1. Манчестър Юнайтед са неубедителни
Е, може би е малко грубо казано, особено след като успяха да измъкнат победата, когато тя изглеждаше далеч от тях. През целия сезон „червените дяволи" са загубили само две точки в двубоите на собствения си стадион, изглеждат и все по-близо до рекордната си 19-та шампионска титла. До преди седмица дори бяха много близо до възможността да повторят постижението на Арсенал от сезон 2003/04 когато „артилеристите" завършиха без загуба. И въпреки това...Не рядко играта им не задоволява очакванията. Сити играеше по-добре до момента, в който страхотния пас на Райън Гигс намери Нани. Дарън Флетчър и Андерсон бяха небрежни по отношение на топката, Пол Скоулс бе надиграван от Давид Силва. В дълги периоди от време Роберто Манчини сякаш бе изключил ръчната спирачка и отборът му просто надиграваше съперника.
2. Рууни все още има магия в краката си
Понякога ставаме свидетели на попадения, за които никакви суперлативи не са достатъчни. Ударът със задна ножица на Уейн Рууни, с който той донесе победата на своя тим, бе точно такъв. Той изглеждаше като нещо, което можем да видим само в компютърна игра. И дойде от Рууни - човекът, който до този момент бе сякаш извън двубоя. Същият Рууни, който през този сезон изглеждаше като някаква бледа сянка на себе си и който в най-лошите си моменти приличаше на някой, който вече не обича играта. Малкият дявол ни караше да си мислим, че подобни оръжия вече не могат да бъдат открити в неговата артилерия. Това беше изключително красив миг, страхотно воле от невероятна стартова позиция. Нещо, което се случва веднъж в живота (освен ако не се казваш Марк Хюз). Голът на сезона? Твърде вероятно.
3. Ако само Мика Ричардс винаги бе толкова добър
Мика Ричардс вече знае какво е Райън Гигс да ти прекара топката през краката, но като цяло това бе един от малкото му пропуски в играта вчера. И на този фон изглежда странно нежеланието на Фабио Капело да го възприеме като потенциален вариант за националния отбор. Проблемът, разбира се е в това, че Ричардс сякаш няма много от тези дни, в които доминира на десния фланг, при това едновременно и в защита, и при атака. Мика бе решителен, подаваше бързо топката, играта му бе стабилна и с напълно защити решението на Манчини да го предпочете пред Жером Боатенг. Фабио Капело очевидно вярва, че Ричардс не притежава достатъчно концентрация да бъде топ защитник и може би до някъде има право. Мика обаче демонстрира, че се учи добре под ръководството на Манчини. Той изглеждаше на ниво и при равенството 0:0 с Арсенал предишния месец. И може би въпреки всичко не е толкова странно да се вярва, че той може да бъде надежден вариант за тази зона в националния отбор на Англия.
4. Левият бек се превръща в проблемен пост за Сити
Пабло Сабалета има много положителни качества, но му беше трудно срещу Нани. А и като играч с по-добър десен крак едва ли може да бъде друго освен временно решение. Сръбският национал Александър Коларов, за когото Сити плати на Лацио 18 милиона лири, бе привлечен именно за този пост, но след това бе преместен напред, тъй като изглеждаше доста уязвим в защита и имаше проблем със скоростта особено срещу пъргавите крила на съперника. Коларов бе страхотен срещу Уест Бромич преди седмица, но преди да бъде изравнен резултата с Юнайтед бе изключен от играта. Що се отнася до Сабалета той със сигурност вече е разбрал защо Гигс твърди, че по до този момент Нани е играчът на сезона за Манчестър Юнайтед.
5. Време е да спрем да се фокусираме върху заплатата на Яя Туре
Това е модерният футбол, и харесва ни или не, трябва да се примирим. И може би е дошло време да се фокусираме върху това което прави Яя Туре на терена, вместо върху нулите в банковата му сметка. Туре бе определен като консервативен играч когато бе привлечен от Барселона, но Манчини го превърна в съвсем различен, атакуващ полузащитник. Сега Туре притежава сила, енергия, умее да подава, издръжлив е. Евтиният му опит да спечели дузпа в началото на второто полувреме изглеждаше зле, но извън това представянето му срещу Юнайтед заслужава поздравления. Сити може и да са превърнали Туре в първия играч в Англия, който печели по 200 000 лири на седмица, но той също доста обогати клуба.
