10 неща, които може би не знаете за футбола

Снимка: Getty Images

Знаете ли защо се играе с по 11 души?

За какво служи дъгата на наказателното поле?
Този въпрос е в състояние да затрудни и най-закоравелия запалянко. Мнозина например си мислят, че това е зона, в която вратарят може да играе с ръце. Други въобще нямат отговор. Дъгата всъщност е част от окръжност с радиус 9 метра и 15 сантиметра, и център точката за дузпата. Идеята е, че при дузпа никой футболист, освен изпълняващият, няма право да минава зад дъгата, както и зад линията на наказателното поле. По този начин се осигурява безпрепятствена дистанция за засилване на футболиста при биенето на дузпа.

Футбол от четвърти век преди Христос
Всички сочат Англия като люлка на най-популярната игра. Но първият исторически паметник на предтечите на футбола датира още от четвърти век преди Христос. Изложен е в зала №23 на Археологическия музей в Атина. Представлява плоча, на която е изобразен човек с топка и жонглира с нея. А пред него стои дете и го гледа. В Древна Гърция тази игра се е наричала епискирос, в нея двата отбора са били съставени от 12 или 14 състезатели. Топката е представлявала надут свински мехур. Четири века преди Христа!

Кой създава театъра на играта?
Макар че англичаните написват първия футболен правилник, французите претендират, че имат доста по-сериозни заслуги за играта. А именно – че са основали всички големи футболни институции и състезания – ФИФА, УЕФА, световното и европейското първенство, клубните турнири. И вероятно имат право. Франция е сред основните учредители на ФИФА през 1904 г., а Робер Герен е първият неин президент. Наследникът му Жюл Риме организира първото световно първенство в Уругвай през 1930 г. В основата на създаването на УЕФА е Анри Делоне, първият генерален секретар на централата. Той и френският му сънародник и спортен журналист Габриел Ано осъществяват идеята за турнир за Купата на Европа (днешната Шампионска лига) и за европейските първенства. Така че англичаните може и да са родили футбола, но французите са създали театъра на играта.

Два финала на едно световно първенство?
Възможно ли е било да се играят два финални мача на едно и също световно първенство? Да! През 1970 г. ФИФА въвежда правилото, че при равенство в редовното време и продълженията се изпълняват 11-метрови удари (дотогава се тегли жребий с монета). Първият голям финал, решен след дузпи, е на Евро-76 между Чехословакия и ФРГ (2:2, 5:3). Но на световните първенства през 1978 и 1982 г. е постановено, че ако финалният мач за титлата завърши наравно, ще има преиграване на мача два дни по-късно. И чак при ново равенство следват дузпи. В първия случай едва не се стига до втори двубой, след като Аржентина и Холандия стигат само до 1:1 в редовното време. Но в продълженията Марио Кемпес и Даниел Бертони носят титлата на аржентинците с два гола за победата с 3:1. При същия резултат завършва и финалът Италия – ФРГ четири години по-късно. Така че два финални мача на едно и също световно все пак не се играят, макар и да е било възможно на теория.

Защо не се полага видео за съдията?
Дълго време се спори дали съдията може да гледа видеозапис, преди да отсъди някоя важна ситуация, например дузпа. Противниците на тази идея са категорични, че електрониката е в противоречие с културата на футбола. Но знаете ли кой е основният аргумент против това? В двубоя Бразилия – Норвегия на световното първенство през 1998 г. американският съдия Бахармаст отсъжда дузпа за скандинавците след нарушение на бразилския защитник Жуниор Баяно срещу Торе Андре Фло. Но нито една от 15-те камери, които снимат мача, не успява да регистрира нарушение. Затова решението на рефера е подложено на ожесточени критики. Само че 48 часа по-късно камера на шведската телевизия предоставя запис, от който се вижда, че има нарушение и арбитърът е отсъдил правилно.

Бронзови медали след 56 години
Във футбола понякога се случва да ти присъдят отличието с повече от половин век закъснение. Такъв е случаят с националния отбор на САЩ, участвал на първото световно първенство през 1930 г. След две победи в групата с по 3:0 над Белгия и Парагвай янките се класират на полуфинал, където губят с 1:6 от Аржентина. В онези години бронзови медали не се дават. Но през 1986 г. ФИФА прави ново класиране, и обявява Щатите за трети в света на първия мондиал. Другият полуфиналист Югославия се оказва с един гол по-слаба разлика. Разбира се, в Белград и до днес не са съгласни с това. В новия сръбски филм „Монтевидео” двата отбора дори уж играят неофициален мач за третото място, спечелен, разбира се, от югославяните. ФИФА обаче е на друго мнение. Само двама футболисти на САЩ доживяват отличията – защитникът Александър Уудс и крилото Джим Браун.

