Това беше битка за требъл. Интер и Байерн Мюнхен влязоха във финала на Шампионската лига през 2010 година като доминиращите сили в Италия и Германия, печелейки титлата и Купата в родините си. На "Бернабеу" двата отбора трябваше да се борят за европейска слава и спортно безсмъртие.
Това беше и сблъсък на две идеологии. Жозе Моуриньо беше превърнал Интер в дефанзивна машина, която изстиска живота от най-големия си противник в лицето на Рома. От другата страна стоеше неговият бивш ментор в лицето на Луис ван Гаал, чийто Байерн смаза съперниците си с агресия и атакуващ футбол.
Нидерландецът нападна своя колега за начина на игра, но именно португалецът имаше последната дума. След като се пребори с бившите си работодатели от Челси и Барселона по пътя към финала в Мадрид, Моуриньо надигра и своя учител с план, изцяло базиран на дисциплина и прагматизъм, който беше изпълнен с почти пълно съвършенство.
Италианската машина отново мачкаше
В месеците след напускането на Челси рано през сезон 2007/08 имаше изключително много шум около следващия ход на Моуриньо.
Роберто Манчини беше превърнал Интер в доминант в Италия, печелейки три поредни титли в Серия "А". Въпреки тези успехи, "нерадзурите" така и не успяха да оставят значима следа в Шампионската лига, а името на Моуриньо се появи като вариант за наставник на отбора.
Моментът дойде през март, когато Интер беше отстранен от Ливърпул на осминафиналите в Европа, което се случи за втора поредна година, а Манчини заяви пред журналистите, че ще напусне поста след края на сезона. Дни след загубата от Рома на финала за Купата на Италия, Масимо Морати уволни италианеца и назначението на Моу беше официално потвърдено през следващата седмица.
Специалният имаше за задача да превърне Интер във водеща сила в Европа. Още на първата си пресконференция той заяви, че целта е да спечели требъл.
"И Суперкупата на Италия. Всички мечтаят за Шампионската лига. Това е състезание, което се решава от детайлите, защото те правят разликата."
Дебютният сезон на Моуриньо завърши със Суперкупата и още едно Скудето, спечелено с 10 точки преднина пред Ювентус. Проблемите в Европа обаче продължиха. Загуба с 0:2 от Юнайтед сложи край на тяхната кампания отново на осминафиналите.
Моуриньо победи бившите си работодатели
През лятото на 2009 година италианците направиха отлична сделка. Златан Ибрахимович беше завършил сезона с 29 гола и се озова на челното място в трансферните планове на Барселона. Интер видя възможност да се подсили с играч, а и да спечели пари.
Шведът замина за Испания, а в замяна "нерадзурите" получиха 46 милиона евро и двукратния носител на Шампионската лига Самуел Ето'О. Италианците привлякоха още Диего Милито и халфа Тиаго Мота от Дженоа. Уесли Снайдер беше купен от Реал Мадрид, а опитният Лусио пристигна от Байерн Мюнхен.
Моуриньо упорито използваше схемата 4-3-3 в по-голямата част от дебютната си кампания, но изцяло задраска този подход и остави Снайдер да дърпа конците зад Милито и Ето'О.
Още от самото начало стана ясно, че Интер ще спечели още една титла, но в Европа стартира с три поредни равенства. Едно от тях беше срещу Барселона, но италианците успяха да излязат като втори от групата, където Моуриньо трябваше да се изправи срещу друг бивш свой отбор.
На осминафиналите ги очакваше Челси. Интер водеше в Серия "А", но изпусна първото място след три поредни равенства. Моуриньо и Карло Анчелоти имаха пререкания от време на втория в Милан.
"Ако Моуриньо е Исус, аз със сигурност не съм един от неговите апостоли", беше заявил татко Карло в Италия.
Интер удържа на натиска в Милано и постигна победа с 2:1, докато втората среща в средата на март на "Стамфорд Бридж" донесе минимален успех с гол на Самуел Ето'О в 79-ата минута. По този начин Моуриньо се справи с бившия си отбор, в който личаха имената на Дидие Дрогба, Джон Тери и Франк Лампард, както и с един от най-великите италиански треньори. Бонусът беше, че се сложи край на серията от неуспешни кампании в Европа, носещи ранно отпадане.
Проблемите на вътрешната сцена се увеличаваха, но общ успех с 2:0 над ЦСКА Москва изпрати Интер на полуфинал срещу Барселона. Португалецът работеше на "Камп Ноу" през 90-те години като преводач на Боби Робсън и след това се превърна в негов помощник, а след това остана и в щаба на Луис ван Гаал. Той беше кандидат за треньор на каталунците, но те предпочетоха да назначат Пеп Гуардиола.
Испанците бяха носители на титлата и имаха всички сили да защитят трофея, което щеше да е нещо невиждано в ерата на Шампионската лига. Педро изведе Барселона напред в резултата в Италия след 20 минути игра. Интер обаче успя да направи знаменит обрат за крайното 3:1. Италианците имаха репутация на отбор, който може само да се защитава, но спечелиха победа, с която би се гордял самият Гуардиола.
