Историята е до болка позната, но и почти 20 години по-късно продължава да е интересна.
Конспиративните теории за това какво точно се случва с Роналдо преди финала на Световното първенство през 1998-а между Франция и Бразилия са безброй.
Чували сме разкази на съотборници на Феномена и на хора от медицинския щаб на "селесао". Чели сме версиите на таблоидите, а даже има и написани книги по темата.
Но месеци преди да се навършат две десетилетия от събитията в Париж, списание "Four Foru Two" иска веднъж завинаги да разбули мистерията, и то по най-категоричния начин.
От изданието заснеха 24-минутен документален филм "Изкуплението на Роналдо", в който за събитията от 1998-а говори възможно най-достоверният източник - самият футболист.
Няколко часа преди бразилците да тръгнат за "Стад дьо Франс" Роналдо почива в хотелската си стая. Според официалната версия, състоянието му се влошило, докато е лежал.
Феномена я потвърждава, но с неизвестна на публиката подробност - не помни нищо.
"Реших да си почина след обедното хранене и последното нещо, което помня, е как си лягам в леглото. След това имах конвулсия и бях заобиколен от съотборници, а вече покойният лекар Лидио Толедо също беше там. Те не искаха да ми кажат какво е станало", твърди Роналдо във видеото.
"Помолих ги да напуснат и да отидат да си говорят някъде другаде, защото исках да поспя. След това Леонардо ме подкани да се разходим в градината на хотела, в който бяхме настанени, и ми обясни цялата ситуация. Беше ми казано, че няма да играя на финала", спомня си звездата.
"Но резултатите от всички спешни изследвания, които ми бяха направени, не показваха нищо притеснително. Сякаш нищо не се бе случило.
След това тръгнахме към стадиона, а аз бях уведомен, че решението на Марио Загало е да не играя. Носех резултатите в ръката си, а доктор Толедо даде "зелена светлина" за появата ми на терена. Отидох при Загало на стадиона и му казах: "Добре съм. Не чувствам нищо. Ето ги резултатите, които са добри. Искам да играя."
Не му оставих алтернатива. Нямаше избор и прие решението ми. След това наистина играх и вероятно случката бе повлияла на целия отбор, защото тази конвулсия бе нещо наистина много плашещо. Не е нещо, което се вижда всеки ден.
При всички случаи - имах ангажимент към родината и не исках да го пропусна. Честта ми ме караше да чувствам, че мога да играя. Очевидно това не беше сред най-добрите мачове в кариерата ми, но бях там, за да изпълня своят дълг", казва още Роналдо.
