Когато вчера прозвуча последния сигнал на „Уембли" в неделя, розовата топка се търкаляше към Стивън Джерард в центъра на терена. Капитанът на Ливърпул я хвана и се вгледа в нея за няколко секунди, за да осъзнае значимостта на момента.
Неговият последен мач за Ливърпул няма да бъде финала за ФА Къп навръх 35-ия му рожден ден, а гостуване на Стоук Сити в първенството седмица по-рано. И то ако бъде избран в състава. Няма блясък, няма романтика, нито поезия в това.
Джерард е модерно копие на „Рой от Роувърс" (б.р. английски комикс с главен герой Рой Рейс, който прави геройства с футболния тим на Мелчестър Роувърс). Стиви Джи е запазена марка за героизъм в последната секунда, агонизиращи драми, мачове, в които той решава всичко.
Но за разлика от Джерард, главния герой в комикса никога не се е сблъсквал с куци сбогувания в безсмислени мачове на „Британия".
Истинският живот често не прилича на сценария на комиксите. Точно това сигурно Джерард е осъзнал, когато хвана топката в ръце. Времето му просто изтече.
Истината е, че то изтече преди известно време. Повече от 60% от феновете на Ливърпул гласуваха в една анкета миналата седмица, че техния капитан и талисман, не трябва да бъде титуляр в полуфинала срещу Вила.
Явно публиката се оказа по-добър съдник отколкото Брендън Роджърс.
Това беше първия старт на Джерард от повече от 2 месеца, в които игра 26 минути като резерва срещу Суонси и 38 секунди белязани от лудост срещу Манчестър Юнайтед.
Вече всички се питат дали този мач няма да е и последния му като титуляр.
Ливърпул страдаше навсякъде по терена и се нуждаеше отчаяно от лидер и промяна. Но на 34 години срещу младите, бързи, динамични и агресивни халфове на Вила, за капитана на Ливърпул беше изключително трудно.
Джерард игра на три позиции вчера. Започна като дясно поставен зад Рахийм Стърлинг във формацията 3-4-2-1. После беше плеймейкър в 4-2-3-1, а накрая се върна дълбоко като разиграващ халф пред защитата в 4-1-4-1. Във всички позиции той страдаше и не се справи добре.
Роджърс говори след мача за пасивност и липса на енергия, твърдейки, че неговия тим е нищо без пресата в играта си. А Ливърпул успя да я покаже точно около 10 минути през първото полувреме, когато за кратко притисна Вила и вкара гол.
Джерард вече не е човек, който може да поддържа такова темпо.
Той беше страхотен слуга на Ливърпул, но процента победи на отбора през този сезон, когато той е в състава е 39, докато когато го няма скача на 62%.
Ливърпул няма лесно да замени Стиви Джи, но това не означава, че Роджърс е сбъркал опитвайки се да прави прехода още докато капитана е на „Анфийлд".
Часовникът тиктака, играта се развива и този ден принадлежеше на невероятния Фабиан Делф, на Джак Грийлиш, на Кристиян Бентеке.
Всички те ще кажат, че Джерард е един от най-великите играчи, но вчера те го накараха да изглежда като дух от миналото.
И въпреки това всички се чудеха дали Джерард няма да измъкне някакъв момент като на Рой от Роувърс. В последните 10 минути Ливърпул имаше пряк-свободен удар. Той беше идеален за Джерардг. Само че топката облиза стената и падна лесно в ръцете на вратаря Гивън.
Четири минути преди края корнер на Коутиньо стигна до Джерард, който стреля с глава. Това ли беше? Не. Киърън Ричардсън изби от голлинията.
Може би трябва да си припомним, че не всичко беше слава за Рой Рейс в Мелчестър през 40-те години кариера на футболист. А тя завърши изненадващо с катастрофа на хеликоптер и ампутация на известния му ляв крак.
Джерард поне напусна „Уембли" на два крака и здрав. Той ще брои седмиците до преместването в Лос Анджелис Галакси, където ще има възможността да доминира в МЛС с прецизните си подавания.
Сега вече всички може да започнат да пишат обобщения на кариерата на Джерард в Англия. Няма да има добавка към двете купи на Англия, трите Купи на Лигата и знаменитата победа в Шампионската лига.
Джерард беше три пъти втори във Висшата лига, а в последните 2 сезона всичко беше свързано с пропуснати възможности.
Може би не е вярно, че като политиците, футболистите също често завършват кариерата си с провал, но за Джерард края не е от радостните.
Много се говори за рождения му ден, който съвпада с финала за ФА Къп. Джерард няма да е там с тортата. Но няма как да не си спомним за футболиста, който има над 700 мача за родния си клуб и който е на трето място по мачове за Англия в историята.
Всички си предствяхме завършек като на финала за ФА Къп през 2006 г., когато неговия изравнителен гол в последната минута срещу Уест Хям даде възможността на Ливърпул да спечели купата.
Вместо това феновете на Вила ликуваха,когато той даде поредния уморен и неточен пас. Остана една последна глава на Британия.