Моу и компания нямаха никакво желание да доминират и на "Камп Ноу", но направиха образцов мач в защита. Специалния постави Хавиер Санети от лявата страна на защитата, за да спре Меси, което беше гениален ход на фона на това, че двамата се познават отлично от лагерите и мачовете на тяхната родина.
В 28-ата минута Интер получи голям удар с изгонването на Тиаго Мота за втори жълт картон. Жулио Сезар пък получи официално предупреждение за бавене на играта, а бяха изминали само 34 минути. Жерар Пике успя да изведе Барселона напред чак в 84-ата минута, но публиката подивя, а нервност обзе момчетата на Моуриньо.
Малко след това домакините решиха, че са спечелили битката, след като Къркич вкара топката в мрежата, но попадението беше отменено, а времето изтече. Действащият шампион беше отстранен, а Интер се класира на първия си европейски финал през последните 38 години.
Моуриньо тичаше по терена в чист екстаз, поздравявайки феновете на италианците, които бяха изпратени някъде във висините на стадиона. Вратарят Виктор Валдес се опита да го спре, но това нямаше как да се случи. Дори когато хората на "Камп Ноу" пуснаха пръскачките по време на празненствата, Моуриньо просто се потопи във водата. Португалецът беше измислил най-великата защитна тактика, която детронира Гуардиола и изпрати Интер на "Бернабеу".
Битката с Байерн
От другата страна на историята беше старият ментор на Моуриньо. По подобие на Интер, Байерн пристигна в испанската столица с осигурен домашен дубъл. Робен беше героят за баварците в мачовете с Фиорентина и Манчестър Юнайтед, а на полуфиналите Байерн се разправи с Лион с 4:0.
Франк Рибери беше наказан и нямаше как да вземе участие в този мач, но в състава имаше играчи като Робен, Томас Мюлер, Марио Гомез и Ивица Олич. От първия съдийски сигнал Байерн започна да доминира. Именно играчите на Моуриньо обаче откриха резултата в 35-ата минута.
Сезар намери с дълга топка Милито, който свали на Снайдер. Нидерландецът изведе голаджията в наказателното поле и той с технично отиграване прехвърли Ханс-Йорг Бут. Байерн отговори с пропуск на Хамит Алтинтоп и спасяване на Сезар срещу Робен.
В 70-ата минута Милито удари отново, получавайки подаване от Ето'О и подигравайки се с Даниел Ван Буйтен. Аржентинецът бе донесъл Купата на Италия, а също така и титлата със своите попадения. Той успя да гарантира и исторически требъл за "нерадзурите".
Велико и сълзливо сбогуване
След като празненствата се успокоиха, Моуриньо направи обиколка на "Бернабеу", за да обере овациите от трибуните, знаейки, че този легендарен стадион ще е неговият следващ дом.
"Не напускам Интер, напускам Италия. Спечелената Шампионска лига с Порто беше моят последен мач там, това почти със сигурност е последният ми мач с Интер", заяви Моуриньо.
Португалецът прекара две години в Милано и остави своя отпечатък в италианския футбол. Връзката му с играчите може би се описва най-добре от случилото се на връщане към хотела от стадиона в Мадрид.
Качвайки се на клубна кола, той вижда Марко Матераци, облегнат на автобуса на Интер. Ветеранът има периферна роля през този сезон, изигравайки само 19 мача във всички турнири, едва 11 като титуляр и само четири в Шампионската лига. Въпреки това световният шампион е важна част от случващото се в съблекалнята.
Моуриньо казва на шофьора да спре и отива при Матераци. Двамата стискат ръцете си, а след това се прегръщат неудържимо.
Това е подходящ край за престоя на Моуриньо в Интер, преди той да поеме към Реал, за да започне своето съперничество с Гуардиола и Барселона. Португалецът извежда "кралете" до три поредни полуфинала в Шампионската лига, но напуска испанската столица, без да постигне голямата си цел.
Междувременно Интер назначава Рафаел Бенитес, но го уволнява през декември 2010 година, а той е заменен от Леонардо. "Нерадзурите" загубиха титлата в Италия и бяха разбити от Шалке 04 на четвъртфиналите в Шампионската лига с 3:7. След отпадането на осминафиналите по време на сезон 2011/12 те не успяха да се класират за най-престижния европейски турнир в следващите седем години.
След три елиминации в групите и един осминафинал тяхната съдба се промени при Симоне Индзаги, който изведе Интер до два финала в три години, само за да бъдат загубени от Манчестър Сити на Гуардиола през 2023 година и да бъдат унижени от ПСЖ с 0:5 през 2025.
Те може отново да са кралете на Италия, но "нерадзурите" разбраха, че повтарянето на магията на Моуриньо няма да е толкова лесно за копиране.
