Да продадеш "непобедимите"

Първите минути на сезон 2007/08, играят Арсенал и Фулъм. Дълга топка зад гърба на високо изнесената отбрана на „топчиите“ е застигната от Гаел Клиши, който я връща по земя към стража Йенс Леман. Германецът обаче прави нескопосано отиграване и я забива точно в краката на Дейвид Хийли, а след това вижда как минава зад гърба му и опъва мрежата.

Всички на „Емирейтс“ почесват недоумяващо главите си, а на стадиона настава някакво объркване, което няма нищо общо с куриозното попадение. Защото става дума за нещо много по-сериозно. Тиери Анри също го няма, а ужасяващото представяне на „артилеристите“ седем дни по-късно срещу Блекбърн и нова грешка на Леман означават чисто и просто, че династията на „непобедимите“ е мъртва.

Вратарят, който пък беше част от непробиваемия защитен вал на Арсенал, постепенно се превърна в бледа сянка на себе си и до края на сезона стартира само още четири пъти. А същата година тихомълком напусна сякаш не е легенда на клуба.

Напусна и Жилберто Силва, който беше едва 31-годишен, за смешната сума от 1 млн. паунда. „Топчиите“ продължиха да са отличен отбор, но в който нямаше и следа величие от онзи състав, който унищожаваше през сезон 2003/04.

Сега обаче е 2016-а и много неща в отбора се промениха. Мисълта за солиден отбор, който е способен да бъде истински конкурент за титлата дори в един от най-непредсказуемите сезони във Висшата лига, няма как да не се е прокраднала в главите на феновете. Особено след похарчените 96 млн. паунда на летния трансферен пазар.

Добрите новини са, че манталитетът на клуба се промени и сега Венгер прави всичко по силите си, за да може да запази звездите в отбора. Проблем, който беше като надвиснало проклятие над Арсенал.

Началото на смъртта на „непобедимите“ започна от продажбата на Патрик Виера през 2005-а. Стожерът в халфовата линия на отбора. Играчът, който придаваше сигурност, беше капитан и най-важното – готов във всяка ситуация да рискува здравето си, за да победи. Никой не обичаше да ядосва французина, а влиянието му беше огромно.

И И за да сме точни, беше точно 35 точки. От 11 предимство на върха през 2004-а до 24 изоставане от първото място през 2006-а.

Арсенал страдаше не само от чисто футбола гледа точка, защото нямаше кой чете играта на противника, но и от чисто психологическа. А продажбата на Денис Бергкамп, Робер Пирес, Ашли Коул, Сол Кембъл и Лаурен пък означаваше, че вече само половината сърце на „непобедимите“ тупти – останаха за още броени месеци Фреди Люнберг, Тиери Анри, Коло Туре, Йенс Леман и Жилберто Силва.

Между 2004-а и 2008-а нещо в политиката на клуба се счупи той се обезличи. Да, на някои от футболистите им беше дошло време да си тръгнат, но за други сякаш никой не положи нужното старание, за да ги задържи.

И проблемът не беше в това, че великите остаряха, а че младите нямаха време за адаптация.

Миналото лято Тиери Анри анализираше за Sky Sports и разкри на какво е попаднал през 1999-а, когато стана играч на Арсенал: „Тези момчета (б.а Тони Адамс, Стив Болд, Найджъл Уинтърбърн, Лий Диксън) ме научиха какво е да съм част от Арсенал и да играя за Арсенал. Всички те ни дадоха това преди да си тръгнат. После ние си направихме наш Арсенал, но имахме основата.“

Играчите, които дойдоха през 2006 г., не намериха група от по-опитни футболисти, а попаднаха в окото на буря, която изхвърляше момчета, написали златната страница в отбора. Алекс Хлеб, Бакари Саня, Алекс Сонг, Едуардо, Самир Насри, Андрей Аршавин – всички имаха качествата да са шампиони, но я нямаше химията между отбора и феновете, промяната не беше постепенна, а това доведе до факта, че самите те не повярваха, че могат да вдигнат титлата.

Кризата в клуба придоби различно измерениe, когато Йоан Джору напусна. Не, не става дума за това, че „артилеристите“ са изгубили значим играч през 2014-а, а че той се оказа най-дълго служилият на тима към момента с едва 86 мача.

Защо онзи дух на отбора от сезон 2003/04 може да се върне?

Сега в състава Венгер разполага с футболисти, които имат история в отбора. Може и да не е толкова бляскава, но все пак. Санти Касорла, Лоран Косчелни, Оливие Жиру, Тио Уолкът, Пер Мертазакер - всички те и още няколко понесоха огромна критика, но останаха.

 

Ситуацията е друга отпреди 12 години, когато тайфата на Анри превърна „Хайбъри“ от консервативно английско място, до космополитен център на футбола на Острова. Този Арсенал не е и онзи, който легендата Тони Адамс познава от 1983-а, когато дебютира, но не е и отборът, който се беше примирил с посредствеността след напускането на „непобедимите“.

Пристигането на Месут Йозил, Алексис Санчес и Гранит Джака доказа, че лондончани са играч на пазара и с тях отново всички трябва да се съобразяват.

Живеем обаче в странен свят, в който има съмнения около качествата на близо 40-милионен футболист, световен шампион и голмайстор на LaLiga. Джака е сред най-добрите полузащитници в света, а Мустафи и Перес са направили достатъчно в кариерите си, за да могат да се справят и в Англия.

Няма как да се каже дали Арсенал ще стане шампион тази година. Моуриньо и Златан изглеждат страховито, тактическият гений на Гуардиола тепърва ще влезе в употреба, а Челси отново са силни. Едно нещо обаче е различно – при „топчиите“ има сигурност, а това липсваше напоследък. Сега около нея могат да се изградят новите „непобедими“.

#1 maznislav 10.09.2016 в 10:51:32

Като ги думне Лудогорец ще видят те една сигурност.

Новините

Най-четените