Настана време за пауза във Висшата лига заради мачовете на националните отбори, така че с изиграването на пет кръга приключи един цял първи етап от английското първенство.
И макар че е рано за каквито и да е крайни изводи, няма как да не направи впечатление голямата изненада в топ 3 на класирането с присъствието на Брайтън там.
Именно Брайтън е най-актуалният отбор на Острова в момента, след като в разстояние на няколко дни изигра два мача, които феновете няма да забравят скоро.
Първо "чайките" станаха първият тим от над половин век насам, победил на "Олд Трафорд" след изоставане от 0:2.
Поразяващият обрат срещу Манчестър Юнайтед за Карабао къп беше последван от знаменито 3:0 над Арсенал в мач, в който шампионите тотално нямаха отговор за вихрения футбол на съперника.
И да не забравяме, че Брайтън постига тези резултати, след като през последните две години продаде основни играчи като Жоао Педро, Ян Пол ван Хеке, Карлос Балеба, Дани Уелбек и Симон Адингра.
В момента това е състав, в който най-впечатляващият играч (Паскал Грос) е 35-годишен и струваше на клуба само около 3 млн. паунда, когато беше взет преди десетина години.
А да напомняме ли, че мениджърът Фабиан Хюрцелер е на 33 години и това е едва вторият клуб, който води в професионалния футбол?
Брайтън не спира да открива футболисти и треньори, с които надминава очакванията и постига резултати далеч отвъд своя бюджет.
"Чайките" взимат неизвестни таланти, развиват ги и ги продават скъпо на по-богатите, а после доказват, че никой от тях не е бил незаменим.
Празнините бързо се попълват с нови жадни за игра състезатели и се оказва, че те с нищо не са по-лоши от предишните.
Например през този сезон Брайтън дава път на гръцкия тийнейджър Хараламбос Костулас, който се утвърждава на върха на атаката и вече се разписа 4 пъти.
Собственикът Тони Блуум и екипът около него вече са доказали, че умеят да управляват мъдро, а настоящата итерация на Брайтън може и да се окаже най-силната досега.
Защо този отбор е толкова плашещ за съперниците в момента и побеждава дори и грандовете?
Когато човек види Брайтън на Хюрцелер в действие, на първо място впечатление му прави яростната преса.
Предвид безмилостния календар и непрестанните мачове през няколко дни, вече по-малко отбори си позволяват такъв интензитет на пресата в стил "Юрген Клоп".
Хюрцелер държи не само тримата му нападатели, но и тримата халфове зад тях редовно да притискат противниковия отбор максимално дълбоко в чуждата половина и да не позволяват спокойно изграждане на постепенни атаки.
Забележително е да се гледа синхронът, с който "чайките" оперират без топка, често с персонална преса, при която всеки играч преследва точно определен противник по целия терен.
А когато топката бъде отнета, съставът на Брайтън отново добре знае какво да прави.
Паскал Грос има свободна роля да изниква там, където е най-необходим и можем да го видим да изнася топката пред защитата или да се мести към фланговете и като №10 зад нападателя.
Не само неговото движение е трудно уловимо за противниците.
Честа смяна на местата има и на други позиции и затова Брайтън не е лесен за спиране при атаките си, а последно се убедихме, че дори традиционно непоклатимата отбрана на Арсенал е затруднена да се справя с подвижността на този опонент.
Хюрцелер е развил и работеща тактика срещу противници, които се затварят дълбоко в защита.
В такива случаи бековете на Брайтън отиват толкова напред, че на практика стават част от линията на атаката и образуваната нападателна петорка разтяга максимално чуждата защита.
Халфовете зад нападението също застават възможно най-напред и не се притесняват да рискуват, за да си осигурят достатъчно опции за развиване на атаките и притискане на съперника.
Това прави Брайтън не само опасен отбор, но и много приятен за гледане.
Напоследък повечето мачове от Премиър лийг включват много физически сблъсъци и тимовете се стремят взаимно да се неутрализират.
Хюрцелер обаче има друга философия. Неговият Брайтън пресира жестоко и поема риска да праща много хора в предни позиции, които да опитват бързи комбинации помежду си.
Тактическите идеи на треньора може да не са революционни, но са подходящи за неговите играчи и осигуряват атрактивни и вдъхновяващи за гледане мачове.
Вдъхновяващ е и моделът, по който се управлява клубът и вече почти десетилетие позволява на "чайките" ефективно да се съревновават с най-силните на Острова.
Откакто спечели промоция за елита през 2017-а, Брайтън не е изпадал и на два пъти си осигури участие в евротурнири.
На "Фалмър Стейдиъм" имат защо да се гордеят с една конкретна статистика, илюстрираща прогреса им.
От сезон 2022/23 досега, Брайтън е отборът, който е взел най-много точки от т.нар. "голяма шестица" в Англия - Арсенал, Ливърпул, Челси, Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Тотнъм.
И то при положение, че клубът на Тони Блуум е едва 16-и в лигата по бюджет за заплати.
Селекционната култура остава изключително висока и това е просто задължително, защото Брайтън не може да си позволи да привлича най-добрите футболисти.
Затова с помощта на собствен софтуер за анализи се набелязват трансферни цели, чийто потенциал надвишава моментната им цена.
Ясно е, че ако някой от привлечените блесне, ще бъде продаден на по-богат конкурент на голяма печалба.
За феновете може да е тежко да преглътнат честите продажби на най-изтъкнатите футболисти, но това е задължителна част от бизнес модела. И най-голямата заслуга на ръководството и треньорите е, че текучеството в състава на пречи на Брайтън да се развива чисто футболно.
Остава да видим дали Хюрцелер и играчите му ще се справят с многото мачове в евротурнирите и на домашната сцена и дали ще издържат физически при техния толкова интензивен стил на игра.
Ако Брайтън продължи да се представя по същия начин, има основания дори да мечтае за трофей този сезон - и неслучайно е сочен за фаворит в Лигата на конференциите.
