Или сблъсъкът на футболната индустрия със социалната действителност
В Бразилия футболът е религия. Представителният отбор на страната е петкратен световен шампион, „Селесао“ е синоним на красив и атрактивен футбол, а бразилските футболисти безспорно са определяни за най-техничните в света. В най-голямата държава в Южна Америка футболът е най-гледаният спорт, а местното първенство се радва на огромен интерес сред над 200-милионното население. Няколко дни преди старта на Световното първенство, фенове от целия свят чакат момента, в който светът за един месец ще бъде футбол.
Когато през 2007-а година ФИФА определи домакин на Мондиал 2014 да е именно страната-рекордьор по световни титли, малко повече от 50 години след последното му провеждане там, никой не предположи, че едно от най-големите спортни събития на планетата, традиционно асоциирано с празнични емоции и забава, може да доведе до серия от масови безредици, хиляди ранени и стотици арестувани.
По-малко от две седмици преди първия съдийски сигнал, три от дванадесетте стадиона, които трябва да приемат мачове от турнира, не са завършени. Всеки ден в градовете, които трябва да приемат мачове от турнира има демонстрации срещу провеждането на Мондиала.
Довършителните дейности по съоръженията в Сао Пауло, където ще се изиграе първата среща между домакините и Хърватия, както и в Куяба и Коритба, подклаждат допълнително напрежение сред местното население, което в продължение на повече от една година протестира срещу огромните инвестиции, които правителството направи.
Предпоставки
През последната една година напрежението в страната нараства с всеки изминал ден. Всичко започва в началото на юни 2013-а година в Сао Пауло, където избухват протести срещу вдигането на цените за градския транспорт. Само в рамките на няколко дни недоволството добива такива размери, че в крайна сметка полицията трябва да използва гумени куршуми, за да разпръсне разбеснялата се тълпа.
Така вълната на недоволство постепенно обхваща цялата страна, като в Рио де Жанейро над 100 хиляди души излизат по улиците. В деня на финала на турнира за Купата на Kонфедерациите – 30-ти юни 2013 сред основните послания на протества трайно се настанява и недоволството срещу Мондиала, свързаните с провеждането му средства и тяхното приложение.
Последователно на протест излязоха учители, контрольори, служители в администрацията и дори служители на полицията. Протестите постепенно обхващат цялата страна, като всички са обединени около призива за по-справедливо разпределяне на държавните средства. Неведнъж се стига и до сериозни стълкновения с органите на реда, на които им се налага да използват сила и сълзотворен газ за да разпръснат протестиращите.
Демонстрантите настояват за повече пари за справяне с проблема с бездомните хора, липсата на жилища и електрифицирана мрежа, ниското ниво на медицинско обслужване. Искат и увеличаване на заплащането на в публичния и социалния сектор Освен социалните сектори, в масовото негодувание се включиха дори и гражданската полиция, която има за задача да противодейства на уличната престъпност в 12-те щата, които ще приемат срещи от първенството.
Подразделенията в по-големите градове обявиха, че настояват за 80% повишаване на заплатите. Съпричастност към исканията на колегите си изразиха и военното и федерално подразделение на полицията. Опитите на местните власти да потушат страстите доведоха до предложение за повишаване на минималната работна с 10%, като профсъюзите настояват за поне 40%.
Според икономическите параметри Бразилия, е най-богатата държава в Южна Америка, както и осмата най-голяма икономика в света. Въпреки впечатляващите си икономически показатели, голяма част от 200-милионното население живее под прага на бедността.
По данни на ООН, близо двадесет милиона души в страната не разполагат с жилище и живеят под мостове, нямат пряк достъп до електричество и лекарска помощ, помещават изоставени сгради или са окупирали публични здания, без нужното разрешение на властите.
В същото време, за подготовката и изграждането на съоръженията и прилежащата инфраструктура са дадени над 15 милиарда долара.
На фона на обществената нестабилност, правителството оправдава огромните инвестиции с мерките, които са залегнали в управленската му програма за преодоляване неравенството между северната и южната част на страната.
Заявената цел е изграждането на големи спортни обекти в по-изостанали икономически територии, които да привличат туристи и съответно – да съживят икономиката. По предварителни прогнози, Бразилия ще посрещне близо 3.3 млн. допълнителни туристи през тази година.
Това, както и фактът, че страната ще бъде домакин и на летните олимпийски игри през 2016-та година, са основните аргументи на управляващите, с които оправдават вложените близо 3 милиарда долара от бразилския държавен бюджет. Критиките към начина, по който са се извършили конкурсите за избор на изпълнителни, строежът и съпътстващите инфраструктурни проекти, както и въпросът за бъдещото приложение на стадионите, напомнят за основния проблем на последните няколко големи световни спортни събития, не намерил окончателно решение – корупция.
Обещанията за възвръщаемостта на вложените средства не биват възприети от хората.
Колкото и стратегически обосновано да представят местните власти разходените пари, фактът, че изцяло новия стадион в столицата Бразил струва малко над 900 млн. долара, не вдъхва доверие в икономическите предимства на вложените средства. Тези факти, както и забавената социална реформа и недоволството срещу предназначението на държавните пари, изостриха допълнително чувствителността на тема социална политика тълпа и доведе до нова вълна протести, в следствие на която има хиляди ранени, няколко загинали и стотици арестувани.
Една от най-мощните протестни групи, базирана в Сао Пауло, която е и инициатор на голяма част от бунтовете – Движението на безработните работници в Бразилия, се обяви неколкократно срещу цялостната организация на Мондиала. Не веднъж бяха заявени и призиви за саботиране на провеждането на най-значимото събитие в света на футбола, като редица формации изразиха готовността си да не допуснат довършването на строителните дейности на новите съоръжения.
В последните дни преди началото на Световното първенство по футбол, обстановката в страната не изглежда спокойна.
Въпреки уверенията на част от протестиращите, че техните прояви имат преди всичко символично значение и не искат да навредят на организацията на турнира, опасенията за реда остават.
В днешно време футболът е индустрия от невероятен мащаб и като такава, съвсем оправдано е да бъдат влагани и огромни средства. И ако домакинството на спортен футболен форум от такъв ранг предполага пълно забавление, то Бразилия – страната на самбата, е най-доброто място за това. Но в държава, в която десетки милиони хора се нуждаят от жилища, електричество и лекарска помощ, организирането на тази забава от такъв мащаб изглежда малко екстравагантно.
