В по-голямата си част провинция Алмерия в Андалусия не е особено приветливо за живот място. Има израз на Средиземно море, но представлява суха, гореща и неплодородна полупустиня.
В подобна земя трудно се ражда нещо, и в средата на XX век районът е толкова беден, див и суров, че Алмерия е известна и като мястото, където са снимани прочутите тогава спагети уестърни. "Добрият, лошият и злият", "За шепа долари" и "За няколко долара повече" не са снимани в Невада или Аризона, а и в тази сурова част на Испания, и съответно пътят към славата на Клинт Истууд е свързан и с Алмерия.
Пак по онова време местните фермери откриват нещо, което превръща Алмерия от беден и изоставен район в богат и проспериращ.
Нещо, което слага началото на прословутото Море от пластмаса - Mar de Plastico.
Климатът в района позволява да се отглеждат предимно бадеми и маслини, но през 50-те и 60-те години на миналия век местните земеделци опитват нещо различно. Те добавят пясък и мулч към почвата и покриват насажденията с найлон, за да защитят растенията от силните ветрове, характерни за района.
Установят, че при тези условия насажденията растат по-добре и раждат повече, тъй като пластмасовото покритие позволява на почвата да задържи влага и осигурява топлина през зимата.
Така се появяват прословутите оранжерии на Алмерия в района на крайбрежната равнина Кампо де Далиас между Средиземно море и планините Сиера дел Гадор.
Понастоящем те се простират на около 40 000 хектара, или 400 кв. км - повече от цялата държава Малта.
Площта им е толкова голяма, че се виждат космоса, а това, което се отглежда в тези безкрайни парници, според някои оценки може да изхрани половин милиард души.
В морето от пластмаса се произведжат 3,5 млн. тона зеленчуци и плодове годишно - домати, краставици, тиквички, чушки, патладжани, пъпеши и какво ли още не на стойност от над 3 млрд. евро.
Продукцията се изнася в цяла Европа и оранжериите на Алмерия са основен доставчик на пресни извънсезонни зеленчуци за целия континент и особено Северна Европа. През зимата, когато в голяма част от Европа местното производство е силно ограничено, Алмерия и съседна Гранада - според някои оценки - могат да осигуряват до 60 на сто от предлагането на пресни зеленчуци на европейския пазар.
В морето от пластмаса производството е целогодишно благодарение на комбинация от иначе неподходящия климат и иновации. Лятото е непоносимо горещо - температурите могат да достигат 35-40 и повече градуса.
През зимата обаче времето остава достатъчно меко и в оранжериите не се налага изкуствено отопление.
Жегата през лятото не е фатална за културите - белият цвят на найлона на парниците отразява силната светлина през лятото. През зимата парниковият ефект позволява да се задържа топлината.
Водата е основният проблем при земеделие от подобен мащаб в един от най-сухите райони в цяла Европа. Този въпрос е решен с високотехнологично капково напояване, хидропоника и добавяне на изкуствени почви, които допълнително задържат влагата.
За напояване се разчита както на подпочвени води, така и на обезсолена морска вода.
Самият завод за обезсоляване на вода, който обслужва оранжериите, е сред най-големите в Европа и всеки ден преработва над 120 000 куб. метра вода, или колкото два олимпийска басейна.
Подобна огромна площ от парници - една от най-големите в света - има и допълнителен ефект върху климата на района.
При това леко неочакван на пръв поглед - парниците охлаждат региона. Това става благодарение на огромната повърхност от наредени един до друг бели покриви, които отразят слънчевата светлина.
Проучване на Университета на Армерия дори изчислява, че Албедото (отразяването и връщането на слънчевата светлина обратно към Космоса) в района е нараснало с близо 10 на сто между 1983 и 2006 г. Това според проучването вероятно е довело до охлаждане около парниците с 0,3 градуса за десетилетие - на фона на затоплянето с 0,5 градуса за целия регион.
Успехът на всички тези оранжерии обаче не се корени единствено в природните условия и пластмасата.
Продукцията е успешна, защото е евтина, и това е възможно и благодарение на цената на труда в парниците.
В тях работят десетки хиляди хора, и огромната част от са мигранти, предимно от Африка.
Според официалните данни на властите над 70 000 заети с осигуровки работят в земеделския бизнес в Алмерия. Според синдикати и неправителствени организации, цитирани от "Си Ен Ен" обаче има значителен брой хора, които са наети без документи. Смята се, че в парниците работят общо над 110 000 души, 90 на сто от които чужденци.
Официалните работници обикновено работят за минимална надница от 8 евро на час. Тези без документи обаче може да се трудят за малко над половината от тези пари, или за 4- 5 евро на час. Някои живеят в тежки условия, в гета без ток и вода
Работата в парниците също не е за всеки. През лятото под найлоните температурата стига до 45 градуса и повече, и липсата на вентилация прави нещата още по-тежки.
Собствениците на оранжерии вдигат ръце - супермаркетити в Европа изискват възможно най-ниските изкупни цени, затова и те гледат да намалят всички възможни разходи.
