Андреа Аниели е председател на Асоциацията на европейските клубове.
Това го прави вероятно най-силния човек в световния футбол - но съдейки по коментарите му, той представлява и най-голямата опасност за самото съществуване на футбола.
Причината е, че Аниели има проблем и вижда решението по брутален и пагубен за играта начин: в убиването на конкуренцията.
44-годишният италианец е потомствен богаташ, наследник на клана Аниели (основал автомобилите FIAT), бизнесмен и президент на Ювентус, местния гранд от родния му град Торино. Юве отдавна е клуб №1 в Италия, но не и в Европа. Всъщност по последни данни, "бианконерите" са били едва десети по доходи за 2018/19 с 459.7 млн. евро, изкарани за годината, и Аниели не е доволен, тъй като вижда как други топ клубове от континента изкарват повече.
През октомври той поиска от акционерите на Ювентус да увеличат капитала с 300 млн. и обясни: "Тези цифри изглеждат огромни за италианската действителност, но ние сравняваме с големите европейски клубове. Като погледнем водещите клубове в Германия, Англия и Испания, виждаме, че оборотите им се простират от 489 млн. евро за Борусия Дортмунд до близо 1 милиард евро, спечелени тази година от Барселона. Тези реалности трябва да са нашата база за сравнение".
Въпросът за Аниели е как да приближи Ювентус до най-големите, защото от финансова гледна точка, клубът няма как повече да се разшири на италианска почва.
"Старата госпожа" спечели миналите осем титли на страната и се е устремила към деветата поредна, но Серия А вече няма онази притегателна сила от преди. Юве изкарва много по-малко от телевизионни права от Барселона и Реал Мадрид, или от грандовете в английската Висша лига.
Ювентус може да спечели големите си пари от европейските турнири и затова вниманието на Аниели е конкретно насочено към реформиране на Шампионската лига. Той иска гаранции, че най-богатите отбори ще играят един срещу друг всяка година, без заплахата, че някой от тях няма да се класира. Нещо повече, той иска да премахне отбори, които нямат достатъчно последователи и които не привличат толкова много зрители.
Миналата седмица Андреа Аниели откровено разгласи елитарните си възгледи за футбола, като се прицели в най-симпатичния отбор в Италия в момента, който също така е и голямата сензация в това издание на Шампионската лига.
"Много уважавам това, което прави Аталанта, но без международна история и благодарение само на един страхотен сезон, те получиха директен достъп до най-големия европейски клубен турнир. Редно ли е това или не? Мисля си за Рома, който допринесе в последните години за поддържане на клубния коефициент на Италия. Те имаха един лош сезон и вече са аут, с всички финансови последствия за тях. Трябва да покровителстваме инвестициите и вложенията".
Изказването е меко казано смущаващо, но разбира се, не само Аниели вижда футбола във финансови, вместо в спортни измерения. Той не беше преизбран случайно да оглавява Асоциацията на европейските клубове, презрителното му отношение към по-малките отбори се споделя по върховете на тази организация.
През февруари 2015 г. президентът на Лацио Клаудио Лотито беше записан да се възмущава, че два много скромни тима, Фрозиноне и Карпи, се борят за влизане в Серия А.
"Ако влязат отбори, които не струват и цент, след 2-3 години ние няма да имаме и пени. Справих се добре с продажбата на телевизионните права. договорихме 1.2 млрд. евро благодарение на уменията ми. Но ако до три години имаме Латина и Фрозиноне, кой ще купи права? Те дори не знаят къде се намира Фрозиноне!"
Аталанта за Аниели е същото като Фрозиноне за Лотито - символ на опасната непредсказуемост на футбола.
Едва 13-и по бюджет в Серия А, "бергамаските" показаха, че дори в ерата на суперклубовете, с усилена работа и правилна политика един по-скромен отбор може да постигне исторически неща. Точно това плаши Аниели.
Сега той ще трябва да приеме, че такъв отбор вече е 1/4-финалист в Шампионската лига, и то при положение, че играе първия си сезон в надпреварата. Аталанта завърши на трето място в калчото миналия сезон, над Милан и Интер, вкара повече голове дори от Ювентус и Наполи.
Джан Пиеро Гасперини изгради модерно играещ, зрелищен тим, който не спира да изнася спектакли и снощи направи спиращо дъха 4:3 в реванша с Валенсия, макар и пред празните трибуни на "Местая". Испанците бяха отстранени с общ резултат 8:4 и категорично победени с 4:1 в първата среща.
Аталанта редовно прави такива мачове - на 1 март Лече беше разгромен със 7:2. Всъщност в момента Аталанта има отбелязани 20 гола повече от Ювентус този сезон в Серия А.
Това обаче не е достатъчно да убеди Андреа Аниели, че този тим има място в европейския елит.
Още повече пък сред най-добрите 8 в Европа, докъдето Ювентус може и изобщо да не стигне, защото загуби първия осминафинален мач от Лион с 0:1.
Впрочем Ювентус не е печелил Шампионската лига от 1996 г. и в историята си е бил на върха на Европа толкова пъти, колкото и Нотингам Форест - два.
Затова звучат толкова нелепо призивите на Аниели при класирането на един отбор за евротурнирите да се балансира "не само представянето му в една конкретна година, но и приноса му за европейския футбол".
Коментарът на Аниели за Аталанта предизвика бурни реакции на възмущение и дори торинският вестник "Тутоспорт" запита на първа страница: "Аниели, какво говориш?"
Този възглед на бизнесмена обаче е напълно в тон с всичко, което той е казал през последното десетилетие относно бъдещето на футбола.
И не бива да допускаме, че президентът на Юве просто завижда на най-красиво играещия тим в Италия. Не, друг е смисълът на неговите твърдения - че няма значение кой как играе, дори няма значение дали побеждава на терена или не. Не става въпрос за футбол, а за пари.
Може би футболът тръгна по този път още със създаването на Шампионската лига, когато европейският елит реши да реформира КЕШ. През 1987/88 жребият срещна Реал Мадрид и Наполи още в първия кръг и това означаваше надпреварата рано-рано да загуби един от шампионите на големите първенства. Ударът по телевизионните пазари беше твърде тежък и беше задвижена машината, която да не позволи това повече да се случва.
Шампионската лига стартира през 1992-а и осигури повече мачове на участниците, в края на краищата отпадна и изискването да влизат само шампионите на своите страни.
Важното беше всички големи да участват - та нали нямаше как Реал Мадрид и Барселона да станат шампиони в една и съща година?
Сега плановете на Аниели и неговите поддръжници за Суперлига на най-богатите отбори, гарантираща им повече мачове един срещу друг, са просто следващата стъпка от еволюцията на Шампионската лига. Той основателно критикува предсказуемостта на груповата фаза, но всъщност смята да направи турнир, в който едно и също ядро от суперклубове се срещат постоянно.
За аутсайдерите класирането ще става все по-сложно и именно това е целта. Аниели мечтае за бъдеще, в което ако отбор като Лестър стане шампион на Англия, пак може и да не припари до Суперлигата. Защото става въпрос за "само един страхотен сезон", нали така?
Затова ни остава да се наслаждаваме на тимове като Аталанта в Шампионската лига, докато можем.
Андреа Аниели най-вероятно ще успее да ги изпъди рано или късно и така може и да доближи Ювентус до най-богатите.
Но в какво ще се превърне футболът в резултат на това?
