Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как се промениха правилата на играта

Съдиите във футбола вече знаят със сигурност дали топката е преминала голлинията. Въвеждането на още технологии обаче среща яростна съпротива.
Първите правила във футбола нямат много общо със сегашните.
Видеоповторенията биха предотвратили споровете на терена, но със сигурност ще се отразят върху динамиката на играта.
Давид Трезеге бележи златния гол за Франция във финала с Италия на Евро 2000. Скоро след това правилото бе отменено.
Най-спорният гол в историята - на Джеф Хърст във финала между Англия и ФРГ на Мондиал 1966.
Въвеждането на либерото е една от революционните промени във волейбола през 90-те години на миналия век.
Род Лейвър е бащата на тайбрека в тениса.
Вътре или аут - вече няма никакво съмнение.
Легендарният отбор на Сиракюз Нешънълс, стигнал до единствената си титла в НБА веднага след въвеждането на правилото за 24 секунди.

Футбол се играе много, много отдавна. Но той се превръща в истински феномен едва след въвеждането на универсален регламент. Това става през 1863 г. в Лондон, а автор на документа е Ебънийзър Коб Морли - първият секретар на Английската футболна асоциация.

Оригиналните правила са общо 13 на брой. Ако ги прочетете, меко казано ще се изненадате. Гредите например били само две - напречната липсвала. Вратите се разменяли след всеки отбелязан гол. Тъчът се изпълнявал под прав ъгъл спрямо страничната линия, а играта се подновявала едва когато топката докосне земята.

Футболистът, разположен най-близо до противниковата голлиния, задължително бил в засада и нямал право да влияе на ситуацията. За капак - на играчите не се позволявало да ТИЧАТ с топката...

Досещате се, че оттогава промените са значими. Напречната греда например се появила през 1866 г. През 1871 г. се уточнява, че единствено вратарят има право да играе с ръце. През 1873 г. се въвежда ъгловият удар. Появява се и главният съдия. Първоначално функцията му била съвсем проста - намесвал се само ако капитаните не могат да се разбират помежду си.

През 1883 г. игралното време се разделя на две половини, а отборите разменят вратите след паузата. Дузпата се ражда през 1891 г. През 1968 г. се разрешават две смени, по-късно стават три. Наказателните картони са на въоръжение при реферите от 1970 г.

За последните 20 г. обаче реформите са съвсем малко. А някои се оказват крайно неуспешни. Например „златния гол“, внедрен през 1993 г. - при равенство в редовното време печели отборът, който първи отбележи в продълженията. През 2002 г. се появява „сребърен гол“ - продължението, в което е вкаран, все пак се доиграва. Златният и сребърният гол са отменени през 2004 г. Все още не е сигурна ползата и от двамата допълнителни съдии в наказателните полета.

Други нововъведения се оказаха удачни. Особено предимството на нападателя, когато е на една линия с последния защитник - така засада няма. Също и пасивната засада. А отскоро бе интегрирана и първата технология - система от камери на голлинията установява дали топката я е преминала с целия си обем.

Историческият преглед изглежда сравнително динамичен. По същество обаче футболът си остава консервативна система, в която рядко се допускат значими намеси. Правилата се определят от международен борд, който включва четирима представители на ФИФА и по един на четирите британски асоциации - английската, шотландската, уелската и северноирландската.

Предложения и идеи никога не са липсвали. Дават ги някои от най-големите треньори и експерти. Понякога звучат разумно, друг път - откровено безумно.

Шефът на УЕФА Мишел Платини настоява за въвеждането на бял картон, с който провинилият се играч се отстранява само временно - за симулация, бавене на играта, оспорване на съдийско решение. Французинът поддържа и идеята за пет смени, които могат да променят тотално първоначалния тактически замисъл.

Жозе Моуриньо пък предлага да бъдат въведени две допълнителни почивки за треньорски указания по примера на таймаутите в баскетбола и волейбола. А пенсиониралият се Алекс Фъргюсън е върл противник на предимството, което носи голът на чужд терен.

