Стилът им на игра, страхотният мениджър Брендън Роджърс, шумната публика на „Либърти стейдиъм" - всичко това подсказва, че Суонзи Сити е ценно нововъведение във Висшата лига за сезон 2011/12.
С вчерашната си победа с 4:2 в пулсиращ финален сблъсък от плейофите „лебедите" станаха първият уелски клуб в историята на Премиършип от създаването й през 1992 г.
Историята на клуба, който бе почти фалирал през 2001 г. и бе купен за 1 лира, е достойна за отделен материал, който ще ви предложим в следващите дни. По това време Суонзи бе изпаднал в тогавашната Трета дивизия (четвъртото ниво на английския футбол, днешната Лига 2), но от 2005 г. започна изкачването нагоре, което ще позволи на отбора да премери сили с колоси като Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Арсенал.
„Този успех променя всичко", казва централният защитник Ашли Уилямс, „Животът на всички ни се промени, вече сме играчи от Висшата лига, сбъднахме това, за което мечтаем, откакто ритахме топката в парка като малки деца".
Промоцията в Премиършип е личен успех за 38-годишния мениджър Брендън Роджърс, който пое клуба миналото лято, след като бе четвърти вариант на клубното ръководство за този пост.
Преди това младият специалист бе водил Уотфорд и Рединг, откъдето бе уволнен след само няколко месеца работа в края на 2009 г. Сега обаче той си го върна по най-добрия възможен начин на „роялистите", побеждавайки именно тях във финалния плейоф.
Северноирландецът Роджърс е интелигентен и мислещ мъж. Неговите отговори на журналистическите въпроси са интересни и се различават доста от стандартните, които дават повечето му колеги. Така например, когато неговият отбор отстрани бившето величие Нотингам Форест на полуфинала на плейофите, той заяви, че първият гол е дал „душевен мир" на футболистите му и им е позволил да играят своята игра.
Той бе много огорчен от преживяното в Рединг навремето и казва, че то го е научило, че никога не трябва да позволява на чувствата да влияят на мениджърските му решения, въпреки че е силно емоционален човек. Последното пролича ясно вчера на „Уембли", когато той погледна към небето , посвещавайки успеха на починалата преди година негова майка.
В нейна памет и с благотворителна цел Брендън ще изкачи високия 5882 м връх Килиманджаро в Африка. Заедно с Брендън в експедицията участват бившият футболист и настоящ коментатор на „Sky Sports" Крис Камара, бившият мениджър на Ковънтри Айди Ботройд и президентът на Мидълзбро Стив Гибсън. Инициативата е на Футболната лига и има за цел набирането на средства за фондацията за борба с рака „Мария Кюри".
„Приех това предизвикателство по три причини. Първо, моята майка се занимаваше много с благотворителна дейност, преди да почине на 53 години от инфаркт. Второ, баща ми е болен от рак и други мои роднини също са се борили с тази болест. И накрая, заради всички жители на Суонзи, които страдат от рака. Аз представям любимия им клуб в тази експедиция от тяхно име", каза Роджърс.
След като се върне от Африка, той ще е изправен пред съвсем не по-лесното предизвикателство на дебюта в може би най-силното първенство в света. „Пътуването ни дотук бе прекрасно. Тази промоция обаче ни изпраща в съвсем друг свят", каза мениджърът, който се отказа от активната си състезателна кариера едва на 20, преценявайки, че бъдещето му е в треньорското поприще, и започна работа в юношеската школа на Рединг.
През 2004 г. той бе харесан от Жозе Моуриньо за мениджър на младежкия отбор на Челси, а след това от 2006 до 2008 г. води дублиращия състав на „сините". „Моуриньо е велик треньор, но още по-добър е като човек. Не само постиженията му, но и уважението, с което се отнася към хората, и възможностите, които предоставя, са достойни за възхищение. Като негов помощник, аз научих толкова много, колкото не бих могъл никъде другаде. Този пич просто е най-добрият мениджър в света. Взе ме под крилото си и имахме страхотни взаимоотношения. Работата в клуб на такова ниво ми даде ново самочувствие", споделя пред списание „Four Four Two" северноирландецът.
Финалът срещу бившия му клуб Рединг вчера се разви по невероятно драматичен, характерен за подобни двубои, начин. След като Суонзи поведе с 3:0 през първото полувреме, след почивката „роялистите" успяха да върнат два гола само в рамките на 8 минути. Попадението на Скот Синклеър в 80-ата мин. обаче донесе промоцията на „лебедите", които ще играят елитен футбол за втори път в клубната история след периода 1981 - 1983 г. Английският халф, който отбеляза два от трите си гола от дузпа, стана първият играч с хеттрик в плейофите от 1998 насам, когато Клайв Мендонка от Чарлтън регистрира такова постижение.
„Може да се каже, че футболните богове бяха с нас днес, но с представянето ни през целия сезон, ние си заслужихме да играем в най-трудната лига на света", каза мениджърът Роджърс.
Стилът на игра на отбора напомня този на Барселона. Суонзи са търпеливи, докато си разменят пасове и търсят свободните пространства. Умеят да изнасят от дълбочина, а по фланговете разчитат на изключително бързите Скот Синклеър и Нейтън Дайър - най-добрият играч на отбора този сезон. В центъра пък Дарън Пратли, Джо Алън, Лиън Бритън и Стивън Доби са много добри в задържането и владеенето на топката.
„Аз мисля, че храбростта има много общо с нашия успех. Само смели хора могат да играят по един и същи начин през целия сезон. На финала също не изневерихме на себе си и правихме това, което умеем - да вземем топката и да си я подаваме", казва защитникът Уилямс.
С атакуващия си футбол Суонзи си приличат доста с миналогодишния победител в плейофите - Блекпул, който спечели много симпатии с резултатните си мачове във Висшата лига, въпреки че накрая отпадна. Разликата обаче е, че „лебедите" са много по-стабилни в отбрана от тима на Йън Холоуей. През изминалия сезон те допуснаха 42 гола, което прави защитата им втората най-добра в Чемпиъншип, след тази на първенеца Куинс Парк Рейнджърс. Суонзи също така бе и най-добрият домакин в дивизията и на своя стадион те получиха само 11 попадения в 23 мача.
Защитниците Алън Тейт и Гари Монк са част от отбора от самото начало на славния поход от Трета дивизия нагоре в системата на английския футбол. Роджърс смята, че играчи като тях са много важни, защото те съхраняват идентичността на клуба.
„Лебедите" ще разчитат и на страхотната подкрепа на своята публика в мисията си да оцелеят в елита. „Когато се разхождаш из града, не виждаш фланелки на Манчестър Юнайтед или Ливърпул. Всички местни подкрепят своя отбор и това е голям фактор за нас", споделя бранителят Монк.
Въпреки това мениджърът е наясно, че Суонзи няма да може да оцелее в Премиършип, без да се подсили съставът. „Ще е голяма грешка, ако се опитам да продължим без промяна. Това е процес на изграждане. Прекарах четири години и половина в Челси, така че знам какво е нужно", казва той.
Мнозина в Англия гледат снизходигелно на новия член на Висшата лига - като на някак си неестествен придатък, който е логично да отпадне обратно. „Някои хора си мислят, че Уелс свършва с Кардиф. Но когато отидеш в Суонзи, виждаш един прекрасен град с чудесни хора", казва Брендън Роджърс.
И нещата се промениха - Суонзи вече е на картата!
