Една от най-известните, и за съжаление на феновете на Лийдс, актуални, песни в Чемпиъншип се нарича „Leeds are falling apart again“. Парчето, вдъхновено от вечната класика на Joy Division „Love Will Tear Us Apart”, отекна на няколко стадиона през последните няколко седмици. Причината? Трагичната форма на Лийдс и ужасяващите резултати, които отборът записва от средата на декември – една победа в последните седем мача в Чемпиъншип.
Победа с 5:4 над Бирмингам, която, имайки предвид драматичното развитие на двубоя, може да се отдаде не само на голямото желание, но и на огромна доза късмет, тъй като победното попадение беше автогол на защитника на „сините“ Уес Хардинг. Въпреки доброто място в класирането (към момента отборът се намира на втората позиция с четири точки преднина пред третия Фулъм), феновете на Лийдс се чувстват сякаш предстои апокалипсис. Поредният случай, в който Лийдс, който само допреди броени седмици е демострирал зрялост и стабилност, ще се срине, превръщайки поредния започнал оптимистично сезон в безлична година, която ще продължи агонията на тима във второто ниво на английския футбол.
Какво се случва с Лийдс и има ли надежда за промоция във Висшата лига?
Негативните резултати, които отборът записа не са изненадващи, имайки предвид че проблемите на Лийдс се разпростират на няколко фронта и начинът, по който клубът ще реагира през януари и февруари ще предопредели дали в края на сезона Лийдс ще осъществи мечтаното завръщане във Висшата Лига. За разлика от много други тимове в криза, Лийдс има предимството да е напълно наясно с причините за негативната тенденция, а също така и да има опита от провала от миналия сезон, който се дължеше на същите причини, които днес застават на пътя на отбора. Несправянето с тях е силно вероятно да означава и краят на настоящия отбор на Лийдс, който се гради около фигурата на Марсело Биелса.
Ключовият недостатък на отбора е широчината на състава, която е сред основните причините тимът традиционно да изпитва затруднения в рамките на натоварения празничен период и през втората половина на сезона като цяло.
Към момента, след напускането на Еди Нкетия, Лийдс разполага с един-единствен нападател – Патрик Бамфорд. Именно развитието на ситуацията около Нкетия е и най-голямата грешка на Марсело Биелса този сезон. Юношата на Арсенал беше преотстъпен във второто ниво на английския футбол, за да трупа опит и най-важното – за да играе редовно. Предпочитанията на аржентинския треньор на Лийдс обаче трудно съвпадат с подобна идея, тъй като той е един от най-върлите привърженици на идеята за постоянна начална единайсеторка. В нея титулярно място за Нкетия нямаше, тъй като за Марсело Биелса Патрик Бамфорд е несменяем.
Малкото игрово време и статутът на резерва мотивираха Арсенал и самия Нкетия да се прибере на „Емирейтс“ в рамките на януарския трансферен прозорец. Арсенал търсеше ефект в стил „Тами Ейбрахам в Астън Вила“, но виждаха как Нкетия получава по 15-ина минути на мач, и то не във всеки. Ако ще е резерва, която получава шанс за изява от време на време, то по-добре да го прави в Арсенал, отколкото в Чемпиъншип.
Това остави Лийдс без алтернатива на Бамфорд, а той не е играч, който може да поеме подобна отговорност.
Без трансферна активност през януари Лийдс, като клуб, заяви, че завръщането във Висшата лига не е фикс-идея, която трябва да се постигне на всяка цена. Към момента отборът се нуждае от попълнения на три основни позиции: нападател, ляв краен защитник и централен полузащитник. Без привличането на качествени играчи на поне две от тези позции, бленуването за Висшата лига ще остане неосъществена мечта.
Може ли да бъде печеливша стратегия в Чемпиъншип тоталният футбол на Марсело Биелса?
Марсело Биелса е треньор, който безрезервно вярва в стила на игра, който изповядва. Стил, който е истинска наслада за всеки футболен фен, когато играта на отборите му се получава. Пълна доминация, непрестанно движение със и без топка, скоростни атаки, резултатни двубои. Всичко нужно за един красив двубой. В случаите, в които играта на неговия отбор не се получава или той е бил тактически надигран от съперниковия треньор обаче, то всичко потенциално красиво се превръща в болезненo повтаряне отново и отново на елементите, които би трябвало да доведат тима до попадения.
Липсва „План Б“. Обикновено, в даден момент от тази буря от владеене на топката, множество пасове, десетки удари и корнери, противниковият отбор организира перфектна контраатака, която хваща играчите на Лийдс неподготвени, и реализира гол. Най-често този гол е и победен. Списъкът с мачове с подобно развитие за Лийдс през миналия и този сезон е дълъг.
Вътрешните ротации, особено в рамките на двубоя, изискват качествени играчи на пейката, които във всеки един момент биха могли бързо да влязат в мача и да бъдат фактора, който материализира този статистически доминантен тотален футбол в практически положителен изход на срещата. Проблем, обвързан с твърде скромния размер на състава на Лийдс, но и със самата физическа и психическа издръжливост на играчите, особено в тежко първенство като Чемпиъншип.
Независимо огромното признание, което Марсело Биелса получава от анализатори, настоящи и бивши треньори, сред които Джосеп Гуардиола, Хорхе Сампаоли, Диего Симеоне, Едуардо Баризо, Тата Мартино и Маурисио Почетино, той не може да се похвали с особено богата витрина от трофеи и клубни отличия. Като треньор на клубен отбор върховото постижение на аржентинеца е шампионският триумф с Нюелс Олд Бойс през далечните 1991 г. и 1992 г., когато печели местната Примера Дивисион.
Мнозина си обясняват неуспехите на Марсело Биелса в края на сезона с огромното физическо и психическо натоварване, на което са подложени неговите играчи. Стилът му е изключително изискващ, с много пробягани километри и нужда от непрестанна креативност. За мнозина, които не вярват, че подобен стил е възможен в първенство с 46 двубоя, миналогодишният провал на финалната права за Лийдс, беше доказателство, че претоварването на футболистите води до невъзможност те да се представят добре в заключителните кръгове на първенството. Това е особено валидно, когато разчиташ на ядро от играчи, което не надвишава 14 футболисти.
Самореализиращо се пророчество
Колебливостта и нестабилната отборна психика, която Лийдс демонстрира са способни да унищожат сезона на всеки отбор, независимо от качествата му. Страхът от провала води до провал и именно от това се страхуват феновете на Лийдс. От възможността тимът да попадне в спиралата на негативизма, когато всички: фенове, треньори и играчи, не вярват в успеха, а във футбола изгубената вяра е краят на амбициите.
За разлика от предишните сезони, в които кандидатите са били много, то през настоящия сезон почти категорично можем да заявим, че Лийдс са най-качественият отбор в първенството и всичко, което стои на пътя на клуба към Висшата лига се намира на „Елън роуд“.
Лийдс Юнайтед има огромната привилегия да е отговорен за собствената си съдба. И предизвикателствата, и техните решения са в рамките на клуба и единствено Лийдс може да промени очакванията на много от футболните фенове и анализатори – отново да се провали и да не успее да се класира за Висшата лига, а на трибуните на множество стадиони в Англия да се пее Leeds are falling apart again.