Безспорно обаче най-яростен е отпорът за видеоповторенията, които отдавна разрешават споровете в тениса, баскетбола и волейбола. Поддръжниците предлагат треньорите да могат да оспорват до две съдийски решения по време на мач.

Опасенията са, че ще има големи забавяния и ще настъпи хаос по трибуните и терена; ще се елиминира човешкият фактор, който е основополагащ за футболните традиции; съдиите ще губят увереността си при незабавно доказване на грешките им.

Как се промениха други популярни спортове в стремежа си към повече атрактивност?

Баскетбол

През 50-те години в НБА отчитат сериозен отлив на зрителски интерес. Според експертите това се дължи на тенденцията за откровено защитна игра на отбора, който води в резултата. Играчите просто си разменяли подавания без никакво намерение да атакуват коша.

През 1954 г. собственикът на Сиракюз Нешънълс - Дани Биасоне, предложил 24-секундното ограничение за владеене на топката. Числото не било избрано случайно, а след изчисления. Игровото време било разделено на средното количество стрелби на двата тима. Според Биасоне 24 секунди били напълно достатъчни за организиране на нападение.

Правилото било прието още същия сезон, а благодарение на него резултатността скочила с 14 точки средно на мач. Съвпадение или не, но Сиракюз Нешънълс за първи и последен път триумфирал с титлата в НБА.

Волейбол

През 1990 г. тогавашният президент на международната федерация Рубен Акоста пое курс към повече зрелище край мрежата. Последва същинска революция. Състезателите получиха право да докосват топката с всяка част на тялото. Появи се либерото (седми играч, който изпълнява само защитни функции).

Но главното нововъведение бе прието през 1998 г. Дотогава точка се записваше единствено ако разиграването бъде спечелено от отбора, изпълнил сервис. Тази тромава система бе заменена от правилото "грешка-точка". Вместо до 15 започна да се играе до 25 пункта в отделните геймове (само петият остана до 15).

Популярността на волейбола действително скочи рязко, а телевизиите започнаха да го излъчват на драго сърце - вече няма опасност двубоят да продължи часове наред без възможност за нормално програмно планиране.

От няколко години се използват и видеоповторенията, които елиминират съдийските неточности. Имаше и неуспешен експеримент с правилото за докосване на мрежата - играчите не се санкционираха, освен ако не пипнат горната й част (така нареченото филе). След много спорове и свободни тълкувания бе върнат познатият вариант.

Тенис

До началото на 70-те мачовете са истинско изпитание и за тенисистите, и за публиката. За победа в сета е необходима разлика от два гейма и понякога това разтяга двубоите във вечността. Край на многочасовата агония поставя американският състезател Джими ван Алън. По негова инициатива е въведено правилото „внезапна смърт“. При равенство съдията трябвало да сигнализира с червен флаг, че следващото разиграване ще донесе победата в сета.

Идеята била реализирана на Откритото първенство на САЩ през 1970 г. Повечето тенисисти недоволствали и я определили като твърде крайна. След това замисълът на Ван Алън бил модернизиран от австралиеца Род Лейвър и така се появил тайбрекът, който допринесъл значително за динамизирането на играта.

От ключово значение е и „Ястребовото око“ - система от камери, които показват с точност дали топката е вътре или в аут.

Наскоро президентът на международната федерация Франческо Ричи Бити се обяви за промени в структурата на мачовете - геймовете в петсетовите двубои да бъдат съкратени до четири, а в трисетовите да останат до шест.

Хокей

В началото на новия сезон анализаторите в НХЛ отчетоха спад в резултатността. В първите 215 мача бяха отбелязани средно по 5,32 шайби спрямо 5,46 през миналата кампания.

Най-очевидните решения са две - намаляване на габаритите на вратарската екипировка и увеличаване размера на вратата. Към първия метод Лигата прибягна през сезон 2013/2014. А вратите не са пипани от края на 19 век, когато хокеят окончателно се превърнал в спорт от глобално значение.

Все още не е ясно какво ще изберат ръководителите на хокея. Но революция е малко вероятна.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените