В "онзи" бял списък вариантите са само три - Мбапе, Неймар и Меси

Световното свърши и всички ги човърка един въпрос: защо, по дяволите, Реал (Мадрид) още не е купил никой? Разбира се, говорим за галактически трансфер за колосална сума и за колосално качество.

А в тази категория - при цялото ни уважение, не попадат нито Де Бройне, нито Азар: съпоставен с напускането на Кристиано Роналдо, подобен ход хич не отива на клуба на кралете. Дръжте се сериозно - Атлетико може да празнува 100-годишнината си с 1000-метрова паея за феновете, но Реал все пак покани на своя вековен юбилей папата...

В "онзи" бял списък има само трима възможни - Мбапе, Неймар и... Меси, като последният отпада по съвсем ясни причини (макар историята да помни и Лаудруп, и Фиго, и другия Роналдо, че и Ди Стефано).

С Неймар има два проблема - превърна се в палячото на мондиала, след като прекара повече време във въргаляне, отколкото в тичане, а и ПСЖ взе, че му вдигна заплатата (за награда).

Бразилецът е само от година в Париж и едва ли шейховете ще го пуснат ей така. Остава Мбапе. Още миналото лято Флорентино Перес беше надиплил парите за новия Анри, а момчето като че ли бе готово пеша да тръгне за Мадрид.

12:00Големият "психолог" Моуриньо съсипва Погба

Но никой от BBC (Бензема, Бейл, Роналдо) все още не бе напуснал Реал и перспективата да търка пейката явно не му се понрави. Проблемът сега е, че Мбапе е новото национално богатство на Франция. Фланелките "Liberté, Égalité, Mbappé" предизвикват фурор из страната. Той е парижанин, гордост на града, а и на цялата държава. Все едно Франция да продаде Айфеловата кула или Лувъра.

Към днешна дата изглежда невероятно ПСЖ да се раздели с която и да е от двете си мегазвезди. Но пък Реал трябва да купува...

Или може би не?

В официалната ложа на "Бернабеу" изпаднаха в същата ситуация, в която бяха шефовете на Барселона точно преди 12 месеца след напускането на Неймар.

Пари в излишък, никакви приемливи опции. А и от другата страна не са вчерашни - всички знаят на какво е способен Реал, когато е гладен за трансфери, и надуват балона до пръсване. В офисите на Реал са наясно, че е достатъчно да си отворят устата за някого (Азар, да речем) и преговорите тръгват от 200 милиона евро нагоре.

Може би за Реал ще е най-умно да се огледа в собствения си двор и да си зададе въпроса: ако Азар струва 200 милиона, то каква е цената на Асенсио или Иско? Само ще припомним, че в началото на лятото се говореше, че Ливърпул ще се пробва за първия със 180 милиона... Белгиецът, чиято котировка е сходна, би запушил мястото на един от двамата футболисти, в които новият треньор на Реал Хулен Лопетеги се кълне.

И тук стигаме до другия проблем: купуването заради самото купуване.

Каква е логиката да вземеш футболист за позиция, на която вече имаш блестящи опции и да отровиш атмосферата в отбора. Защо да загърбваш играчи, демонстрирали вярност към клубната емблема въпреки изкушенията от Острова?

Модрич, Кроос, Рамос, Варан, Иско, Асенсио, Бейл... Ако сравним настоящите футболисти на Реал с оскъдните възможности, които пазарът предлага - при това на скандални цени, на "Бернабеу" е по-добре да си траят. В тази патова ситуация най-много да свършат някоя глупост.

Миналото лято Барса тръгна с куфарчето с 222 милиона и ги пръсна за Дембеле и Коутиньо, които излязоха колкото един самолет. Ако сега Реал пасува - освен, че ще избегне опасността да разбие отличния си отбор, ще прати крайно здравословен сигнал към останалите: футболът е пазар и всичко си има цена. А и ще се даде шанс на футболисти като Дани Себайос и Лукас Васкес за по-голяма изява - което винаги се е гледало с добро око на този стадион.

Вярно е, Реал не обича да се снишава (а и не му отива), но времената се променят.

Трудно е за преглъщане, че "Златната топка" не е в Мадрид, но може би дойде моментът, в който калчото отново ще диктува модата.

И, честно казано, завръщането на италианското първенство ще е най-добрата новина за европейския футбол от доста време насам. Бяха години, в които всяка истинска звезда (Платини, Зико, Марадона, Гулит или Ван Бастен) приемаше кариерата си за незавършена, ако не мине през Ботуша. С акостирането на Кристиано там като че ли онези времена се възраждат. Или поне би било добре да е така - включително и за Реал (Мадрид). Конкуренцията ражда качество, а напоследък такава не се забелязва, поне в Шампионската лига.

Някой бе написал, че италианците приемат войната като игра, а футболът - като въпрос на живот и смърт. За първото май всички са съгласни, но най-вече за второто.

Дори в периоди на тежка криза, те останаха фанатично влюбени в детайлите - било то тактически, технически или физически. В последните две десетилетия италианският футбол западна, но продължи да е сред най-ошлайфаните. Продължи да е модел. Скуадрата пропусна мондиала, но Франция стана шампион по италиански - с футбол, какъвто се практикуваше в Коверчано преди доста години.

В крайна сметка футболът е проекция на живота и всичко се повтаря. Както след няколко галактически селекции Реал реши да разреди свръхконцентрацията на звезди, така Италия отново даде заявка за лидерската роля в европейския клубен футбол.

А това са две новини, които определено чакахме.

Новините

Най-четените