището, но в наши дни футболистите все по-рядко се съобразяват с „класическата" номерация на футболните екипи.
И предпочитат шантави двуцифрени номера, понякога носещи някаква лична символика за тях самите, съответстващи на годината им на раждане или на някакво специално суеверие.
Встрани от това е още по-объркващото явление футболисти да носят класическите номера на „неправилни" позиции - полеви играчи да са с номер 1, нападатели с номер 3, а защитници с номер 9. Такава аномалия все още се наблюдава сравнително рядко, но е свързвана с немалко звезди на световния футбол - от Едгар Давидс, през Нванкво Кану, чак до особняци като Никлас Бентнер.
Вижте в галерията няколко от тези звезди и обясненията за техния необичаен избор на номер.
Ако въобще има някакви ясни обяснения...
