Когато скромният тим на Фулъм се класира за финал в Лига Европа, скандиранията от трибуните на „Крейвън Котидж" „Рой, Рой, Рой" прераснаха в кресчендо.
Съставът на Хамбургер вчера струваше толкова много пари, за колкото Ходжсън не може дори и да си мечтае, но неговите футболисти излязоха окрилени от гордостта от спомените си от съвсем близкото минало. Като например красивият прехвърлящ удар на Клинт Демпси, донесъл отстраняването на Ювентус.
Саймън Дейвис и Золтан Гера вчера донесоха още два такива магически момента, а предстои и 12 май, когато Фулъм ще се сблъска с Атлетико (Мадрид) в битка за трофея.
Собственикът на клуба Мохамед ал Файед е печелил милиони през годините, но едва ли е получавал по-ценен подарък от този. А колко мъдро беше решението му да назначи именно Рой Ходжсън през 2008 г., когато Фулъм вървеше към изпадане от Висшата лига. За разлика от него повечето клубни босове предпочитат шумните и атрактивни мениджъри, отколкото тези, които тихичко си вършат работата.
Малцина са тези, които могат да се сравняват с Ходжсън в идентифицирането на таланти на ниска цена. Всички в състава на Фулъм са такива.
Звездата на Хамбургер Ван Нистелрой печели около 100 000 евро на седмица. Ходжсън би подписал с петима за толкова пари. Този мениджър изглежда е обречен винаги да работи с ограничен бюджет. Дори престоят му в Интер през 90-те съвпадна с момента, когато тазгодишният финалист за Шампионската лига запълваше групата си за мачовете с юноши.
Въпреки това Рой ги изведе от средата на таблицата до трето място в първенството и финал за Купата на УЕФА, загубен с дузпи от Шалке, но англичанинът никога не е търсил или получавал дори бегло подобие на обожанието, с което днес обливат месията на Интер Жозе Моуриньо.
Нещо, което свързва двамата, е способността им да изцеждат до последната капчица потенциала на играчите си. Пътят от спасяването на Фулъм от изпадане през 2008 през извеждането им до най-високата позиция във Висшата лига в историята им през 2009 до достигането до финал в Лига Европа за сметката на континентални грандове като Ювентус, Хамбургер и Шахтьор, е блестящ връх на 30 години интелектуална работа, посветена на футбола.
Опасността за Фулъм това лято идва от факта, че във всеки заможен английски клуб би трябвало да са глупци да не направят предложение на Ходжсън. Не е никаква изненада, че неговото име се споменава за наградата за мениджър на годината във Висшата лига. Той не я получи миналата година, когато завърши седми, заради хеттрика от трофеи на сър Алекс Фъргюсън, но сега я заслужава дори повече, тъй като мястото в средата на таблицата, което вероятно ще заеме клубът му в класирането, е още по-ценно постижение на фона на европейския маратон.