Дипломация от футболния терен
Когато стане въпрос за футбол и политика, най-често се споменава „футболната война” между Хондурас и Салвадор от 1969 г., когато военните действия след мач между двете страни взимат около 3000 жертви. Кой друг спорт има такава сила? Но футболът е изглаждал и ред политически конфликти. Така например до 1955 г. Югославия и Португалия не поддържат никаква връзка помежду си. Но именно историческият първи мач за Купата на Европа през 1955 г. между Спортинг и Партизан става причина управляващите в Лисабон и Белград да установят дипломатическите отношения между двете страни. Нищо, че генерал Салазар и Тито са на коренно различни политически позиции.

Футбол на бос крак
Всеизвестен е фактът, че националният отбор на Индия отказва да играе на световното първенство през 1950 г. заради това, че на футболистите не е позволено да ритат боси. А точно това е желанието на индийците. Шест години по-късно на олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г. се стига до компромисно решение – част от тях ритат с кожи, увити около ходилата им. Изглеждат смешно, но в мача срещу Австралия нападателят на Бомбай Невил Д`Соуза забива три гола почти на бос крак за победата на азиатците с 4:2. Така Индия стига чак до мача за третото място, където играе срещу България. Два гола на Тодор Диев и един на Димитър Миланов ни носят победа с 3:0 и бронзовите медали. Но българската отбрана вижда голям зор, докато опази индийците с кожите на краката.

Принцът на Кувейт отменя гол
Държавните глави често обичат да си врат носа във футбола, но кувейтският принц Фахид прекрачва всякакви граници. И то на световно първенство! В двубоя между Франция и Кувейт (4:1) през 1982 г. в Испания всичко върви нормално, докато Ален Жирес не вкарва третия гол за „петлите”. При това попадение футболистите на арабския тим спират да играят, тъй като от трибуните се е разнесла пронизителна свирка, също като тази на арбитъра. Твърдят, че голът не бива да се признава. Ядосан, принц Фахид слиза на терена и заплашва арбитъра Мирослав Ступар, че ще извади отбора от мача. Пред очертаващия се скандал съдията анулира попадението. В крайна сметка Кувейт така или иначе губи, а Негово височество е глобен от ФИФА с 10 000 долара.

Футболът е игра, от която разбират всички. Дойде ли световно първенство, царят на спортовете вече събира аудитория от над 3 милиарда зрители пред телевизионните екрани.

Светът е станал като една голяма футболна топка. И въпреки това, при този чудовищен интерес, много фундаментални неща от футбола остават скрити или неизвестни за публиката.

Знаете ли например защо се играе с по 11 души?

В първия футболен правилник, датиращ от 1863 г., броят на състезателите дори не е регламентиран. Но дори и тогава съществува негласно споразумение, че на терена излизат най-често две единадесеторки.

Причината е, че в родината си Англия футболът се е развивал предимно в колежите. А през XIX век британците употребяват като бройна единица „дузината”.

По тази причина във всяка стая в колежанските общежития са живеели по 12 момчета. И най-често се е играело стая срещу стая.

Само че практичните англичани допускат, че един от обитателите е възможно да бъде възпрепятстван. Болен, дежурен по столова, или евентуално да му се е наложило да прескочи до девическия пансион. Затова е възприето, че ще се играе с по 11 души.

И то не само в колежите.

Така например още през 1838 г. в един английски вестник излиза следната обява: „Следващия петък на игрището по крикет в Лестър ще има футболен мач между 11 състезатели (основно печатари) от Дарби и същия брой от Лестър. Победителите ще срещнат същия брой играчи от друг град срещу хонорар, който не може да надхвърля 25 лири”.

Имаме три сигурни неща: още тогава съществува игра на име футбол, играе се 11 срещу 11, а въпросната игра може да донесе пари.

Вижте в галерията още девет интересни факта около футбола.