Един от грандовете у нас за пореден път смени треньора си. Това едва ли е особена изненада. Донякъде обаче е изненада начинът, по който стана това. Павел Дочев си тръгна от ЦСКА заради играчите, които не го разбраха или по-точно не поискаха да го разберат.
Пак заради играчите преди 8 месеца клубът бе напуснат от Любослав Пенев. Той се опита да ги научи на професионализъм, но те не пожелаха да го чуят. А клубните шефове им помогнаха.
Защото, собствениците на „Титан" предадоха Пенев и го накараха да си плюе сам в лицето. След като отстрани 9 човека от отбора, шефовете ги върнаха. И разривът с треньора на закъсня.
Сега положението бе подобно. Още на първата си поява пред медиите Дочев заяви, че ще държи най-вече на дисциплината. И категорично забрани всякакви своеволия. Като например слушането на музика по време на тренировка. Нали точно това се бяха опитали да направят някои от играчите на ЦСКА - надуваха уредбата в стаята си и отваряха прозореца, за да могат да се наслаждават на песните на родните фолк-звезди.
В Германия обаче подобно нещо е немислимо. И Дочев го заяви категорично. Родните звезди обаче отказаха да го приемат. И в един момент спряха да играят. Едва ли е било умишлено, просто решиха, че при този треньор няма нужда си дават зор. Както в тренировките, така и в мачовете.
А резултатите не закъсняха. Само така може да се обясни представянето на ЦСКА до момента. Хайде, загубата от „Левски" не може да бъде наречена изненада. Но да не можеш да биеш Черноморец и Видима-Раковски, когато си с човек повече на терена, не звучи сериозно.
Та ЦСКА трябва да се справи с тези два съперника, дори футболистите да играят не на 100, а на 60-70 процента от възможностите си. Да не говорим, че „червените" ядоха бой от кипърски анонимници и отбор от „Б" група. Вярно е, че става дума за контроли, но пък резултати са си важни и в тях, когато става дума за един от грандовете в българския футбол.
В крайна сметка Дочев бе предаден именно от тези, от които най-много зависеше - от футболистите си.
За България това е практика.
У нас малцина са футболните президенти, които подкрепят треньорите си при слабо представяне. Венцислав Стефанов е един от тях. Той продължава да брани Емил Велев дори сред двете домакински поражения. Защото знае, че един треньор не може само за 2-3 месеца да промени нещата в клуба. Но за него е важно шефовете или шефът да го подкрепят.
Така е и в Черноморец, който в миналия шампионат записа 8 поредни мача без победа. Но Митко Събев не свали доверието си от Красимир Балъков и резултатите не закъсняха. Бургазлии се справиха и с ЦСКА, и с „Левски", и показват, че са на прав път.
За съжаление, подобни примери поне в България са малко. Докато обратните преобладават. В „Литекс" Ангел Червенков направи тима шампион само за 9 месеца, но след това си тръгна заради амбициите на Гриша Ганчев.
Скоро и други треньори ще имат същата участ, след като играчите им си повярват. И решат, че е крайно време друг да ги води.
Е, ние със сигурност няма да доживеем да видим нещо подобно на Англия, където Сър Алекс води тима си вече 25 години.
Или пък като във Франция, където Ги Ру бе начело на „Оксер" близо половин век. Тези двамата са изключение от правилото, че треньорите винаги го отнасят.
Но пък на Запад това не става заради недоволни футболисти, както е у нас. Нашите „звезди" просто са свикнали да командват парада. И да печелят всяка битка с треньорите си.
Още при първото им сядане на пейката или забавяне на заплатата, те звънят на мениджъра си и почват да се оплакват. Не дай си Боже пък някой да им забрани да ходят на дискотека поне 2 пъти седмично. Тогава нещата излизат извън контрол и „звездите" са готови на всичко. А за повечето от клубните президенти желанието на играчите е най-важно.
Само че феновете не са слепи. Те отлично разбират каго един футболист играе и кога се скатава. Те предателството не го прощават. И не правят копромиси, когато става дума за любимия им отбор.
