"Добре де, защо Румен Радев взима над 121 депутати, при условие че не е спечелил над 50% от гласовете?" Това е един от най-често задаваните въпроси след резултатите от вота.
"Прогресивна България" получи силна подкрепа, която ѝ дава възможност да състави самостоятелно правителство. За част от избирателите обаче остава неясно как е възможно това, без да има мнозинство от всички подадени гласове.
Отговорът е в начина, по който се разпределят мандатите.
В България местата в парламента не се изчисляват спрямо всички гласували, а само между партиите, които преминават 4-процентната бариера. Гласовете за останалите формации на практика не участват в разпределението. В този случай около 18% от вота остава извън парламента.
Така се формира т.нар. "валидна маса" - гласовете само за партиите, които влизат в Народното събрание.
Тя се дели на 240 и определя избирателната квота - приблизителния брой гласове, необходими за един депутат.
Всяка партия първо получава мандати според това колко пъти резултатът ѝ съдържа тази квота. Почти винаги обаче остават гласове, които не достигат за пълен мандат. Те не се губят, а се подреждат като "остатъци", като неразпределените места се дават на партиите с най-големи такива.
Ключовият ефект идва от факта, че част от гласовете изобщо не участват в тази сметка.
Затова резултат от 44,6% от всички гласували се превръща в значително по-голям дял от гласовете, които реално се използват за разпределението на мандатите.
Така първата политическа сила може да получи над половината от местата в парламента, без реално да има над 50% от всички подадени гласове.
