Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как хапчетата притъпиха болката, но убиха кариерата

В момента страда от хронична контузия в гърба, а през последните два сезона признава, че е играл на 70-80% от възможностите си. Снимка: getty.com
В момента страда от хронична контузия в гърба, а през последните два сезона признава, че е играл на 70-80% от възможностите си.
„Без съмнение беше най-добрият тактик, който познавам. Можеше да сменя формациите в защита по няколко пъти. Непрекъснато се подобряваше“, казва Рафа Бенитес за него. Снимка: getty.com
„Без съмнение беше най-добрият тактик, който познавам. Можеше да сменя формациите в защита по няколко пъти. Непрекъснато се подобряваше“, казва Рафа Бенитес за него.
Добрите му взаимоотношения с Брендън Роджърс пък приключват на 21 септември 2013-а, когато играе контузен срещу Саутхемптън, а един от головете на „светите“ е заради грешка на датчанина: „Не ми проговори след мача. Нещо не беше наред. Извиних се, но той смяташе, че Туре, Сако и Шкъртел са по-добри.“ Снимка: getty.com
Добрите му взаимоотношения с Брендън Роджърс пък приключват на 21 септември 2013-а, когато играе контузен срещу Саутхемптън, а един от головете на „светите“ е заради грешка на датчанина: „Не ми проговори след мача. Нещо не беше наред. Извиних се, но той смяташе, че Туре, Сако и Шкъртел са по-добри.“
Дани никога няма да забрави магическите вечери, които изигра с Ливърпул в Шампионска лига: „Чувството да го направиш за първи път е неописуемо, трябва да се изживее. Да имаш толкова много хора, минали толкова път и дали толкова пари.“ Снимка: getty.com
Дани никога няма да забрави магическите вечери, които изигра с Ливърпул в Шампионска лига: „Чувството да го направиш за първи път е неописуемо, трябва да се изживее. Да имаш толкова много хора, минали толкова път и дали толкова пари.“
Тренировките му с Рой Ходжсън пък са били от най-тежките: „Често пъти осем нападатели играеха срещу мен и Шкъртел.“

Първото нещо, което Даниел Агер си спомня е, че не можел да контролира тялото си. Не чувствал болка, просто лежал, треперейки.

По-рано през деня на 8 март 2015 година датският футболист извел Брьондби срещу големя враг Копенхаген. Присъствието му на терена обаче продължило едва 29 минути преди да бъде принудително заменен, а впоследствие колабирал.

Изобщо не трябвало да играе този мач, защото бил ударен само преди седмица, но както много други пъти в кариерата си правел, просто взел обезболяващи – в големи дози, повече от препоръчителното. Този път обаче чашата преляла, на тялото му било предостатъчно.

Лятото на 2015-а е времето, когато Дани Агер спира да взима хапчета, за да притъпи болката. Това е и времето, когато спира да играе футбол – на 31-годишна възраст. Датският вестник Jyllands-Posten пък публикува серия от интервюта, в които играчът дава повече информация за нещата, които е трябвало да взима, за да може да бъде в състояние да играе.

Агер игра за Ливърпул от 2006-а до 2014-а преди отново да се завърне в родния Брьондби. Той изигра общо 384 мача на професионално ниво – 323 за „мърсисайдци“, 77 за Брьондби и още 75 за Дания – достатъчно, за да пречупят тялото му.

В момента страда от хронична контузия в гърба, а през последните два сезона признава, че е играл на 70-80% от възможностите си.

Големият му проблем бил хипермобилността – стави с по-голяма способност за разтягане в сравнение с нормалното. Такива позволяват да се изпълняват движения с по-голяма амплитуда от обикновено. Неприятностите с гърба пък започнали през 2007 г., а година по-късно на предсезонната подготовка в Тайланд паднал лошо и всичко се влошило.

Дисковата херния, която получил, довела до болки в коленете и наложила употребата на хапчета против ревматизъм: „Взимал съм твърде много обезболяващи в кариерата си. Така и не спрях. Не извлякох поука за себе си, но се надявам други спортисти да го направят“, каза бившият футболист в интервю.

Седмица преди мача с Копенхаген през март 2015-а Агер бил под въпрос. Отчаяно обаче искал да вземе участие в срещата. Затова в рамките на седмица взимал максимално позволената доза обезболяващи – 2 хапчета по три пъти на ден, въпреки че преди бил предупреждаван от лекари, че максимум три дни може да го прави.

Летаргията обаче идвала заедно с веществата, които приема, и затова кофеинът станал неизбежен негов спътник.

Сутринта преди двубоя с Копенхаген, Даниел изпил две хапчета, а когато пристигнал на стадиона – още две. По пътя дори заспал за 15 минути и се наложило съотборникът му Мартин Йорнсков да го буди. Преди тренировката пил енергийна напитка, за да се ободри. Направил си рутинната подготовка преди двубоя, но се чувствал ужасно: „Имах само една мисъл в главата – да си остана в съблекалнята, но все пак облякох фланелката“, признава Агер,

Не приличал на себе си обаче и се движел трудно по терена. Сякаш нямал координация. Паднал, когато не успял да засече една топка с глава и в 29 минута бил сменен. После седнал на резервната скамейка, но се наложило да му бъде оказана лекарска помощ – футболистът обаче изобщо не помни това.

Вечерта жена му не казала нищо, тя винаги се чудела дали Агер трябва да взима толкова медикаменти: „Когато й споделих, че спирам да играя, беше удовлетворена. Тялото не може да се справи с всичко. Стигнах до момента, в който ми дойде в повече – психически и физически. Офертите, които получих, за да продължа, бяха много. Исках обаче да се откажа максимално близо до върха. Това винаги е било важно за мен.“

Агер прави дебют си за Брьондби през 2004 година и въпреки всичките проблеми с травми, се задържа 12 години в професионалния футбол. Всичко това, разбира се, си има своята цена.

В галерията може да видите някои безценни спомени за футболиста.

Най-четените