Уволнението на Жозе Моуриньо от Манчестър Юнайтед тази седмица постави под въпрос бъдещето на португалския мениджър.
Неговата кариера очевидно е на кръстопът, защото все повече хора вече не го възприемат като Специалния и смятат, че той принадлежи към миналото на футбола. Моуриньо отдавна е със статут на величие в треньорската професия след спечелването на Шампионската лига с Порто и Интер и завоюването на още купища трофеи с Челси, Реал Мадрид и Юнайтед.
Но свършили ли са славните дни на Моу, остарели ли са методите му, приключил ли е той с футбола на елитно ниво, или провалът на "Олд Трафорд" не е причина да бъде отписван?
Периодът на Моуриньо в Юнайтед беше съпътстван от засилващи се обвинения, че 55-годишният треньор е изостанал от съвременните тенденции. Постоянно стилът на отбора му беше сравняван с показваното от вдъхновяващите Манчестър Сити на Пеп Гуардиола и Ливърпул на Юрген Клоп.
А последните мачове на Юнайтед срещу тях демонстрираха колко далеч е тимът от големите си съперници, които играят интензивно и атакуващо в контраст с прагматичния стил на Моуриньо.
Самият Жозе винаги би изтъкнал, че още в първия си сезон на "Олд Трафорд" спечели повече трофеи (Купата на лигата и Лига Европа), отколкото Клоп и Маурисио Почетино през целите си периоди в Англия до момента.
Вратарят Марк Шварцър, който игра две години под ръководството на Моуриньо в Челси, категорично не вярва, че времето на португалеца е отминало.
"Той все още е много актуален, независимо от случилото се в Юнайтед, и методите му са модерни в тренировките и тактиката. Хората сравняват стила му с тези на Гуардиола и Клоп, но всеки има различна интерпретация за това как трябва да се играе футбол. Ако всички играеха като отборите на Клоп и Гуардиола, след време щеше да стане много скучно, защото всеки щеше да прави едно и също. Но затова футболът е толкова увлекателен, има такова разнообразие от стилове и ако един мениджър практикува различен стил от друг, това не го прави демодиран", казва Шварцър.
"Единият подход може да е по-приятен за гледане от другия, но в крайна сметка важното са резултатите и трофеите. По тях те съдят, а той е печелил трофеи навсякъде, където е бил, включително и в Юнайтед".
Южноафриканецът Бени Макарти, който игра в големия тим на Порто, спечелил Шампионската лига през 2004 г., добавя, че не можеш просто изведнъж да станеш неактуален или лош мениджър. "Мисля, че просто може играчите да не показват това, което треньорът очаква от тях", казва бившият нападател.
Сривът на Моуриньо в Юнайтед и преди това в Челси беше свързан с разваляне на отношенията му с играчите и конкретно с големите звезди в отборите.
На "Стамфорд Бридж" се говореше за конфликт с Еден Азар, докато в Манчестър пагубен се оказа сривът между португалеца и най-скъпата му покупка Пол Погба.
Работилите с Моу говорят за безмилостните му изисквания към играчите и за предизвикателствата, които обича да им отправя. Той обаче сякаш отблъсна някои от тях с нахалното си поведение на пресконференциите, с постоянното недоволство през последните месеци на "Олд Трафорд" и с философията "сами срещу всички", която обича да налага в отборите, които води.
Директният му стил винаги му е създавал известни проблеми, но когато той е гарниран и с липса на резултати, бъдещето му в треньорската професия става сложно. Означава ли краят му в Манчестър, че елитните клубове ще са предпазливи с него и ще предпочитат по-млади треньори с различни методи и различно отношение към футболистите?
"В Челси беше пълно с играчи от световна класа. Имахме Ашли Коул, Джон Тери, Петър Чех, Сесар Аспиликуета, Дидие Дрогба, Франк Лампард, Гари Кейхил... Сеск Фабрегас беше доведен от Жозе. Тези хора искаха да бъдат предизвиквани. Те можеха да се справят с това мениджърът да бъде ядосан, да бъде много, много директен в своите критики и изисквания", разказва Марк Шварцър.
"Той критикуваше хора публично, но не по отмъстителен начин, винаги имаше конкретна причина. Искаше да покаже, че никой не е освободен от критики.
Само защото си голямо име не означава, че не може да ти кажат, че си сгрешил", продължава бившият вратар. "Твърде често съм бил в клубове, където мениджърите заобикалят това и ги е страх да кажат на голямото име, че не се е справил достатъчно добре или че не работи достатъчно усърдно, че представянето му не е на нужното ниво. Рядко мениджърът има куража да го каже, докато Жозе никога не се е страхувал да го направи, независимо на кого".
Затова и в кариерата на Специалния не са рядкост сблъсъците с шефове, играчи и екип, водещи до натрупване на напрежение, което в крайна сметка прави напускането му необходимо - точно както стана и в Юнайтед.
Въпросът е има ли все още място за този конфликтен, предизвикателен стил в треньорството, или Моуриньо ще трябва да се промени, за да остане в елитния футбол.
"Всъщност настроенията му зависеха от играта и резултатите. Очевидно, ако загубехме, той не беше свикнал с това и го показваше. Трябваше да му покажеш, че те е заболяло колкото и него. Но ако му дадеш всичко, ако оправдаеш очакванията, работиш здраво и покажеш най-доброто, на което си способен, ако знаеш мястото си и го подкрепиш с играта си, той също ще те подкрепи. Никога няма да има проблем с теб и ще те уважава още повече".
Бени Макарти обаче отчита, че Моу би могъл да промени подхода си към специалните таланти в своите състави.
"Може би трябва да разбере новото поколение играчи. Например Азар и Погба, може би не трябва да ги кара да се скъсват от черна работа, защото трябва да използват енергията си да теглят тима напред, да използват тази малка доза магия, която имат, а останалите около тях не притежават", казва южноафриканецът.
"Моуриньо иска те да се трудят колкото и така наречените "нормални" играчи. Но понякога трябва да правиш изключения за изключителните футболисти, да им дадеш свобода, и това е нещо, което той може да промени в стила си".
След толкова успехи обаче, португалецът вероятно е убеден, че стилът му е доказано печеливш.
Остава да видим дали ще има шанса отново да го приложи в топ клуб и дали ще затвори устите на критиците си с нови трофеи.
