Гриша Ганчев се усмихна - Литекс е шампион отново след 11 години. Бизнесменът може да бъде доволен. Неговото творение, предизвиквало ирония и гледано отвисоко при създаването му, вече има запазено място в родната футболна история.
Титлата през този сезон може да бъде наречена спокойно "убедителна". Аргументите: победи с разлика (и в резултата и в класите) над ЦСКА и Левски у дома, реми на "Герена", два успеха над четвъртият с европейски амбиции тим - "Локо" (Сф).
Разбира се, има и една теза, която не бива да бъде подценявана. Литекс е първи, защото вечните два флагмана на футбола ни са в ужасно състояние и имат нужда от спешна лекарска намеса и в управлението и на терена. Но не само слабите Левски и ЦСКА са причина за титлата на оранжевите.
Третият шампионски отбор на Литекс е най-небългарски. Водещи фигури и гръбнак на състава са вратарят Галато (аржентинец), централният защитник Барт (французин), лидерите в средата на терена Сандриньо и Дока (Бразилия) и голмайсторът на отбора Вилфред Нифлор, също французин. Тази структура със силни чужденци всъщност противоречи донякъде на устоите на Литекс, спечелил първите си две титли почти изцяло с български играчи и няколко натурализирани сърби (Златомир Загорчич, Зоран Янкович).
Но и в днешния оранжев шампион има и наши лидери - капитанът Ивелин Попов вкара решителни голове, въпреки че и доста време бе резерва. Христо Янев изнесе страхотна есен, в защита се наложи Пламен Николов, стигнал дори до националния отбор. А в Литекс вече се вижда отпечатък на работата, следвала ясна стратегия вече повече от десетилетие. Юношеската школа, каквато този изникнал върху нищото клуб нямаше до 1996-а година, сега ражда куп младежки национали.
Малките оранжеви се представят силно в своите групи, а в първия отбор се появяват момчета като Георги Миланов и Момчил Цветанов. Значи проектът работи. За 12-13 години клубът гради някаква структура, която вече придобива ясни очертания. В добавка - Литекс направи най-големия трансфер на футболист от българското първенство в последните години, продавайки Станислав Манолев за близо 3 млн. евро на ПСВ Айндховен. А играчът струваше не повече от 100 000 лева, когато бе привлечен от Пирин...
Треньорите. Сега начело е Ангел Червенков, а и при трите титли наставници са българи - предишните две са с Димитър Димитров-Херо и Ферарио Спасов. Идваха и си отиваха чужденци с визитки като Люпко Петрович, Миодраг Йешич, Ицхак Шум и Михай Стойкица. В Ловеч за последното десетилетие работиха и най-успешните двама български треньори - Станимир Стоилов и Стойчо Младенов, печелили титли и купи с Левски и ЦСКА. Именно смяната на Стоилов с Червенков още след третия кръг и срамното отпадане от БАТЕ (Борисов) в Лига Европа при спечелен аванс навън - 1:0 и 0:4 у дома, сякаш преобърна сезона на Литекс. Може би скромният като начин на живот и размери Ловеч не допада на "големите риби"?
Как този малък клуб успя да се изправи срещу грандовете и сам да претендира за такъв статут?
Проста и работеща структура на управление. В Ловеч важните решения взима само един човек - Гриша Ганчев. По-ежедневните и оперативни задачи са оставени на Трифон Попов, Величко Дихонов и Стойчо Стоилов. Именно изчистената структура е един от отговорите. Липсват славни ветерани и многобройни потомствени фенове, които постоянно да "са на гърба" на клуба с изисквания, протести, коментари и разколебаване на атмосферата. Сравнение - в ЦСКА и Левски никога не е спокойно. Всяка тяхна загуба е посрещната с медийни вълнения, фенски деклараци и заплахи, а и все ще се намери един ветеран да каже "а някога ние как биехме...".
В Ловеч е спокойно. Освен, когато не се ядоса Ганчев след някоя загуба...
Всъщност по този параграф на обществено внимание и значимост Литекс още не е гранд, а и не се вижда как ще стане. Не му и трябва - види се, че тази спокойна и контролирана среда е положителна за развитието на клуба. Освен това в клуба няма опасност за финансовата стабилност, което в момента е проблем за всички останали клубове (естествено без Черноморец).
Много се говори и за съдийски комфорт и протекции на новия шампион. Реално през годината имаше моменти, в които арбитрите помогнаха на Литекс. Както обаче и на съперниците му. В края на сезона всичко се балансира, казват англичаните. И докато при първите две титли през 90-те оставаха съмнения, някои доста силни, около уговорени мачове на Литекс, сега не изглежда вече това да е политика на клуба. Явно в Ловеч са проумели, че футбол се прави с база и школа, а не с 20 000 на тоя съдия и 50 000 на оня играч. И правят футбол. Както и да го погледнем, Литекс е заслужен шампион.
Негативната краска е публиката. Да, оранжева агитка вече има, след повече от десетилетие се появи такова ядро. Доста оскъдно, но все пак Литекс е подкрепян и на всяко гостуване. Но клубът с три титли за 13 години е футболно явление в нефутболен град. Ловеч просто не може да се влюби в играта, а и в оранжия си отбор. Необяснимо е домакинствата на отбора да се гледат от по-малко от хиляда души, а когато в града идват Левски и ЦСКА, техните агитки да са по-големи от тази на местния тим. Но ако проектът продължава да се развива, след още десетина години може да очакваме и това да се промени. Едно цяло поколение ще израстне с успехи на Ганчевия отбор, титли, победи, европейски гастроли. За разлика от него, нито едно предишно не е имало тази съдба. Нито Кърпачев, нито Осъм, предшествениците на Литекс, са направили някога нещо значимо в родния футбол. Единственият знаков играч, тръгнал оттук е Георги Денев - Кучето.
Това обяснява и защо в градчето хората футбол много-много не ги вълнува. А си имат отбор - шампион.
