Свикнали сме, че футболистите, които посвещават кариерата си само на един клуб са застаряващи вратари, татуирани до върха на ноктите си централни защитници или един-два поуморени опорни халфа, които без проблем могат да запеят химна на клуба, дори ако ги събудите посред нощ.
Франческо Тоти, капитанът на Рома, е съвсем различен. Той отдавна има репутацията на красавец. Вече десетилетия не се разделя с дългите си светли къдрци, на лявата му ръка лежи венчален пръстен - символ на брака му с една от най-желаните жени в Италия, а фенсайтовете продължават да преливат от обяснения в любов на жени от всички краища на Италия и света.
Свикнали сме футболистите, посветили се на един клуб да бъдат много умни и възпитани. Тоти е далеч и от подобно разбиране. Избухливият му характер винаги изненадва. Независимо дали става дума за младия Тоти или за опитния, той често си позволява да се държи леко просташки - или ще наплюе някой като датчанина Поулсен, или ще срита друг като надбягалия го Балотели.
Свикнали сме футболистите, които посвещават живота си на един клуб да играят добре, но не и да блестят. Ако блестят, то тогава рано или късно сменят клуба. В съвременния свят, в който има хора като Фолрентино Перес, собствениците на Манчестър Сити и „Газпром" рано или късно всеки може да бъде склонен да приеме трансфер. Всеки освен Тоти.
Франческо започна в Рома когато тимът бе сред средняците в серия А. И продължи да играе в Рома, когато отборът спечели скудетото и се нареди сред постоянните участници в Шампионската лига. И през цялото това време успява да превърне мачовете на своята Рома в концерт - с един финт, пас или с могъщ удар, изненадвайки вратаря на съперника и бележейки гол.
Най-точното място на терена за Тоти все още е обект на спорове. Не е ясно дали той е повече полузащитник или повече нападател. Но е факт, че Франческо е най-добрият реализатор в историята на Рома. Последният път, в който той приключва сезона с по-малко от 15 гола е преди девет години.
Тоти оправдава очакванията към играчите, посветили се на един клуб само в едно: те никога не се разбират със своите съседи. Достатъчен е само един пример. През 2006 г. Франческо, който иначе е една от най-активните обществени личности на Италия, отказа да носи олимпийския флаг по време на игрите в Торино, тъй като трябваше да направи това с Паоло ди Канио - една от най-изявените звезди на градския съперник Лацио.
През тази година този факт бе припомнен на Ди Канио, когато го помолиха да коментира дали Тоти има място в състава на Италия за Мондиал 2010.
„Мисля, че подобно решение е абсолютно неуместно. Все пак говорим за играч, който прекарва на полето не повече от два-три месеца, преследван през останалото време от травми. Ще бъде просто смешно да го видим с екипа на националния отбор. Освен това има други играчи, които са готови да дадат всичко от себе си за националния отбор. Той е готов да даде това само за Рома", отсече Паоло ди Канио.
Бившият играч на Лацио вероятно не знаеше, че с последните си думи той изрече може би най-големият комплимент, който Франческо Тоти някога е получавал в кариерата си.
