Ашли Коул изненада футболния свят, поемайки втородивизионния италиански Чезена в първата си самостоятелна работа като треньор.
Той обаче съвсем не е единственият играч от "златното поколение" на Англия от първото десетилетие на новия век, който навлиза в треньорската професия.
Фокусираме се върху играчите на "трите лъва" от Мондиал 2006, които станаха мениджъри и правим оценка на представянето им.
Гари Невил (Валенсия)
Престоят на Невил начело на Валенсия се превърна в провал, който дълго време хвърляше сянка върху името му.
Той изкара по-малко от четири месеца, като загуби 11 от 28-те си мача. Липсата на езикова подготовка също оказа влияние, а неуспехът на практика сложи край на амбициите му в треньорството.
Преди да поеме поста на "Местая", Невил беше работил в националния тим на Англия като помощник-треньор, но оттогава ентусиазмът му се изпари.
Ашли Коул (Чезена)
Коул натрупа опит като част от щабовете на Челси, Евертън, и Бирмингам, а наскоро пое Чезена, който се бори за плейофите в Серия Б, като ще разчита на изцяло италиански екип.
Той се надява на по-успешен период в Италия, след неособено убедителния си престой като играч в Рома.
Стивън Джерард (Рейнджърс, Астън Вила, Ал-Етифак)
Големият лидер на терена за Ливърпул сякаш беше орисан да влезе в треньорския занаят.
След като ръководи отбори в академията на Ливърпул, бившият халф бе назначен за наставник на Рейнджърс през лятото на 2018 г. и спечели титлата в шотландския елит през сезон 2020/21.
Следващата му стъпка бе завръщане в Англия начело на Астън Вила, но бе уволнен след само 11 месеца. След това Джерард се озова в Саудитска Арабия като треньор на Ал-Етифак, където остана година и половина и отново не постигна успех.
Преди няколко месеца отказа оферта на Рейнджърс и очаква ново предизвикателство.
Франк Лампард (Дарби, Челси, Евертън, Ковънтри)
За разлика от колегата си в полузащитата Джерард, който все още не е водил Ливърпул, Лампард беше начело на клуба на сърцето си - Челси.
След като изведе Дарби Каунти до плейофитете на Чемпиъншип в дебютния си сезон 2018/19, Франки получи работата на "Стамфорд Бридж" и наложи някои обещаващи таланти. Той обаче се сблъска с проблеми през следващия сезон и бе уволнен по средата му.
Трябваше да минат още 12 месеца, преди да получи друга работа, поемайки Евертън. Престоят му в Мърсисайд беше противоречив. Лампард осигури оцеляването на "карамелите" през сезон 2021/22, но в крайна сметка бе уволнен малко преди да се навърши една година от назначението му.
Последва престой като временен мениджър в Челси, но той трябваше да гради наново мениджърската си кариера обратно в Чемпиъншип, където в момента води Ковънтри в борбата му за директна промоция.
Уейн Рууни (Дарби, Ди Си Юнайтед, Бирмингам, Плимут)
Рууни последва стъпките на Лампард, започвайки мениджърската си кариера в Дарби Каунти, макар че в неговия случай това стана веднага след края на активната му кариера, завършила в клуба.
Управлението на Рууни на "Прайд Парк" продължи от ноември 2020 г. до юни 2022 г., преди той да подаде оставка и да поеме друг от бившите си клубове като играч - Ди Си Юнайтед.
Един от най-великите голмайстори на Англия се завърна в родината си, за да поеме Бирмингам през октомври 2023 г., но бе уволнен, след като спечели само два от първите си 15 мача.
Престоят му начело на Плимут също беше краткотраен и включваше пет победи в 25 мача. Уаза е без клуб след напускането си по взаимно съгласие в края на 2024 г.
Сол Кембъл (Макълсфийлд, Саутенд)
Кембъл започна приключениието си в треньорския занаят с третодивизионния Макълсфийлд. Под негово ръководство закъсалият тим успя да оцелее, но бившият национал напусна през сезон 2018/19.
Бившият защитник на Тотнъм и Арсенал след това премина едно ниво нагоре със Саутенд, където спечели само четири от своите 23 мача. Кембъл не е поемал отбор от 2020 г.
Дейвид Джеймс (Керала Бластърс)
Последният клуб, за който Джеймс игра, беше Керала Бластърс в индийската Суперлига, където беше играещ мениджър през 2014 г. Няколко години по-късно се завърна само като наставник, но не успя да убеди, че това е неговото призвание.
Майкъл Карик (Мидълзбро, Манчестър Юнайтед)
Карик вдъхнови обрат в съдбата на Манчестър Юнайтед, след като се завърна в бившия си клуб през януари, за да довърши сезона след уволнението на Рубен Аморим.
Това е вторият престой на Карик начело на Юнайтед, макар че и предишният му беше като беше временен треньор и продължи само три мача. Междувременно полузащитникът ръководи Мидълзбро в продължение на почти три години, печелейки 63 от своите 136 мача начело на клуба от Североизтока.
Последните индикации от Острова са, че той ще бъде задържан за постоянно от Юнайтед, ако отборът продължи в същия дух до май.
