Помните ли? Ривър Плейт проведе официалната си тренировка пред 50 хиляди, а после автобусът на Бока Хуниорс бе атакуван с камъни и дори по погрешка обгазен от полицията. Капитанът Перес се озова в болница, след като стъкло попадна в окото му.
Първоначално мачът бе отложен с 60 минути, после с 24 часа, а накрая - за неопределено време. 70 хиляди на „Монументал" така и не успяха да изгледат реванша за Копа Либертадорес 2018 там, където трябваше да се играе. В крайна сметка, след голямо умуване и протакане, двубоят бе пратен на „Сантяго Бернабеу" в Мадрид - около месец по-късно. Купата пък в крайна сметка се озова в ръцете на Ривър.
Оттогава мина почти година, но ако смятате, че кой знае какво в южноамериканския футбол се е променило, сте далече от истината. Довечера в най-важния клубен мач на континента отново излиза Ривър Плейт, а разликата е, че този път съперник не е вечният враг, а най-популярният бразилски клуб Фламенго. Приликата? Финалът отново няма да се играе там, където трябваше да се играе.
За първи път в 60-годишната история на Копа Либертадорес титлата ще се реши в един мач.
Не са рядко случаите, в които победителят се е излъчвал чак след 3 двубоя (заради пълно равенство след първите два), но сега КОНМЕБОЛ - след миналогодишните циркове, реши да въведе революционна промяна. Първоначално за домакин на решителния сблъсък бе определена столицата на Чили - Сантяго, но заради социалното напрежение в страната мачът спешно бе транспортиран в Лима, Перу.
Така два от най-обичаните латиноамерикански отбори ще се изправят един срещу друг на 80-хилядния „Естадио Монументал", чийто капацитет обаче ще бъде ограничен до 60 хиляди за финала - колкото са седящите места на съоръжението. За охраната пък ще се грижат безпрецедентните 10 хиляди полицаи, което значи че на всеки шестима по трибуните ще има по едно ченге. Добре дошли в Южна Америка!
Идеята с един мач на неутрален терен има един явен недостатък - традиционната формула с разменено гостуване даваше възможност на много повече фенове да дерат гърла за любимците си на живо.
Разстоянията на континента са огромни, пътуването е скъпо, а хората са бедни. Промяната на стадиона в последния момент пък допълнително усложни нещата за феновете на Ривър и Менго, които искаха да присъстват на трибуните.
Предимствата обаче като че ли са повече. Финалът в един мач е много по-атрактивен, включително за аудиторията извън Южна Америка, а когато съперници са традиционни гиганти като Ривър Плейт и Фламенго - с богата история, огромни фенски маси и класни футболисти, зрелището е гарантирано.
Така ли е наистина? И какво да чакаме от титаничния сблъсък довечера? Ривър Плейт е действащият шампион на континента, а отсреща е най-популярният клубен тим в Бразилия. Дори така обаче няма как да подминем факта, че Фламенго излиза в голям международен финал за първи път от 1981 г.
Затова обаче си има логично обяснение - Копа Либертадорес не винаги е бил приоритет за бразилските клубове, както е днес.
Освен това грандът от Рио прекара десетилетия, задушаван от административен хаос, дългове и лошо управление. До не толкова отдавна тимът дори бе изправен пред реалната опасност от изпадане в Серия Б. В един момент обаче сметките бяха оправени, а колосалната фенска маса (по последни данни около 50 милиона бразилци са привърженици на Менго) прояви учудваща толерантност към незадоволителните резултати на терена. Постепенно отборът набра скорост, а привличането на португалския треньор Жорже Жезуш бе удар в десятката.
Той инициира тактическа революция на фона на поведението на повечето бразилски клубове в момента, които изповядват консервативен футбол със здрава отбрана и контраатаки. Фламенго пък е ураган в нападение - атакува с 8 футболисти едновременно: бековете Рафиня и Филипе Луиш, централните полузащитници Уилиан Арао и Жерсон и четиримата в предни позиции - плеймейкърите Евертон Рибейро и Джордиан де Араскаета плюс голаджиите Габриел Барбоса и Бруно Енрике.
Този факт би трябвало да е основната грижа на Ривър в преследване на защитата на трофея.
„Милионерите" изглеждат солидно в ариегарда с допуснати 8 гола в 12 мача в турнира дотук, но е крайно съмнително дали ще успеят да укротят бразилската атака. Младокът в центъра на отбраната Лукас Куарта е сред големите надежди на аржентинския футбол и вече дори дебютира за националния тим, но често прави глуповати грешки, а партньорът му Хавиер Пинола вече е на 36 и му липсва бързина. Десният бек Гонсало Монтиел пък е доста по-успешен в атака, отколкото в защита. Много отговори ще дойдат и от представянето на Енцо Перес, който е моторът в средата на терена - дали той ще успее да внесе ред и сигурност у хората зад себе си.
Треньорът Марсело Гаярдо е доказан тактик, който със сигурност знае как да уязви Фламенго в атака. Дали обаче ще намери решение на проблемите пред своята врата?
Но има и друго. Към днешна дата Фламенго е сочен за фаворит във финала, най-малкото защото е безспорният хегемон в бразилското първенство - 5 кръга преди края титлата у дома изглежда сигурна.
Освен това на четвъртфинал и полуфинал в Либертадорес „червено-черните" елиминираха бразилски отбори. Преди това обаче ходиха по мъките срещу еквадорския Емелек - загубиха първия мач с 0:2 и едва се добраха до дузпи в реванша. В последния си шампионатен мач пък Васко да Гама им вкара цели 4 гола (за 4:4) - двубой, в който тимът на Жезуш показа учудващи тактически слабости. Появиха се гласове, които твърдят, че Фламенго е неудържим, но само ако мачът тръгне по плана на португалския спец. Умората също е фактор - Жезуш не е сред феновете на ротациите и в Бразилия има сериозни опасения, че Ривър Плейт ще е далеч по-свежият от двата претендента.
Преди полуфиналите на Копа Либертадорес останалите три клуба пуснаха резерви в мачовете си от домашното първенство, само Фламенго излезе с титулярите. Чак миналия уикенд срещу Гремио Жезуш реши да съхрани повечето от основните си играчи, но не всички. И в Лима нищо чудно да видим доста олово в краката на потенциалния фаворит.
Все пак именно Фламенго си остава фаворит - бразилският тим има твърде много талант почти във всички части на терена и изглежда неудържим в атака.
На страната на Ривър обаче е опитът. Гаярдо знае как се печелят финали и е наясно, че това са мачове, в които трябва да умееш да контролираш емоциите си. А той е професор в тази сфера.
Във Фламенго има огромна класа, но и доста горещи глави - звездата в атака Габриел Барбоса си изкарва картони почти толкова често, колкото и бележи. Въпросът е как ще влязат в най-големия мач в кариерите си? Ще издържат ли нервите им?
Защото когато въпросът е Аржентина или Бразилия, дори на клубно ниво, всичко опира до характер. А Ривър вече ни го показа, точно преди година.
